Бизнес елитът в България застарява. Бурното технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации мениджъри. Навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст. Това показва проучване на Българската стопанска камара /БСК/, цитирано от БТА.
"В България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици – различия, както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост". Това се казва в доклад на тема "Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода", с автор Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара, съобщиха от пресцентъра на работодателската организация. Докладът е бил представен от Томов днес на научна конференция "Мобилност на елитите на прехода" (1989 -2017 г.) и се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).
В доклада се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита спрямо другите страни в преход.
В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи – едните са малка (20 на сто), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.
За да се захрани българският икономически растеж, е важно: да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката; да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45 на сто от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93 на сто от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на сто са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките на 1 на сто. През последните 6 години са закрити общо 4 085 предприятия – 85 големи, 1000 средни и 3 000 малки.
