След шест поредни губещи седмици доларовият индекс на агенция "Блумбърг", който следи курса на щатската валута към десет основни парични конкуренти, приключи януари с около 3.6% месечен спад и на най-ниското си равнище от края на 2014-а. Все пак, след като на 25 януари "докоснаха" минималните за месеца 1.2538 долара за едно евро, зелените пари си върнаха част от загубеното и приключиха европейската си валутна търговия на 31 януари на цена около 1.2470 щ. долара за едно евро. А след края на съвещанието на паричния комитет на Федералния резерв се повишиха до грубо 1.24 долара за едно евро.
Дилъри определиха невъзможността на единната европейска валута да се задържи над 1.25 щ. долара в търговските сесии след 25 януари като признак на умора от продължилия шест седмици подем на еврото. По данни на щатската комисия за търговия на стокови фючърси пък спекулативната нетна дълга позиция на търгуваните в Чикаго фючърсните контракти на двойката евро/долар, е скочила в края на миналата седмица до рекордно високо равнище. Което вещае предстоящи продажби на еврото към долара с цел да бъдат реализирани натрупаните печалби.
Валутните търговци започнаха седмицата доста предпазливо в очакване на поредица от знакови събития. Сред тях се откроиха първата реч на щатския президент Доналд Тръмп за състоянието на съюза пред двете камари на Конгреса, решенията на паричния комитет на Федералния резерв на последното му съвещание под ръководството на Джанет Йелън на 30 и 31 януари, инфлационните показатели за еврозоната и нейните членове, данните за заетостта в Щатите.
Безспорният "гвоздей на програмата" – краят на ерата Йелън, приключи с единодушния вот на паричните стратези да не се променят лихвите до следващото заседание на паричния комитет през март, вече под ръководството на новия председател на щатската централна банка – Джеръм Пауъл. Базовата кредитна лихва остава в диапазона от 1.25 до 1.5%, а изпълнението на стартиралата през октомври 2017-а програма за постепенното редуциране на огромния баланс на Федералния резерв продължава.
Централните банкери очакват, че икономическите условия ще се развиват по начин, гарантиращ по-нататъшни постепенни повишения на лихвите по федералните фондове. Те потвърждават, че ръстът на заетостта, на потреблението на домакинствата и на инвестициите е солиден, а нивото на безработицата е ниско, което им вдъхва по-голяма увереност, че инфлацията ще доближи целевите 2% годишно. Същевременно паричните стратези определят като "почти балансирани" краткосрочните рискове за икономическата перспектива на страната.
В отделно официално изявление на 31 януари паричният комитет на Федералния резерв обяви, че е избрал Пауъл за свой председател, считано от 3 февруари. Два дни по-късно той ще бъде утвърден за управител на борда на банковите гуверньори.
По време на четиригодишното управление на Йелън безработицата в Щатите падна до 4.1% – най-ниското й равнище от 2000-а насам благодарение на политиката на почти нулеви лихви и ниска инфлация, върнали на работа милиони американци.
Вниманието на пазарните играчи отново бе приковано от инфлацията. Потребителските цени в еврозоната са се повишили с 1.3% годишно през януари, след 1.4% ръст през декември, съобщи в средата на седмицата статистическата служба на Европейския съюз. Охлаждането се случва въпреки най-силния за последното десетилетие икономически ръст на блока на еврото от 2.5% през 2017-а, намаляващата безработица и най-високия за последните 17 години индекс на доверие в икономическата перспектива на общността – 114.7 пункта през януари. А също и въпреки безпрецедентните усилия на Европейската централна банка да стимулира стопанството с нестандартни монетарни похвати.
Темповете на инфлацията са се забавили повсеместно. В Германия това се случва за втори пореден месец през януари. Там потребителските цени са се повишили с 1.4% на годишна база и са намалели с 1% спрямо декември 2017-а, съобщи федералната статистическа служба на страната. В Испания инфлационният ръст е паднал от 1.2% през декември на 0.7% през януари. Ситуацията се усложнява допълнително от силното евро, което също компенсира част от инфлационния натиск. Което пък дава козове на председателя на ЕЦБ – Марио Драги, да не бърза с изтеглянето на паричните стимули за стопанството на еврозоната и да отлага началото на възходящия лихвен цикъл. Което също ще натисне надолу еврото.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2367 млн. евро (4629 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.
