Контролът над инвестиционните посредници и търговията с финансови инструменти се затяга, след като в четвъртък (1 февруари) парламентът прие на второ четене нов Закон за пазарите на финансови инструменти. С него в българското законодателство се въвеждат изискванията на европейска директива за пазарите на финансови инструменти и се въвеждат мерки по прилагането на европейски регламент.
Целта, според вносителя – Министерският съвет, е да се увеличи прозрачността на пазарите на финансови инструменти, да има по-добра защита на инвеститорите, да се укрепи доверието и да не се допуска нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
С новия закон се разширява кръгът на финансовите инструменти, като в него са включени и някои стокови и други деривати, както и различни видове енергийни договори.
Преорганизира се и правният режим и дейността на инвестиционните посредници и на регулираните пазари на ценни книжа.
Допълват се и изискванията към управлението и представителството на инвестиционния посредник. Ще се налага например инвестиционния посредник да доказва добрата си репутация, професионалната си квалификация, а също и опита на членовете на управителните и контролните си органи.
Законът предвижда инвестиционните посредници да сключват договори с обвързани агенти, които да предоставят определени услуги от името им. Вкарва се и допълнителна яснота що е то обвързан агент – физическо лице или търговско дружество, което срещу възнаграждение може да предоставя определени услуги от името на един инвестиционен посредник и на негова пълна и безусловна отговорност.
Инвестиционните посредници вече са задължени да предоставят на клиентите си и на бъдещитите такива набор от информация, както и да извършват оценка за уместност и целесъобразност.
Въвеждат се и нови изисквания по отношение на алгоритмичната търговия, която упражняват инвестиционните посредници. При този вид сделки, компютърен алгоритъм определя автоматично елементите на нареждането при ограничена или нулева човешка намеса.
