Парламентарната Комисията по правни въпроси гласува на 31 декември на второ четене проекта за промени в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид. Казано накратко, тези промени обезсилват със задна дата всички цесии, сключени след поставянето на Корпоративна банка под особен надзор. И това е първото – меко казано, несъответствие с нормалната правна практика и може да се смята за нарушение на конституция. Тя не позволява да се правят специални закони, третиращи един или друг казус с юридическо или физическо лице. Законите трябва да са универсални и да важат за всички, защото иначе имат репресивен характер. А това е недопустимо от гледна точка на съвременната демокрация. А че промените в закона се правят специално за случая с КТБ, става ясно от предложените от тримата депутати изменения в параграф 6 на предложените текстове. В тях например се казва: "Извършените от квесторите временните и постоянните синдици на "Корпоративна търговска банка" – в несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до момента на започване на осребряването на имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения, са нищожни". Ето го въпросният текст, доказващ, че проектът за промени в закона визира специален случай.
Освен това атакуване на сделки с петгодишна давност, каквито са някои от цесиите, напълно нарушава забраната за ретроактивност на нормативните актове, залегнала в конституцията. Впрочем има едно становище на бившия правен министър Христо Иванов до парламентарната комисия точно относно тези законови промени, в което подробно и аргументирано се изброяват всичките недъзи на внесените от тримата депутати от ДПС предложения за промени в Закона за кредитните институции. В становището например пише, че законопроектът на Цонев, Пеевски и Хамид противоречи на основополагащи за българския конституционен модел принципи. И се обръща внимание на факта, че текстовете в параграфи 3, 6 и 8 от направените предложения "нарушават правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред, които са съществени характеристики на правовата държавна".
Освен това в становището на Христо Иванов се посочва, че: "текстовете на параграф 1 и параграф 7 от направеното предложение не съответстват на фундаменталния принцип на гражданското право, че обезпеченията имат аксесорен характер, т.е. ако главното задължение бъде погасено, то и свързаното с него обезпечение се освобождава".
Христо Иванов обръща внимание на факта, че определени текстове в предложението за промени противоречат на европейското право, както и на изискването на чл. 2 в Закона за банковата несъстоятелност, според който целта на процедурата по несъстоятелност е справедливо да удовлетвори във възможно най-кратки срокове всички вложители и кредитори на банката. Това, разбира се, не може да стане, когато приемането на предложените промени ще задължи синдиците да връщат сделки с петгодишна давност.
