Александър Маринов
За Истанбулската конвенция у нас се каза много, а политическата кулминация тепърва предстои. Дотук аргументите по същество отстъпваха на заклинанията. Но това е друга, макар и важна тема. В случая предмет на анализ са последиците за различните политически субекти, въвлечени в спора за буквата и духа на конвенцията.
Преди всичко, за разлика от други проблеми – като корупцията, отдавна коментирани в обществото и представляващи ясни маркери за партиите и политиците, конфликтът около Истанбулската конвенция, както казва народът, удари като "гръм от ясно небе". Всъщност по-удачна изглежда известната метафора от областта на стратегическия анализ – "ефект на пеперудата", която изразява непропорционално силно отражение на (предполагаемо) маловажно явление.
Преди два месеца не само почти никой не споменаваше документа; едва ли щеше да се намери анализатор, който да предскаже какъв мащабен и траен разлом ще настъпи в българския публичен живот по тази тема. Дори политиците, които иначе подушват всяка възможност да спечелят популярност (у нас или в чужбина), се активизираха едва когато видяха каква
стихия от обществена енергия
отприщи конвенцията.
Тук трябва да се имат предвид и две други обстоятелства, които не са пряко свързани с материята на Истанбулската конвенция. Първо, масло в огъня наля старата порочна привичка на управляващите у нас да прокарват спорни решения тихомълком, без дискусия и аргументация. Дежурното обяснение "Така искат от Брюксел" вече има обратен ефект и действа на повечето българи като червено на бик. Да не говорим за откровените глупости от рода на Станишево-Борисовото "Ако сме против конвенцията, значи подкрепяме насилието над жените."
На второ място, в известен смисъл конвенцията и различните реакции на партиите към нея бяха детонатор на отдавна трупали се напрежения в политическия истаблишмънт – в управляващата коалиция, в Патриотите, в БСП и дори в ГЕРБ. Това бе искрата, която възпламени и тлеещата непоносимост между и вътре в различни обществени и професионални общности – достатъчно е да видим разрастването на противопоставянето в академичните среди и неправителствения сектор.
Въпреки тези допълнителни обстоятелства самият спор относно конвенцията породи такова непропорционално (на пръв поглед) политическо и обществено противопоставяне, защото е засегнат най-важният и дълго пренебрегван у нас проблем за всеки индивид, всяка общност и нация –
проблемът за идентичността
Не е толкова важно колко опасно в действителност посяга умишлената двусмисленост на някои текстове на конвенцията на традиционната ни духовна и социална идентичност. Същественото е, че тя бе възприета като такова посегателство от огромното мнозинство от българите, а в лагера на привържениците й се наредиха главно субекти, привиждани като защитници на егоистични или чужди интереси. А, както е известно от т. нар. теорема на Томас, ако нещо се възприема като реално, то има реални последици за поведението на хората.
Политическите последици от сблъсъка относно Истанбулската конвенция – досега и в бъдеще – ще бъдат далеч по-силни и трайни, отколкото предполагат българските политици – независимо дали в момента изглеждат в печеливша, или губеща позиция. Подценяването на ефектите е в основата на неадекватността на поведението им, дори и на тези, които днес имат измамното чувство, че са на върха на вълната. Новата ситуация ще се превърне не само в трайна разделителна линия, а и в непреодолима причина за труден и вероятно необратим избор.
Засега най-ясно се очертават тактическите последици. От една страна, имаме
"Големия губещ" ГЕРБ
За броени дни най-голямата партия си причини безброй "непредизвикани" щети – конфликт с коалиционните партньори, демонстративни разногласия в правителството, вътрешен разкол, взрив на обществено неодобрение, изненадващо предоставяне на силен коз на БСП, видима конфронтация с Българската православна църква. И най-важното – почти мигновено разрушаване на старателно градения образ на консервативния стожер на десницата у нас. Ако добавим нескопосаните опити за кризисен мениджмънт, това е типичен пример за ефекта на пеперудата по български – ударът дойде не от очаквана заплаха (корупцията), а от смятаната за силна сфера (послушанието пред Брюксел). Накрая – въобще не е ясно как ГЕРБ ще излезе от ситуацията, не се вижда полезен ход.
Патриотите, или по-точно ВМРО, запалиха фитила на политическата криза и сигурно в началото се възприемаха за победители. Но те също не са за завиждане. Твърде възможно е този вътрешен разлом, подсилен от дежурните словесни изхвърляния на Валери Симеонов, да постави началото на разпада на коалицията, колкото и силно да е желанието за консумиране докрай на властта. Патриотичният фронт вероятно ще издържи още известно време – докато се крепи общото им правителство с ГЕРБ, но по-нататъшното му бъдеще е неясно.
БСП подхвана ентусиазирано темата – толкова ентусиазирано, че моментално забрави за доскорошния си приоритет (корупцията). Но и социалистите бързо затънаха в проблеми, отчасти неизбежни заради неизкоренимия
стил на емоционални импровизации
Атаката от страна на Сергей Станишев бе подценена, защото сблъсъкът с ПЕС (дори от правилни позиции) е прекалено сериозно нещо, за да се свежда до личен спор с един банкрутирал в страната си политик. За пореден път левицата страда от порока на късата политическа памет – игнорират се уязвими точки, създадени от предишни действия. И най-важното – първосигналната инициатива за референдум относно конвенцията не просто тръгна с недопустими пропуски, а е незащитима предвид погрешния замисъл да се изземе инициативата от Патриотите. Правилната тактическа (а може би не само тактическа) цел на БСП би била да се стреми към диалог и сближаване на позициите с ВМРО. Така левицата би постигнала с един удар три резултата – сериозно отслабване на управлението, заемане на по-умерена позиция (спрямо радикализма на ВМРО) и полагане на основи за възможно бъдещо политическо партньорство.
Най-важната последица от развоя на драмата около конвенцията дотук е взривът на обществена енергия. Такова явление вече се е случвало у нас в края на зимата, но за пръв път е породено не от материално-икономически проблеми, а от базисен ценностен конфликт. Поради това случващото се е повод за оптимизъм, защото представлява събуждане на имунните сили на обществото.
