Още от самото начало на третия си мандат и най-вече откакто започна българското председателство на Съвета на Европа премиерът Бойко Борисов се е отдал на новото си амплоа – политик международник, политик от европейска величина, геополитик. И почти напълно абдикира от вътрешната политика на страната. Всеки ден Борисов провежда различен брой външнополитически срещи – нещо, което едва ли си е представял, че ще му се стовари на главата. От една страна, този впечатляващ маратон създава еуфоричност в управляващите и поводи за хвалби. От друга, премиерът изцяло се е откъснал от вътрешните проблеми на държавата, които никак не са малко, а и се увеличават. Непрекъснатите протести от началото на годината по улиците на София и други градове са красноречиво доказателство за това.
Засега най-голямото международно постижение на Борисов е, че успява да договори среща между председателите на Европейския съюз Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и турския президент Ердоган, която ще се състои на 26 март във Варна, като той ще е домакин.
По-важният въпрос обаче е, че наболелите проблеми в страната не се решават, а се задълбочават, защото няма кой да ги реши или не смее, или пък не иска. Един от пороците на управленията на ГЕРБ е, че и партията, и правителствата начело с Борисов са свикнали той да взема всички решения и това често блокира работата по важните и значимите за обществото въпроси, които не търпят отлагане.
На кого Бойко Борисов остави държавата и държавните дела, след като се потопи изцяло в международната политика? Ами, на никого. Нещата се движат все още някак си по инерция, институциите са като парализирани, администрацията е блокирана, щом няма кой да им каже какво и как да правят. Видимо е, че няма кой да "разпореди" нито на министрите, нито на шефовете на агенции, нито на службите какво да свършат. Крещящ пример за ситуацията беше историята с двете лъвчета Терез и Масуд. Един елементарен казус, по който се наложи премиерът между две срещи с важни европейски персони да "разпореди" как да се реши.
Държавата България е оставена на самотек, докато Бойко Борисов гради и лъска международния си имидж. Министрите нещо мишкуват в министерствата си, някои от тях не са се появявали в публичното пространство от месеци. Не се знае какво се случва в ресорите им, докато не избухне някой скандал.
Екомиинстърът Нено Димов попадна в светлината на прожекторите именно заради прословутия втори лифт на Банско и протестите на природозащитниците. Енергийната Теменужка Петкова беше извадена "на бял свят" от бизнеса заради скъпия ток. Но някой скоро да е виждал публична изява на земеделския министър например – Румен Порожанов? Пред медиите се изявяват основно финансовият министър Владислав Горанов, министърът за европредседателството Лиляна Павлова. Тяхната основна задача е да обясняват, че корупцията е "емоция и вестникарско внушение", че икономиката расте и цъфти, че контрабандата е преборена (тук на предната линия излиза и главният прокурор Сотир Цацаров), че в България няма бедни – колко много луксозни коли имало по улиците и т. н. Тази работа доста напомня на попскта приказка: "Не ме гледай, чадо, какво върша, слушай ме какво ти хортувам."
Обясненията за тези напъни на управляващите да покажат страната ни в една изкуствена светлина са две. Или "отгоре" им е наредено да дадат подобаващ отговор на чуждестранните медии, които в началото на годината масово написаха, че европредседателството се поема от "най-корумпираната и най-бедната държава в Европейския съюз". Или, главозамаяни от въпросното председателство и с вперен поглед в Брюксел, напълно са скъсали връзката с вътрешните реалности и живота на терен в България, откъснали са се от жизненоважните за обикновените български граждани проблеми.
Ако е второто, то пред президента Румен Радев се открива великолепна възможност за изява и изземване на лидерството на Борисов във вътрешен план. И Радев показа, че няма да изпусне тази възможност. При отчета за първата година от мандата си той "пое твърд курс на повишена критичност към работата на правителството и даде много тежки оценки за състоянието на демокрацията, медиите, борбата с корупцията, социалното положение в страната, престъпността и сектора "Сигурност". Държавният глава ясно очерта разминаванията си по почти всички теми с управляващите.
Радев говори за състоянието на демокрацията у нас, за демографската катастрофа, за върховенството на закона, за липсата на справедливост, за агресията, за корупцията, за свободата на словото – все проблеми, които интересуват обществото и които обаче Борисов не споменава, за него те сякаш не съществуват. Президентът говори още, че се нарушава принципът на разделение на властите – отнемат се правомощия на държавния глава за сметка на изпълнителната власт. Според по-смелите анализатори на политическите процеси у нас има всички изгледи президентът Румен Радев да се превърне във водач на нацията, който задава посоката и посочва грешките.
Премиерът, министрите и депутатите му заобикалят тези теми. Те говорят за стабилност, икономически растеж, намалена безработица, за европейска подкрепа, за нарасналата роля на България на европейската сцена.
Сякаш президент и премиер живеят в две различни Българии. Но Радев печели с това, че казва на хората онова, което и те виждат. Докато Борисов все повече губи харизмата си, тъй като вживявайки се в ролята на геполитик, все повече се отдалечава от народа и постепенно губи умението си на комуникатор с хората, да говори на техния език, да обяснява сложните проблеми и техните решения през бита, както и да им внушава увереност, че всичко е лесно решимо.
Силният инстинкт за политическо оцеляване на Борисов очевидно му подсказва тази заплаха от страна на Радев, затова и са непрестанните атаки към президента, но не от самия Борисов – той се пази от пряк сблъсък и създава образ на помирител и обединител, а от парламентарната група на ГЕРБ и предишния държавен глава Росен Плевнелиев, на когото войната с наследника му на "Дондуков" 2 е вменена като главна задача. Той често е услужливо канен от определени телевизии именно за да наплюе Радев.
Прекалено заетият с европейските работи Борисов е поверил вътрешната политика основно в ръцете на партийния си заместник и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обаче не притежава гъвкавостта на патрона си, нито пък неговия политически нюх. Той е силовак и това допринася до голяма степен за нескончаемите скандали в парламента и нестихващите битки с лявата опозиция.
Обичайната практика на Бойко Борисов да разсее надвиснали над главата му облаци е да отстрани светкавично всеки, който застрашава него или формацията му в политически план, независимо какъв пост заема в държавата или партията. Бързата му реакция спасява него и ГЕРБ от шумни и продължителни скандали, които могат да накърнят имиджа му в обществото и да разклатят доверието на избирателите. А ако виновникът за скандала изчезне веднага от публичното пространство, то след два месеца вече никой не го помни, нито пък причината, поради която си е отишъл. Случилото се се забравя. Както се казва, няма човек – няма проблем. Така си отиде вездесъщата Фидосова и вече никой не си спомня за "тефтерчето на Златанов". Светкавично си отиде и Живко Мартинов и вече никой не говори за "Суджукгейт".
Така трябваше да стане и с "Кумгейт" и Борисов показа на ексенергийния си министър Делян Добрев какъв е правилният изход от ситуацията, като го посъветва да подаде оставка от парламента. Но в този случай се намеси Цветанов. Групата около него се наложи за оставането на Добрев като депутат. Избраниците от ГЕРБ водиха епична битка да го запазят, с което още повече разпалиха и задълбочиха гръмналия скандал за шуробаджанащината в Хасково и феодалния модел на управление на общините и държавата. Този инат дори катализира искания от БСП вот на недоверие на кабинета заради провала в борбата с корупцията.
В стремежа си да се наложат над опозицията да не излезе, че показват слабост, депутатите от ГЕРБ под ръководството на Цветанов, чиято дясна ръка пък е шефът на правната комисия Данаил Кирилов, явно не разбират каква вреда нанасят на собствената си партия, защото за "Кумгейт" още се говори и ще се говори, докато Добрев не напусне парламента. Анализаторите са почти единодушни, че всеки ден, в който Делян Добрев пребивава в Народното събрание, е минус за ГЕРБ. Те определят поведението на Борисовата партия в този случай като груба политическа грешка. Твърдият подход на неотстъпчивост показва, че има "линия на Цветанов" и хората около него. На гъвкавостта на Борисов те противопоставят налагането и отстояването на всяка цена.
И неслучайно при избухналия скандал между експредседателя на Народното събрание Димитър Главчев и лидера на БСП Корнелия Нинова, който доведе до напускате на пленарната зала от опозицията, Борисов долетя като линейка, за да свърши сам работата и да е сигурен, че няма да се повтори историята с Добрев. Защото депутатите от ГЕРБ дадоха недвусмислено да се разбере, че отново смятат да бранят Главчев с всички средства докрай – напук на опозицията. Така Борисов спаси положението и председателят на Европарламента Антонио Таяни произнесе словото си пред пълна, а не полупразна зала.
В ръцете на Цветанов ГЕРБ промени коренно стила си на поведение, изцяло загуби гъвкавостта си, доколкото я е имала в предишните мандати, загуби и способността си да комуникира – освен в краен случай или под натиск. Законите се приемат силово без дебати, предложенията на опозицията се отхвърлят априори, президентските вета се прегласуват на инат.
Всъщност партията на Борисов никога досега не е била натоварена с толкова много проблеми и отговорности. И никога досега Борисов не е имал толкова слаб контрол върху нея и депутатите й. Без съмнение, ГЕРБ е под напрежение, което създава напрежение и в обществото, и в държавата. А тази изнервеност и несигурност пък се явяват хранителна среда за нови политически проекти.
