Г-н Неделчев Първа инвестиционна банка приключи 2017-а с доста високи финансови резултати. Макар печалбата от 85 млн. лв. да е по-малка в сравнение с тази от 2016-а, тя все пак е доста солидна на фона на постоянно намаляващите лихвени равнища. Какви са нейните основни източници?
– След събитията от 2014-а и предприетите мерки за намаляване на риска през 2015-а и във връзка с прегледа на качеството на активите на 2016-а, изминалата 2017-а е първата година когато банката влезе в нормален бизнес ритъм. Отчетената за 2017-а печалба отразява добрия потенциал на банката и смятам, че през 2018-а той ще нараства.
Вярно е че печалбата за 2017-а е по-ниска от тази за 2016-а, но това е особеност, която е характерна за целия банков сектор през изминалата година, защото през 2016-а върху печалбата имаше еднократни положителни ефекти. Такъв например ефект е големия дивидент, който всички банки у нас получиха от международния картов оператор "Виза". Само за ПИБ този дивидент през 2016-а бе 25 млн. лева. През 2017-а този ефект го няма.
Освен това заради общото намаление на лихвените равнища в цялата банкова система се стигна до свиване на нетния лихвен доход. Във всички банки има натиск за предоговаряне на стари кредити, а договорите за нови заеми се сключват при по-ниски лихвени нива. И в ПИБ тази тенденция води до намаляване на лихвените доходи. Въпреки това като цяло смятаме че лихвените маржове се стабилизират на сегашните нива. При нас нетния положителен марж на лихвоносните активи е около 4% при 3.7% за цялата банкова система.
Добре е да се знае, че през миналата година имаме ръст на чистите приходи от такси и комисионни от 89 млн. на 99 млн. лв., който се дължи не на увеличаване на размера на таксите, а на ръст на броя и обема на паричните преводи. Размера на провизиите спрямо общия размер на кредитите при нас е 1.4% и тя е сравнима с тази която е средна за пазара – 1.2 процента.
Както вече казахме печалбата от 85 млн. лв. през 2017-а е по-ниска от тази през 2016-а, но тя ни дава коефициент на възвръщаемост на капитала от 9.7% при 9.5% средна възвръщаемост за целия пазар.
Има ли пренасочване на бизнеса на банката към нови групи клиенти?
– Още през 2016-а ние акцентирахме върху развитието на банкирането на дребно и за малки и средни предприятия. В потребителските кредити ПИБ има най-големия ръст за 2017-а. В целия сегмент за банкиране на дребно сме на второ място по ръст в банковата система. Считаме че цялостното по-добро развитие на макроикономическата среда, нарастналите доходи на населението и потреблението, намаляването на безработицата са много добра база за развитие на банкирането за физически лица. Това не означава, че сме изоставили корпоративното банкиране, но сме съсредоточили по-големи усилия върху развитието на услугите за граждани.
Споменахте малки и средни предприятия. Според вас кои са най-големите проблеми с които малките и средни предприятия се сблъскват когато кандидатстват за кредити?
– Не бих казъл че имам голям проблем с достъпа на тези фирми до заеми. банките вече обръщат доста голямо внимание на този сегмент от бизнеса. Това което се появява често като проблем при кандидатстването за заеми от страна на такива дружества е слабо познаване на пазара, липса на определени умения при управлението на бизнеса, което е нормално заради размера и спецификата на тези фирми. Те по-трудно намират и наемат специалисти които са профилирани в тези специфични области. Но ние виждаме много положителни тенденции в развитието на този сегмент от бизнеса. наблюдаваме как фирми които са наши клиенти години наред растат успешно, как немалко от тях излизат на външни пазари, имаме запитвания за финансиране на придобивания в чужди държави. Всичко това говори за успешното развитие и големия потенциал на този бизнес.
Много фирми от сектора на малките и средни предприятия се оплакват, че не могат да осигурят достатъчно по размер обезпечение при кандидатстването за кредит. Доколко голям е този проблем според вас?
– Този проблем наистина съществува, защото по-малките компании разполагат с по-малко активи които да предоставят като обезпечение. Но вече има достатъчно много на брой програми за споделяне на риска, в това число и международни, като например програмата COSME или продуктите на Българската агенция за експортно застраховане.. По тяхна линия съществуват достатъчно на брой финансови инстрменти за намаляване на риска при отпускането на заеми за малки и средни фирми, а от там за намаляване на обезпеченията които банките изискват при предоставянето на заеми за такива дружества.
Като говорим за банкирането на дребно, какъв е риска пред кредитите за граждани и малки и средни предприятия от предстоящо увеличаване на лихвените равнища?
– При всички случай такова увеличение ще има. Друг е въпросът дали ще започне още през 2017-а или през 2018 година. Според нас това увеличение няма да бъде рязко. Но моя съвет към кредитополучателите е добре да планират когато купуват имот или правят някаква друга инвестиция с по-дългосрочен заем като изчислят възможностите си да го обслужват при увеличени лихви и съответно увеличени разходи за изплащането на кредита. Във всеки случай целта на ПИБ, а и на която и да е друга банка не е да предостави услови, които ще затруднят клиентите й дори и при промяна на пазарнит условия.
Много се говори за бързо възстановяващият се и растящ пазар на имотите. Има ли опасност при него да се създаде пазарен балон?
– Според мен все още няма такава опасност. Нашият пазар на имотите дълго време бе депресиран. Ако сравним цените на имотите у нас с тези в други източно европейски пазари, доходността от наеми не е достигнало рискови нива. Разбира се ако цените продължат да се покачват бързо не е изключено риска от създаването на пазар балон да се увеличи. Но при положение да се увеличават и доходите и апетитите за инвестиции в имоти като алтернатива на депозитите е логично и цените на недвижимостите да нарастват. За момента интересът дори и към по-големи проекти на пазара на имотите е доста силен, което е индикатор ,че цените ще продължат да се повишават.
През цялата 2018-а и първия месец на 2018-а се вижда, че така наречените необслужвани кредити на банковия пазар намаляват както като абсолютен размер така и като съотношение спрямо общия кредитен портфейл. Как се развива този процес в ПИБ и какво е влиянието му върху финансовите й резултати?
– Първа инвестиционна банка има средносрочна програма за намаляване на необслужваните кредити, според която в рамките на няколко години ще достигнем едни приемливи според европейското вино равнища на проблемните кредити. През 2017-а от края на първото тримесечие когато необслужваните кредити бяха 21% от общия размер на предоставените от банката заеми, в края на годината това съотношение е 17 процента. Това съвсем не е малко, защото става дума за свиване на проблемния портфейл със стотици милиони левове и тази тенденция за плавно намаление ще продължи. Съществуващите проблемни заеми в банката са провизирани средно на 60% от техния размер, а разликата до 100% е покрита с обезпечения. разбирате че за реализацията на проблемните вземания е необходимо време, свързано със съдебните процедури по продажбата на обезпеченията. Това е постоянен процес, който ще продължи във времето. Що се отнася до новите кредити, те показват доста ниски нива на влошаване, поради което новогенерираните лоши кредити са много малко.
Какви са основните проблеми при реализацията на обезпеченията и продажбата на такива лоши кредити?
– През последните години много се говори за продажба на портфейли от проблемни вземания. Ние също внимателно проучваме възможностите които предлага този пазар. Сформираме ннаколко портфейла чиято продажба проучваме с потенциални инвеститори. В крайн сметка крайното решение за това дали да продадеш един портфейл от проблемни вземания или сам да ги събираш трябва да се взема съобразно цената която можеш да получиш при продажбата и размера на кредита, който можеш да събереш. Повечето фирми, които купуват такива портфейли, при сделката залагат да получат 20% годишна възвръщаемост от инвестицията си по придобиване на вземанията. Ако например нашата оценка е че от едни вземания могат да се съберат 100 млн. лв. за две години, инвеститорът ще заложи, че ще ги събере за 3 години и търсейки 20% възвръщаемост годишно, ще предложи за покупка на този портфейл не 100 млн. лв. , а 50 млн. лева. Затова в такива случай винаги стои въпроса дали е по-изгодно да продадеш такъв портфейл или сам да го събираш. Ако бързо ти трябва ликвидност, можеш да го продадеш като поемеш някаква загуба, ако имаш програма за събиране и не си под ликвиден натиск е добре сам да го събираш.
Що се отнася до проблемите при събирането на тези кредити те са известни. Клиентът който е изпаднал в неплатежоспособност без желание се разделя с активите си които е заложил като обезпечение по заема. Поради това трябва да се премине през определени правни процедури по придобиване на обезпечението и неговата продажба. И те отнемат известен период от време – една, две, три години. Но смятам, че у нас тези срокове за реализация са приемливи.
От началото на 2018-а в сила е Международен счетоводен стандарт 9, който въвежда нови изисквания за провизирането на заеми. как неговите правила ще се отразят върху разходите за провизии на ПИБ?
– При всички случаи прилагането на този стандарт доведе до увеличаване на разходите за провизии, защото те вече ще начисляват не за реализирани загуби от просрочия, а по риска за настъпването на тези загуби. Но това правило е валидно за цялата банкова система, но тези допълнителни разходи при нас няма да са в размер който да наруши съотношенията ни за капитал. В същото време този консервативен подход за провизиране създава буфери срещу бъдещи рискове.
След прегледа на качеството на активите през 2016-а към ПИБ имаше надзорни препоръки за намаляване на рисковите активи. Как се изпълняват те? И какви действия са предприети по отношение на имота в Кремиковци, който банката придоби и който е съществена част от обезпеченията на длъжници които станаха нейна собственост?
– Имотите в Кремиковци наистина са съществена част от активите придобити от банката. В този случай се работи по две линии. Едната е по изчистване на ненужните сгради и цялостна рекултивация на терена. Другата линия е че разговаряме с потенциални инвеститори за бъдещо развитие на индустриални и логистични проекти на територията на Кремиковци. Смятам че интересът за това е сериозен и в близките години смятам, че там ще се осъществи интересен проект.
Имате предвид проект при който банката ще продаде този актив?
– Да.
А какво е изпълнението по другите препоръки на банковия надзор?
– От края на 2015-а до края на 2017-а година общият размер на всички предприети мерки по намаляване на рисковете за банката е за над 600 млн. лева. В тях се вкрлючва печалбата на банката за двете години – в размер на 175 млн. лв. , начислените провизии за 2016-а и 2017-а и допълнителни мерки за намаляване на риска по отделни вземания – частично погасяване и допълнителни обезпечения, за над 200 млн. лева.
Ние смятаме че тези 400 млн. лв., които прегледа на качеството на активите през 2016-а показа, че ПИБ трябва да покрие, ние сме ги покрили напълно адекватно. Затова още през миналата година обявихме че капиталовите буфери, които по препоръките на БНБ, Първа инвестиционна банка трябваше да натрупа, ние сме ги осигурили.
Освен тези чисто финансови мерки, сме предприели и чисто административни мерки по подобряване ефективността на управлението на банката. Повишихме капацитета на отделите по управление на ръска, по събираемоста на кредитите. създадохме ново звено за продажба на придобитите активи. Има нова дирекция която се занимава с интензивното управление на заеми, които не са в просрочие, но чиито получатели показват признаци на влошаване на финансовото си състояние. Наричаме тази дейност на английски интензив кеър, което буквално преведено на български означава Бърза помощ.
А препоръката за привличане на нови инвеститори в капитала на банката? Докъде стигна процеса на нейното изпълнение?
– Неведнъж съм коментирал този въпрос, но отново ще подчертая, че Първа инвестиционна банка е публично дружество търгувано на Българска фондова борса. По тази причина всякакви информация свързана свързана с привличането на нови инвеститори в капитала на банката, която бъде изнесена преди да има обвързващи оферти, може да повлияе върху цените на борсата. А това е недопустимо съгласно действащото законодателство. По тази причина мога само да кажа, че процесът на разговори с различни видове потенциални инвеститори продължава и ние ще се спрем на най-доброто за клиентите и акционерите на банката предложение.
През последните две седмици отново в публичното пространство се повдигна темата за парк "Пирин", инвестиците в него и участието на ПИБ в тези инвестиции. Какъв е размера на вземанията на банката от всички длъжници свързани с парк "Пирин" и по специално от фирмата "Юлен"?
– Не мога да коментирам вземанията от отделни клиенти заради банковата тайна. Ще кажа, че общия размер на вземанията на банката от домакинства и всякакви бизнес начинания в Банско е под 1.5% от целия кредитен портфейл на банката, като огромната част от тези вземания са към граждани и малки и средни предприятия от Банско и региона. При това процентът на просрочия по тези вземания на банката са под средните за страната.
