Изборът за нов началник на мегаструктурата, която ще се бори с корупцията по висшите етажи на властта, засега е сведен до избор между двама… стари шефове. Депутати от ГЕРБ и от партията на Патриотите издигнаха кандидатурата на бившия председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев, а БСП заложиха на Николай Николов – бившият и.д. началник на Комисията за конфликт на интереси, който пое поста след скандала с Филип Златанов и неговите тефтерчета.
Да припомним, че отскоро с корупцията у нас се бори нов мегаорган, под чиято шапка се вляха няколко съществували досега ведомства: комисиите за конфликт на интереси и конфискация на престъпно имущество, фамозният БОРКОР, отделът на Сметната палата, който досега се занимаваше с проверките на декларациите за парите и имотите на хората с власт и антикорупционното звено в ДАНС. Новост също е и че тази мегакомисия вече ще се занимава едновременно с превенцията срещу корупцията и конфликта на интереси, с разследването й, а накрая ще конфискува и облагите от тях.
В преходните и заключителните разпоредби към антикорупционния закон управляващите просто "преименуваха" старата КОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Така всичките ведомства на практика продължиха да работят, но вече под новото си име.
Вече се видя и първият "удар" на мегакомисията, чиито служители представиха чисто новите си служебни жилетки по време на акцията по задържането на кмета на гр. Септември. Друг въпрос е, че шумно пропагандираният "успех" на тази акция май е напът да се превърне и в първия провал за новата мегакомисия: съдът остави кмета на свобода, а Апелативният специализиран съд даже му позволи да се върне на поста си, което роди смътното подозрение, че нещо с делото не е съвсем наред и доказателствата за "престъпната му дейност" издишат.
Междувременно в парламента се завъртя процедурата по избор на нов председател на КПКОНПИ. Но не бе изненада, че управляващите ще издигнат кандидатурата на Пламен Георгиев за шеф на новата антикорупционна комисия. През всичките години, в които управляваше старата комисия за конфискация, Георгиев видимо се ползваше с благоразположението на ГЕРБ.
Логично изглежда и че БСП вдига номинацията на Николай Николов – все пак навремето той влезе в Комисията за конфликт на интереси от квотата на бившия президент Георги Първанов. Освен това Николов има своите шансове да спечели подкрепа и откъм ГЕРБ – все пак в годините, в които той ръководеше КПУКИ, не се чу министри и депутати от управляващото мнозинство да са имали сериозни проблеми с комисията заради установен от нея конфликт на интереси и да са били наказвани за това.
И двамата кандидати са презентирани като "доказани професионалисти".
Георгиев доказвал професионалните си и нравствени качества като следовател в Столичната следствена служба, прокурор в Софийската районна и Софийската градска прокуратури, заместник-шеф на специализираната прокуратура, заместник-министър на правосъдието и шеф на КОНПИ от 2013 г. насам. "С работата си той успя да повиши престижа на заеманата от него длъжност и авторитета на комисията, което е установено не само от резултатите, видими за обществото, но и от положителните оценки, дадени от Европейската комисия и от други международни партньори", посочват вносителите на неговата кандидатура.
При внасянето на кандидатурата на Николов пък заместник-председателят на парламентарната група на БСП Жельо Бойчев изрично подчерта, че за всичките години, в които той е ръководил КПУКИ, не са възникнали "никакви съмнения относно неговите професионални действия и качества". Името му никога не е било забърквано в скандали. Бойчев подчерта, че Николов е един от малкото хора в България, които са детайлно запознати с материята по установяването и доказването на конфликта на интереси – доказателство за това били и научните трудове, които той е написал през годините. И че е показал, че не се поддава на натиск с работата си в КПУКИ.
Тепърва предстои кандидатите да представят концепции, да бъдат изслушани публично пред парламентарната антикорупционна комисия и да отговорят на въпросите, които депутати и граждански организации ще могат да им отправят. Едва след това ще се стигне до избора – той трябва да бъде направен с обикновено мнозинство от депутатите в парламента. А по всичко изглежда, че той ще зависи от това как ще решат да играят по-малките партии в парламента – ДПС и "Воля". Още повече че срокът за издигане на номинации все още не е изтекъл и Георгиев и Николов може да не останат единствените кандидати за поста. Изненадите все още са възможни.
