Мартин Шулц официално се отказа от лидерския пост на Германската социалдемократическа партия, с което политическата му кариера може би приключва по-малко от година, след като оглави формацията. С решението си той се надява да укроти вътрешнопартийните борби, обхванали социалдемократите в навечерието на вота, с който ще решат дали да дадат подкрепата си за коалиционно правителство с християндемократите на Ангела Меркел.
"На този пост преживях възходи и падения, каквито рядко се срещат в политиката", сподели Шулц пред журналисти, след като връчи оставката си.
Оттеглянето му обаче не укроти страстите – тъкмо напротив, разгоряха се спорове кой да го наследи като лидер. С надеждата да стабилизират партията представители на нейното ръководство предложиха за временен лидер Андреа Налес, популярната председателка на парламентарната й група в Бундестага. Други се възпротивиха срещу кандидатурата й с аргумента, че е редно постът да бъде зает от някого от съветниците на Шулц, докато не бъде избран нов водач според правилата. В крайна сметка те надделяха и за временен председател бе определен кметът на Хамбург Олаф Шолц, за когото се очаква да поеме финансовото министерство в бъдещото коалиционно правителство, а окончателният избор ще бъде направен на партийна конференция през април.
Нещо повече, някои социалдемократи агитират да се проведе общ вот на всички партийни членове за нов лидер по същия начин, по който ще се гласува за коалиционното правителство. Това още повече би отдалечило 47-годишната Налес – бивша министърка на труда – с левичарски уклони и надарена с ораторски талант според Ройтерс, от възможността да стане стане първата жена начело на 154-годишната партия.
Преди това обаче предстои по-важният избор – този за кабинета. Според повечето наблюдатели все пак е по-вероятно 463-те хиляди членове на социалдемократическата партия да гласуват "за", тъй като пенсионерите и работниците ще спечелят от влизането на формацията в управлението. В същото време по-непримиримите представители на левицата обвиняват партийното ръководство в поставяне на личните си интереси над тези на организацията. Атаките се фокусираха върху Мартин Шулц, защото след изборите през септември той твърдо отхвърли всякакви съюзи с Меркел, но после промени мнението си и подкрепи създаването на голяма коалиция. Нещо повече, той се бе зарекъл да не заема пост в бъдещия кабинет, но забрави и това обещание.
Когато най-напред заяви, че се отказва от ръководството на партията, Шулц го направи с идеята, че ще стане външен министър в бъдещото правителство. Само че срещу него се надигна протестна вълна, донякъде раздухвана и от предишния партиен лидер и настоящ външен министър Зигмар Габриел, който бе принуден да се откаже и от този пост. Получи се така, че от двата стола той седна на земята, а въпросът кой ще е следващият първи дипломат остана открит.
Това вече няма да засяга Мартин Шулц, чиято кариера наистина протече бурно и се срина рязко. След като в продължение на пет години бе председател на Европарламента и извоюва авторитет с диалогичните си умения, преди една година Шулц се върна в германската политика. Посрещнаха го с големи надежди и той оглави социалдемократическата партия, като в определени моменти тя почти настигаше по популярност християндемократите. После обаче рейтингът й тръгна надолу и на изборите миналата есен тя получи 20% от гласовете, което бе най-лошото й представяне след Втората световна война. Проучване, проведено през този месец, показа още по-мрачна картина – социалдемократите се радват на подкрепата на едва 16.5 на сто от избирателите, или с 1.5% повече от крайнодясната "Алтернатива за Германия". Но тези проблеми остават за наследниците на Шулц.
