Александър Маринов
За политиците думите са дела. Изреченото придобива материална сила поне по две причини. Първо, защото е нормално да се възприема като премислена декларация за намерения или преценка за партньори опоненти, от която следват действия. Второ, защото в политиката може да се приеме и максимата
"По думите им ще ги познаете"
Какво и как говорят политиците логично се приема за съществен индикатор на техните качества и умения. Когато един вицепремиер определя изявления на министри и депутати като "глупотевини" или когато министър квалифицира изказването на същия този вицепремиер като "изплющяване", в държавата има сериозен проблем. Още повече ако отчитаме, че подобни случаи са правило, а не изключение.
Проблемът със стила на изразяване и съдържанието на изреченото от политиците ни не е нов. Но трудно може да се отрече, че през последните години положението става критично. Както се изрази председателят на една от водещите комисии в парламента, изправени сме пред "ескалационен проблем". По-точно казано, ако изхождаме от равнището на политическото говорене, става дума за стръмна низходяща спирала.
Превъплъщението на езика
има своите корени във внезапната поява на Симеон Сакскобургготски в българската политика. Една от промените, които той донесе, бе именно в начина на изразяване. Мнозина смятаха, че това е за добро, тъй като неговите неясни, объркани, нищо незначещи и в същото време беззлобни изказвания като че бяха за предпочитане пред острите взаимни нападки, характерни за т.нар. двуполюсен модел. Но скоро се разбра, че изпразването на думите от съдържание може да има не по-малко лоши последици от конфронтацията. Тъй като мнозина започнаха да имитират стила на Сакскобургготски, обществото се изправи пред невъзможността да разбере какво искат да кажат политиците, което задълбочи и без това голямата дистанция между тях и гражданите. Утвърди се нагласата, че политиците "не разбират народа", далече са от хората и се грижат само за своите интереси. Неясното, неразбираемо говорене има за цел да прикрие приоритета на преследването на тези лични и групови интереси.
По логиката на ефекта на махалото отвлеченият, неконкретен, дистанциран от всекидневието начин на изразяване на Симеон Сакскобургготски бе заменен от своята противоположност –
образа и говора на "човека от улицата"
персонифицирани от Бойко Борисов. На фона на останалите политици той бе възприет от мнозина като говорещ езика на народа и поради това способен да разбере неговите проблеми и да ги реши. Наистина, това бе само роля, но в много добро изпълнение. Дълго време Борисов бе убедителен и автентичен просто защото играеше себе си. Когато каза на приветстващото го множество "аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме", лидерът на ГЕРБ бе съвсем откровен. Тогава такива откровения не само му се прощаваха, а дори носеха дивиденти – на него лично и на партията му.
Както обаче често става и в политиката, и в живота, провалът настъпва, когато прекалено много си повярваш. Зад паравана на опростеното, разбираемо говорене започна да прозира неинформираност, недостатъчна ерудиция, липса на такт, неразбиране на сложността на държавничеството. Тези слабости станаха особено видими и опасни за държавата, когато Борисов се почувства политик от европейски и световен мащаб и тръгна да раздава наляво и надясно оценки и съвети.
Любопитно в цялата тази история на възхода и падението на стила "Борисов" е, че въпреки все по-ясното проявление на неговите сериозни дефекти другите политически лидери
започнаха да копират този стил
Най-видимо това пролича при Корнелия Нинова, която не само влезе в амплоато на Борисов, но дори реши да се състезава с него и да го победи именно на неговата писта. Кулминация на тази настройка бе знаменитата фраза на Нинова: "Елате навън да се разберем като мъже."
За известно време изглеждаше, че тази тактика дава резултати. Всекидневната размяна на словесни атаки на улично равнище изнервяше лидера на ГЕРБ, той бъркаше и импровизираше, което още повече отслабваше позициите му. Дори президентът Румен Радев, който има отлично самообладание и нищо не прави случайно, създаде впечатление, че на моменти се поддава и влиза в начина на говорене на Борисов. Самото обстоятелство, че отговаря на всяка провокация от страна на управляващите, предизвиква доста спорни оценки от политическите анализатори.
Но тук бе пропуснато едно ключово обстоятелство. Особената словесност на Бойко Борисов, освен че представлява автентична изява на истинското му "Аз", прикрива
липсата на политическо съдържание
ГЕРБ е доведена до съвършенство клиентела, за която всичко започва и свършва с притежаването и употребата на властта. Поради дегенерацията на българската политика, на институциите и на публичния живот като цяло това се оказа достатъчно за привличане и задържане на устойчиво ядро от привърженици, които, борейки се за Борисов, защитават своето благополучие. Това е истинската сила на ГЕРБ и в това никой не може да се мери с тях.
Нито една от другите партии, особено БСП, не може да си позволи такова поведение и говорене – просто няма да им бъде простено, включително и от собствения им електорат. Ето защо влизането в стила на говорене и всекидневно поведение на Борисов отвлича БСП и днешния й лидер от много по-важната задача да се подготви и да докаже, че може да прави друга,
по-добра политика от тази на ГЕРБ
и да я прави по по-добър начин.
Същото се отнася и до президента Радев. Проблемът не е в това, че е решил да не оставя ненаказана нито една проява на агресия от страна на Борисов и подчинените му, а че ангажирането с тази размяна на удари го отвлича от далеч по-важни за нацията неща. Неща, които Бойко Борисов и ГЕРБ нито могат, нито искат да вършат.
На какво се дължи тази необяснима тенденция да се подражава на стила на Борисов е трудно да се каже. Вероятно всеки е склонен да прави така, както правят победителите. Не може да се отрече, че наложеният от Борисов начин на политическо поведение е един от факторите за неговите успехи през последните десет години. Това обаче нито е единственият, нито дори решаващият фактор. Възходът на ГЕРБ, както и вече видимият му упадък се дължат на други, по-сериозни обстоятелства и процеси. В известен смисъл може да се каже, че това бе неумолимата логика на сбъркания ни преход.
Но тези обстоятелства – както вътрешни, така и външни, вече са изчерпани. С което идва краят на ерата "Борисов", а с него, да се надяваме, и развенчаването на идеята, че политиците и народът могат да се разбират само ако са прости.
