Президентът Румен Радев използва конституционното си право на държавен глава да защити правната сигурност и уреждането на правоотношенията в държавата, като наложи вето и върна в Народното събрание промените в Закона за банковата несъстоятелност, които дават възможност да бъдат обезсилвани сключени преди пет години договори за цесии и за разваляне на сделки, водещи до погасяване на задължения и свързаното с това освобождаване на обезпечения. Промените в Закона за банковата несъстоятелност, разработени, предложени и прокарани в Народното събрание от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, макар да претендират, че визират универсално приложение, имат за цел да атакуват цесионните договори със вземания и задължения на Корпоративна банка, обявена под особен надзор на 20 юни 2014-а и обявена в несъстоятелност в началото на 2015-а година . Гласуването им в Народното събрание бе подкрепено от управляващото мнозинство, а опозицията даде своето мълчаливо и пасивно съгласие.
Независимо от всички гръмки декларации, направени от депутатите от ДПС и от някои народни представители на ГЕРБ в защита на проектозакона, преобладаващото мнение в правните среди е, че той е опасен за правовия ред в страната, защото нарушава фундаментални принципи на правораздаването, залегнали в конституцията на страната, а и в много европейски регламенти. Освен това, независимо какво говорят депутатите от ГЕРБ и от ДПС, този законопроект е пример за специално законодателство, защото засяга конкретен случай – този за КТБ и го засяга именно с противоконституционната си ретроактивност (влизане в действие със задна дата). Причината е, че според промените в закона се обезсилват сделки, сключени преди дълъг период от време – около три и половина години, които са били извършвани при друг действащ към онзи момент правов ред и съгласно него са били напълно редовни, а правата и задълженията, които са пораждали за участващите в тях лица, са и били напълно валидни. Критиките срещу тези промени в закона щяха да са много по-малко, ако неговите клаузи важаха, както си му е редът, и за сделки, които ще бъдат сключвани от момента на влизането му в сила занапред. Но тогава той нямаше да може да важи за Корпоративна банка. Поради всички тези причини може да се направят и предположения, че промените, внесени от Пеевски, Цонев и Хамид, не защитават обществения интерес, както твърдят гласувалите за него депутати, а интересите на олигархични партийно-корпоративни кръгове.
Част от тези аргументи имат потвърждение и в мотивите, с които президентът Румен Радев налага вето на промените и ги връща за ново разглеждане в Народното събрание. "Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче трябва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба. Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права", се казва в мотивите на държавния глава. И още :
Всеки закон включва правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред – т.е. само за факти и обстоятелства, които възникват след влизането на закона в сила. Преобладаващата част от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в сила и по отношение на които са се породили правни последици, като ги преурежда така, че да настъпят нови правни последици. С § 5, ал.1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността – като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Съгласно § 5, ал.3 пак за минал период от време се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Тъй като КТБ е поставена под такъв надзор на 20.06.2014 г., това правило също е с обратно действие. С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо заличавания, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения".
Аргументите на президента на Република България са конкретни. Но има още някои детайли в предложението за промените в Закона за банковата несъстоятелност, които не са засегнати в тези аргументи. Става дума например за международно приетия принцип за аксесорност на обезпеченията. Той постановява, че когато едно задължение е погасено напълно – независимо как – кредиторът освобождава в полза на платеца на дълга обезпеченията, които са дадени като гаранция по задължението. А промените в закона, за които ставаше дума, тук забраняват това да се прави. Което, според професионалистите, е нарушение на правилото за аксесорност.
Много вероятно е, независимо от ветото на президента и от аргументите в него, управляващото мнозинство в Народното събрание и ДПС отново да гласуват въпросните промени в Закона за банковата несъстоятелност. Тогава президентът пък има още един ход – може да поиска мнение за поправките в закона от Конституционния съд – последната правна защита, на която гражданите могат да се опрат.
