Авторитетното издание Wallstreet Journal посвещава подробен материал за присъединяването на България към еврозоната. В статитята изданието посочва, че страната ни изпълнява всички критерии. Отбелязано е, че вече 20 години валутата ни е свързана, първо с германската марка, а след това и с еврото. И дори се говори, че България е по-съвместима с правилата на общата валута, отколкото повечето съществуващи членове.
Wallstreet Journal обаче изтъква, че съществуват опасения от проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците в съдебната система. Не е пропуснат и крахът на четвъртата най-голяма банка в страната (КТБ – бел.ред.), което е в резултат на сблъсък между конкурентни бизнес кланове.
Публикуваме цялата статия на Wallstreet Journal:
Трябва ли България да получи правото да се присъедини към еврото? Това е въпрос, който от години вълнува европейската, но и българската общественост. Под натиска на събитията и в светлината на българското европредседателство той става все по-актуален.
Най-бедната страна в ЕС, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва половината от средния за ЕС, е решена да подаде официално заявление за влизане в Механизма на обменните курсове (т.нар. "чакалня" на еврозоната) – първа стъпка към пълноправно членство в еврозоната – до средата на тази година, въпреки опасенията на много държави-членки. Отговорът на ЕС ще отекне далеч отвъд България.
От правна гледна точка единственият правилен отговор е да се позволи на България да се присъедини. Страната не само е длъжна да го направи според условията на присъединяването си към ЕС, но вече изпълнява всички критерии.
Нейната валута е обвързана с германската марка и еврото в продължение на 20 години, без нито веднъж да се отклони от тази връзка. Страната изпълнява както бюджетния излишък, така и излишъка по текущата сметка; държавният дълг е само 25% от БВП, а инфлацията е само 1.8%, в съответствие с изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ)
Всъщност България е по-съвместима с правилата на общата валута, отколкото повечето съществуващи членове. София е убедена, че членството в еврозоната ще ускори икономическото сближаване на страната с останалите държави-членки чрез намаляване на възприеманите рискове за инвеститорите.
И все пак много от водещите политици в еврозоната не са склонни да позволят на България да влезе. Някои твърдят, че икономиката й е твърде слаба, за да съжителства в една валутна област с мощни икономики като Германия, смятайки, че ако й бъде позволено да се присъедини, това ще доведе до проблеми като тези с Гърция и други финансово затруднени държави от еврозоната.
Други се опасяват, че проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците в съдебната система ще изложат останалата част от блока на рискове. Тези опасения ще бъдат засилени от краха на латвийска банка, последвал обвиненията на властите в САЩ, че кредиторът изпира пари на руски клиенти.
София твърди, че сравненията със съседна Гърция са неоснователни. През десетилетието преди и след присъединяването си към еврото Гърция разруши публичните си финанси и подкопа конкурентоспособността си с експлозия от дългове в раздутия си публичен сектор и щедри пенсионни обещания. А когато Гърция фалира и бе принудена да търси най-големия спасителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се противопостави на строгите бюджетни ограничения.
За разлика от нея, България следва политика на фискална дисциплина в продължение на над 20 години от своя финансов колапс през 1996 г. Въпреки сравнително ниския жизнен стандарт и сериозните недостатъци в образователната и здравната система, икономическият модел на България, основан на ниски плоски данъци и балансирани бюджети, се радва на забележителна подкрепа от страна на партиите. "Фискалната дисциплина е като религия в България", казва министърът на финансите Владислав Горанов.
Противниците на членството в България в еврозоната имат далеч по-силни аргументи, когато става въпрос за върховенството на закона. 11 години след присъединяването си към ЕС, България все още е обект на специален мониторинг на ЕС, насочен към укрепване на независимостта и ефективността на съдебната система, но напредъкът е спрян.
Последният годишен доклад показа 17 проблемни области, в които да се предприемат действия. Никой водещ политик все още не е осъден за корупция, въпреки повтарящите се скандали, включително крахът на четвъртата най-голяма банка в страната, което е в резултат на сблъсък между конкурентни бизнес кланове.
София признава тези проблеми и твърди, че е решена да завърши съдебните реформи след няколко години, в които напредъкът беше възпрепятстван от политическата нестабилност. Но отбелязва, че други членове на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективни съдебни системи. Само 27% от българите твърдят, че са били засегнати от корупцията в ежедневието им, в сравнение с 58% в Испания, 50% в Кипър и 46% в Гърция, според проучване на Евробарометър от миналата година.
Междувременно правителството отхвърли опасенията за българската банкова система, като посочи, че 70% от банковите активи са в ръцете на дъщерни дружества на големи европейски кредитори и като член на еврозоната, системата ще попадне под надзора на ЕЦБ.
И все пак остава въпросът: не е ли самият ЕС общност основана на върховенството на закона? Европейските договори ясно посочват, че допустимостта до еврото се основава на обективни критерии, а не субективни оценки.
Ако на България бъде разрешено да се присъедини към еврозоната, това може да засили тревогите в ядрото на ЕС, но отхвърлянето на молбата й за членство носи риск от задълбочаване на 2 от основните разделителни линии.
Първата е кризата на доверие, произтичаща от схващането, че ЕС е станал толкова политизиран, че правилата вече не се прилагат последователно. Втората е нарастващо разделение Изток-Запад, което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа се третират като членове втора ръка.
"Ако не им харесват правилата, трябва да ги променят", казва висш български държавен служител.
София е решена да форсира членството във валутния блок преди края на юни, докато България все още държи ротационното председателство на ЕС и защото българската общественост, която изтърпя 20 години фискални ограничения, го изисква, казва Горанов.
