Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Обемите на късите позиции в 10-годишните щатски и немски държавни облигационни емисии намаляват за сметка на 5-годишните и това е сигурен знак за увеличена несигурност на международните пазари.
Вече втори месец новите производствени поръчки се понижават и са сигурен сигнал за скорошно забавяне на щатската икономика. Тя е много тясно обвързана с китайската и японската икономика, а те и двете напоследък въобще не се представят подобаващо.
Немската инфлационна вълна забавя темпа си и дава пряко отражение и върху еврозоната като цяло. За капак за инвеститорите остават и многото неизвестни, породени от изборите в Италия тази неделя, когато ще бъдат обявени и резултатите от гласуването на социалдемократите в Германия и ще стане по-ясно какво е бъдещето на коалицията с консерваторите.
Несигурността се настани трайно на пазарите, в резултат на което инвеститорската стратегия бе насочвана по-скоро от страха от загуби, отколкото от алчността за по-големи печалби.
Цените на държавните облигации се повишиха, в резултат на което доходността им се оказа под натиск и се понижи. С по 60 цента поскъпнаха 10-годишните държавни емисии от книжа на САЩ, на Германия, Италия, Испания, а доходността им се потопи с по 6 базисни пункта. Книжата на страните от Централна и Източна Европа останаха на позициите си отпреди седмица, в това число и тези на съседите ни Турция, Гърция и Румъния.
Цените на нашите еврооблигационни книжа обаче продължиха започналата от началото на тази година тенденция на понижение. Тези, които не желаят да ги държат в портфейла си, вече са повече от желаещите да ги притежават. През изминалата седмица те загубиха по още 20 цента от стойността си. Това е и основната причина носената от тях доходност, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, да се повиши с по 2 базисни точки. Най-дългосрочните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари – с падежи 2035-а, 2028-а и 2027 г. вече се търгуват при съответно 2.40, 1.66 и 1.38% годишна доходност. Тези с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 г. пък при 0.85, 0.46 и 0.22 % годишно.
Министерствтото на финансите няма да емитира нови вътрешни държавни ценни книжа и през месец март. Вече трети месец първичните дилъри на ценни книжа бездействат. В същото време те и техните клиенти получиха 1.17 млрд. лв. по падежи и лихви от притежавани от тях ДЦК, в резултат на което държавният дълг стана още по-малък, а банковата ни система още по-ликвидна. В момента те притежават близо 14 млрд. лв., които им носят всекидневни загуби. Те са по сметки в централната ни банки или в чуждестранни банки и за които трябва да плащат своеобразна наказателна лихва от минус 0.4 до минус 0.6% на годишна база.
Държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешен пазар, са все по-дефицитна стока. Въпреки това обаче цената им се понижава, вместо да се повишава. Носената от тях доходност продължава да расте. Възвръщаемостта от инвестициите в държавната ни облигационна емисия с падеж след девет години и пет месеца вече е с 1 базисна точка по-висока спрямо седмица по-рано и е 1.09% на годишна база. Със същата стъпка се покачи доходността и на книжата с падеж след седем и три години. Те вече се договарят при 0.63 % и минус 0.02% годишно.
В емисионната политика на финансовото министерство е заложено емитирането на нови книжа за общата сума от 1 млрд. лева. Много е вероятно това да не се случи и да се пуснат в обращение по-малко книжа. Всичко зависи от изпълнението на държавният бюджет, а той за момента ударно се преизпълнява.
