Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарите притихнаха в очакване на развоя на първите битки от започналите вече военни, в пряк и преносен смисъл, действия на многото открити фронтови линии. Турция навлезе в Сирия и усили и без това създадения огромен хаос и потвърди теорията на пеперудата – че една малка промяна в изначалните многополюсни взаимовръзки ще доведе до драстични промени в бъдещи състояния.
Северна и Южна Корея практически продължават да са във война. Дипломатическите маневри на Пхенян покрай зимните олимпийски игри изиграха роля за намаляването на напрежението. След лютите словесни битки между Тръмп и Ким Чен Ун, разигравани на медийното поле, е време те да се пренесат на масата на преговорите, но още е много рано да се мисли за траен мир.
САЩ заявиха, че противоракетната им отбрана е непробиваема. Путин, влизайки вече в битка за пореден президентски мандат, оповести наличието на нови оръжия без аналог в света. Те със сигурност биха пробили "непробиваемия" американски щит, но още по-сигурно е, че ще ескалират безпрецедентно международно напрежение и ще разпалят нова надпревара във въоръжаването. Тръмп обяви въвеждането на нови по-високи вносни мита за стоманата и алуминия (с до 25%). На практика това е първа стъпка към търговска война. Очакват се ответни реакции както от Китай, така и от Европейския съюз, които направиха начални декларации за това. Предупрежденията, че нова търговска война е в ущърб на световната икономика като цяло, едва ли стресна някого и в крайна сметка може да се окаже, че никой няма да е печеливш от новото издигане на преградни стени. Темповете на растеж на японската и щатската икономика вече показват първи признаци на забавяне.
Пазарите притихнаха в догадки какви ще са следващите действия на световната военна, политическа и икономическа сцена. Купувачите и продавачите бяха с изравнени сили и това е основната причина световноизвестните фондови индекси да се движат в тесен диапазон вече един месец без ясно изразена посока. Същото важи както за валутните пазари, така и за пазара на цветни метали и нефт.
Цените и на десетгодишните държавните облигационни емисии на страните с първокласен рейтинг бяха замрели в тесни граници през изминалата седмица.
Българските еврооблигационни книжа, търгувани на международните финансови пазари и носещи по-голям риск, продължават да губят от стойността си, като доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се повишава. През изминалата седмица те поевтиняха с още 20 цента, а възвръщаемостта на инвестицията в тях се повиши с нови 2 базисни точки. Най-дългосрочните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, с падежи 2035-а, 2028-а и 2027 г. вече се търгуват при съответно 2.42, 1.68 и 1.40% годишна доходност. Тази с падеж през 2024 г. отскочи със същата стъпка и достигна до 0.87% на година база. По-краткосрочните ни книжа – с падежи 2023-а и 2022 г., се задържаха на равнищата отпреди седмица при съответно 0.46 и 0.22% годишна доходност.
Излишъкът по консолидираната финансова програма за 2017 г. е в размер на 800 млн. лв., т.е. 0.8% от прогнозния БВП за годината. От началото на тази година бюджетът също се преизпълнява. Това означава, че Министерството на финансите няма да има каквато и да е нужда да се финансира допълнително, т.е. може и да не пуска в обращение държавни ценни книжа. Не е случаен фактът, че от началото на 2018-а не е пусната в обращение нито една нова емисия книжа. В същото време държавата вече изплати 1.17 млрд. лв. по настъпили падежи и лихвени плащания на държавни ценни книжа.
Възвръщаемостта от инвестициите в държавната облигационна емисия, търгувана на вътрешен междубанков вторичен пазар с падеж след девет години и пет месеца, се задържа на нивото от 1.09% на годишна база. Без изменения в доходността се котират и книжата с падеж след седем и три години, при съответно 0.63% и минус 0.02% годишно.
