Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Фокусът през изминалата седмица логично трябваше да е най-вече върху случващото се в еврозоната, особено след италианските парламентарни избори и преди срещата на борда на Европейската централна банка. Но изненадата дойде от САЩ – президентът Тръмп обяви проектотарифи за внос на стомана и алуминий, които изненадаха трейдърите, но вероятността за приложението им изглежда намалява с всеки изминал ден.
Ефектът върху основните държавни дългови емисии бе двупосочен. От една страна, възможността за невиждана в последното десетилетие търговска война между САЩ и основните играчи на световните пазари разтревожи инвеститорите, които се насочиха към максимално сигурното – държавните ценни книжа. От друга страна, възможността това да се окажат поредните неприложени бомбастични новини от офиса на Тръмп явно се материализира в следващите дни, като говорителят на Камарата на представителите – републиканецът Пол Райън, заяви, че ще се възпротиви на такива действия. В крайна сметка търговията с трежърита бе разнопосочна, като в края на седмицата доходността по десетгодишните американски книжа се равняваше на 2.873 на сто.
Другото основно събитие от седмицата бяха изборите в Италия. Без изненади, ситуацията след парламентарния вот на Ботуша изглежда доста заплетена. Победителите от популисткото движение "Пет звезди" трудно ще съставят кабинет, докато традиционните коалиции около дясноцентристката Форца Италия и лявоцентристката Демократическа партия изглеждат отслабени. Въпреки всичко опасенията за съдбата на Италия не чак толкова големи, ако се приеме, че търговията на дълговите пазари е показателна за това. Десетгодишните италиански дългови книжа добавиха едва 2 базисни точки към доходността си, приключвайки седмицата при нива от 2.073 на сто. Интересна подробност е, че почти 50% от италианските корпоративни дългове с инвестиционен рейтинг се търгуват на по-ниска доходност от държавния бенчмарк, което до известна степен показва отношението на пазарите към политическата ситуация в страната. След като резултатът от Италия бе приет с повече облекчение от инвеститорите, както и след порция успешни аукциони, доходността по десетгодишните испански ДЦК отбеляза спад от 8.4 базисни точки до 1.452 на сто.
Дълговете на страните от ядрото на еврозоната се намират в интересна ситуация. Доходността по бенчмарковите немски бундове, изглежда, възвръща позабравената си корелация с тази по американските трежърита, което може да се окаже проблем за борда на Европейската централна банка. Драги и компания трябва да се погрижат за възможността от допълнително повишение на доходността в резултат на глобално движение, което не е приемливо за европейските монетаристи. През седмицата десетгодишните бундове се търгуваха при доход от 0.662% и ръст от 1.4 базисни точки, докато сходните по матуритет френски книжа изтриха 1.1 базисни точки от доходността си до 0.906% в същия матуритет.
Във Великобритания темата за Брексит бе водеща в обществения дебат за поредна седмица, като основните новини бяха свързани с определените като неприемливи условия, предложени по търговското споразумение от Европейската комисия. Като цяло джилтовете се търгуваха в тесни рамки, като книжата с десетгодишен срок завършиха седмицата с ръст на доходността от 2.9 базисни точки до 1.502 на сто.
