Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Американската икономика дава все по-ясни сигнали, че усилва темповете си на растеж и става все по стабилна и по-малко податлива на външни влияния. Световният "локомотив" вече работи на пълна тяга, а инфлационните процеси се ускоряват все по-непоколебимо. Това пък даваше по-голямо основание на пазарните участници да очакват Фед да направи първото за годината вдигане на основната лихва – с нови 25 базисни точки сега, в средата на изминаващата вече седмица, и да се установи в новите граници между 1.50 и 1.75 на сто. Ето защо доходността на двегодишните щатски държавни книжа вече беше достигнала близо десетгодишен пик.
В пълен контраст с описаното е ситуацията в Европа. Прекалено умереното изказване на ЕЦБ отпреди седмица за ситуацията в еврозоната попари очакванията и на най-големите оптимисти за вдигане на лихвата в еврозоната в обозримо бъдеще. Доскоро се възприемаше, че това може да се случи още в началото на следващата календарна година, но вече се говори за към средата на 2019-а. В същото това време пазарите очакват Фед да вдигне основната лихва три пъти още през тази година, като вече има предположения това да се случи и четири пъти, т.е. с един цял процент в рамките на тази година.
Този разнобой в развитието на европейските икономики се отразява пряко върху търговията на десетгодишните им облигационни емисии. Разликата в носената от тях доходност се разшири до 230 базисни точки, което е едногодишен връх. По-интересното е дали ще се подобри абсолютният за всички времена рекорд от 235 базисни точки, който бе достигнат в края на 2016 г.?
Фондовите индекси останаха безмълвни наблюдатели на случващото се. Вече четвърта седмица те се движат в тесни граници без ясна посока и тенденция. Down Jones Industrial Average периодично, но безуспешно засега тества долната граница от 24 500 и горната от 25 500 пункта, а немският му събрат DAX се лута между 12 000 и 12 500 пункта.
Българските еврооблигационни емисии са държавни ценни книжа, но присъденият им кредитен рейтинг от ВВВ- им отрежда място на дъното на таблицата с емитенти, имащи инвестиционен рейтинг. По тази причина поведението им в момента по-скоро наподобява това на фондовите борси, отколкото на държавните облигационни емисии, имащи първокласен кредитен рейтинг. Ето защо доходността им вече цял месец е на почти едни и същи равнища с леки колебания. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се търгува в границите 2.40-2.45% на годишна база, а книжата с падеж 2028-а и 2027 г. – в още по-тесния диапазон от съответно 1.65-1.68% и 1.37-1.40% на годишна база. Търговията с по-краткосрочните емисии – с падеж 2024-а, 2023-а и 2022 г., гравитираше около 0.88, 0.46 и 0.21% годишно.
Банковата ни система продължава да увеличава депозитната си база по-бързо, отколкото успява да раздаде кредити, и затова стене под тежестта на свръхликвидността, която вече надскача 14 млрд. лв. (след отчитане на минималните резерви и касовите наличности). В същото това време Министерството на финансите не е обявило още, че през април ще осъществи първична продажба на нова държавна облигационна емисия. Така тази година може и да остане в историята като първата, през която не е добавена нова емисия от ДЦК и не е увеличен държавният дълг през първата третина на годината. Една от причините за това се крие в успешното прилагане на предприетите мерки и дейности за повишаване на събираемостта на преките и непреките данъчни приходи. Факт е, че финансовото ни ведомство вече втора поредна година отчита преизпълнение на бюджетната рамка именно поради повечето парични постъпления.












