Ново изследване, публикувано в списанието Food Quality and Safety, показва, че чувството на глад засилва удоволствието от сладкия вкус, независимо дали сладостта идва от захар или от безкалорични подсладители. Освен това учените откриват, че хората, които редовно консумират изкуствени подсладители, проявяват по-висока мозъчна активност в областите, свързани със самоконтрола, когато опитват сладки напитки. Това предполага, че преминаването към безкалорични алтернативи може постепенно да промени начина, по който мозъкът обработва изкушението от сладкото.
Прекомерната консумация на захар е един от основните фактори за развитието на затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. За да намалят приема на калории, много хора се насочват към нехранителни (безкалорични) подсладители – изкуствени или растителни вещества, които имат сладък вкус, но почти не доставят енергия на организма. Широкото им използване поражда въпроси относно въздействието им върху човешката биология.
Някои учени предполагат, че приемът на сладък вкус без съпътстващите го калории може да наруши естествените механизми на организма за сигнализиране на енергийния прием. Това би могло да промени вкусовите предпочитания на човека и начина, по който мозъчната система за възнаграждение реагира на храната.
Предишни дългосрочни проучвания дават противоречиви резултати. Някои показват, че изкуствените подсладители променят предпочитанията към сладките храни, докато други не откриват подобен ефект. Един от факторите, които могат да обяснят тези различия, е физиологичното състояние на организма – дали човек е гладен или сит.
Гладът естествено засилва потребността от енергия, което прави калоричните храни по-привлекателни. От друга страна, ситостта потиска желанието за търсене на храна. Тъй като физиологичното състояние силно влияе върху хранителното поведение, разглеждането на тези фактори заедно дава по-пълна представа за това как хранителните навици оформят предпочитанията към храната.
Изследователският екип включва учени от университета Jiangnan в Китай и Оксфордския университет във Великобритания. Целта им е да разберат как метаболитното състояние и редовната употреба на подсладители влияят върху предпочитанията към сладкия вкус както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво.
За целта те включват 30 участници на възраст между 19 и 27 години. Те са разделени на две равни групи според хранителните си навици:
- първата група редовно консумира напитки със захар и рядко използва безкалорични подсладители;
- втората група редовно консумира напитки с безкалорични подсладители и рядко приема обикновена захар.
Всеки участник преминава през две отделни тестови сесии. Едната се провежда, когато участниците са гладни (след поне три часа и половина без храна), а другата – когато са сити, в рамките на един час след пълноценно хранене.
По време на всяка сесия участниците опитват три различни сладки разтвора в малки порции от по 10 мл:
- разтвор със 100% захар;
- разтвор с наполовина захар и наполовина безкалорични подсладители;
- разтвор без захар, съдържащ само безкалорични подсладители.
Всички напитки са направени така, че да имат еднаква сладост, така че участниците да не могат съзнателно да ги различат по интензивността на вкуса.
Изследването включва както явни, така и неявни измервания.
За явните измервания участниците оценяват колко им харесва всяка напитка по деветстепенна скала. Те попълват и въпросници, измерващи емоционалните им реакции – например степента на възбуда и приятното усещане. Допълнителен въпросник с 25 различни емоционални определения позволява да се изгради подробен емоционален профил за всяка напитка.
За неявните измервания учените проследяват автоматичните реакции на организма. Те използват електрокардиограма (ЕКГ), за да измерят сърдечната честота и активността на нервната система. Освен това прилагат функционална близка инфрачервена спектроскопия (fNIRS) – неинвазивен метод за образна диагностика, който използва светлина, за да следи кръвотока и нивото на кислород в мозъка.
Какво показват резултатите?
Данните ясно показват, че гладът значително увеличава удоволствието от всички сладки напитки. Независимо дали напитката съдържа много захар, малко захар или никаква захар, участниците я оценяват като по-приятна, когато са гладни.
Това подсказва, че самото състояние на глад прави усещането за сладък вкус по-привлекателно. Организмът не изглежда да предпочита веднага калоричната захар пред безкалоричната алтернатива в момента на дегустацията. Вместо това потребността от енергия усилва възнаграждаващото усещане от сладкия вкус независимо от неговия източник.
Данните от електрокардиограмата потвърждават тези наблюдения. При глад участниците имат по-кратки интервали между сърдечните удари и по-висока сърдечна честота по време на дегустацията. Това показва активиране на симпатиковата нервна система – системата, която подготвя организма за действие.
Разлики в мозъчната активност
Образните изследвания на мозъка разкриват съществена разлика между двете групи.
Хората, които редовно използват безкалорични подсладители, показват значително по-силен приток на богата на кислород кръв към лявата дорзолатерална префронтална кора – област, която играе ключова роля в:
- когнитивния контрол;
- самоконтрола при хранене;
- способността да се устоява на изкушения.
Тази повишена мозъчна активност се наблюдава въпреки че участниците не знаят кой подсладител съдържа напитката. Освен това двете групи съобщават еднакви нива на удоволствие и сходни емоционални реакции.
Според авторите това подсказва, че продължителната употреба на безкалорични подсладители може да „обучи“ мозъка автоматично да активира мрежите, свързани със самоконтрола, когато човек се сблъска със сладък вкус.
Резултатите могат да бъдат полезни както за общественото здраве, така и за хранителната индустрия.
След като гладът засилва привлекателността на всякакъв сладък вкус, заменянето на захарта с безкалорични подсладители в закуските може да задоволи желанието за сладко, без да увеличава калорийния прием.
Авторите също така предполагат, че разработването на продукти с по-ниска обща сладост, които все пак остават приятни на вкус, може да бъде ефективна дългосрочна стратегия за намаляване на консумацията на захар.
Четете още: Има ли бирата неочаквана нова полза за здравето?
