Така нареченият политически елит отвори широко вратите за финансови кризи, пред които дори и земетресението "КТБ" ще ни се стори като ефект от малък проблем с вестибуларния апарат.
Такъв ще е резултатът от неглижирането на значимостта на банковата и финансовата стабилност. В приетата и утвърдена от Народното събрание на 15 март тази година актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България тя не се разглежда сред вътрешните и външните рискове за държавата, не е и сред стратегическите й дългосрочни приоритети.
В гласуваната стратегия финансовата сигурност е залегнала в дългосрочните приоритети само като гарантиране на приходите в държавния бюджет. И нищо повече! Въпреки че последните две кризи у нас не се случиха заради бюджета, а заради сривове в банковата система. Такава беше кризата от 1996-1997-а след фалита на 19 банки, същият беше ефектът и от погрома над КТБ през 2014 година.
Авторите на концепцията и депутатите, които я приеха, или страдат от слаба памет, или са толкова некомпетентни, че да не предвидят какви рискове крие финансовата нестабилност за държавата. А може би неслучайно са пропуснали да посочат стабилността на банковия сектор сред дългосрочните приоритети на националната сигурност? И така да си измият ръцете, когато задкулисието вдигне мерника на следващата КТБ…
Най-скандален е фактът, че по актуализираната стратегия се е произнесла с доклад дори Комисията по култура и медии в НС. Но парламентарната Комисия по бюджет и финанси е подминала проекта с подозрително мълчание. Поне това се вижда в документите, представящи стратегията на сайта на Народното събрание, както и от стенограмата на дебатите по приемането й на второ четене.
Мълчанието е удобно. Ако нещо се случи в банковия сектор, отново надзорът и БНБ ще бъдат обичайните заподозрени и отговорни пред обществото, а най-вероятно и пред прокуратурата. Но удобно сгушилите се в своя имунитет депутати отново ще раздават порциите за виновност, забравяйки собственото си нехайство днес.
(още по темата – на стр. 7)













