В навечерието на миналата 2017 г., точно по Коледа, в Търговския закон "цъфна" една чисто нова процедура за "спасяване" на търговците от фалит – т. нар. производство по стабилизация. Да се е чуло някой да е бил "спасен" по този ред за изминалата година? По-скоро не – защото няма такъв. Всичките опити на дружествата да се възползват от тази нова процедура просто са обречени.
Бедата е, че точно същото най-вероятно ще стане и с т. нар. "личен фалит" – лелеяната от години система от правила, предназначени да подпомогнат заборчлелите граждани и да ги спасяват от още по-дълбоко затъване в дългове.
Идеята за личния фалит като възможност за физическите лица да избегнат най-тежките последици от натрупването на практически невъзвръщаеми задължения не е нова. Тя се търкаля в публичното пространство вече от години, на няколко пъти дори бяха внасяни законопроекти в Народното събрание (по правило преди наближаващи избори). Но тя никога не получи одобрението на народните представители. През изминалата седмица предложението и в България, както в ред други европейски държави, да се въведе възможността за обявяване в несъстоятелността на физически лица бе за пореден път "реанимирана" – сега от омбудсмана Мая Манолова.
Идеите на Манолова не са много по-различни от тези, които вече са били предлагани. Най-общо се предвижда несъстоятелността на физическите лица да се обявява в производство пред окръжен съд, което ще се предприема по искане на длъжника. Той може да бъде както физическо лице, така и самоосигуряващ се – например представител на "свободна професия" – зъболекар, архитект, журналист, адвокат и др.
Към молбата си длъжникът ще трябва да прилага куп документи, за да докаже "закъсалото" си положение – списък на всички кредитори, задължения, налични имущества, доходи, и др. Ако укрие информация и това се установи от съда, молбата му въобще няма да бъде разгледана. Но ако подходи добросъвестно, ще има шанс да получи отсрочване, разсрочване и дори частично опрощаване на задълженията си – стига кредиторите му да са съгласни с това, разбира се.
Всичко това ще става публично – производствата, молбите, а и голяма част от списъците ще бъдат обявявани в специален регистър. И точно тази публичност се явява и като една от превантивните мерки срещу евентуалната злоупотреба с производството по личен фалит – в крайна сметка никой няма да е доволен, ако всичките му съседи и съученици знаят колко точно го е закъсал.
Основният бонус е, че производствата по фалит ще "връзват кънките" на съдебните изпълнители – принудителното изпълнение срещу длъжниците ще спира – в най-лошия случай за длъжника това спиране ще е поне временно.
Предвиждат се три вида "фалит": с погасителен план, с ликвидация и със заличаване при липса на всякакво имущество и доходи след изтичане на десетгодишен срок (това на практика ще представлява една своеобразна погасителна давност за задълженията).
В първия вариант длъжникът ще трябва в рамките на няколко години (между 3 и 5) да изплати на кредиторите си поне 50% от задълженията – това производство ще се прилага, ако доходите му надхвърлят минималната работна заплата за страната. И зависи от това дали планът за погасяване ще бъде одобрен от кредиторите му.
Точно заради последното оптимизмът за приложимостта на тази процедура е твърде ограничен. Не само защото всяка банка ще предпочете – особено при наличие на залог или на ипотека върху имущество – да си прибере цялото задължение. Но и защото сред кредиторите на закъсалите българи със сигурност ще се е подредила и държавата. А да се иска разсрочване, отсрочване и дори опрощаване на задължения за данъци и осигуровки е, меко казано, трудна процедура.
Освен това дори и да се стигне по някакво чудо до споразумение с кредиторите – всяко неизпълнение на плана ще връща състоянието на длъжника отново в изходната му фаза. Той ще дължи всичко на всички, при това с лихвите за забава – а това се предполага, че ще се случва доста често, най-малкото заради нестабилната икономическа ситуация и несигурността, в които живеем.
Втората възможна процедура е тази с ликвидацията – тя ще се прилага при свръхзадлъжнели физически лица, чиито доходи са несеквестируеми – т.е. те са на минимума, при който законът забранява да се посяга принудително върху тях. В този вариант ще се разчита на секвестируемото имущество, което може да бъде разпродадено, и с парите от него да се удовлетворят поне частично кредиторите.
И третият вариант е – ако напълно липсват имущество и доходи, в този случай съдът просто ще обявява лицата във фалит и ще ги вписва в нарочен регистър. Като в продължение на десет години те ще са длъжни да декларират пред него дали имат, или нямат новополучено имущество или доход. Но по-важни са последиците: ако в рамките на десет години те продължават да са в същото положение и да нямат нищо, годно да послужи за разплащане с кредиторите, тези задължения просто ще се погасяват. Със сигурност този вариант изглежда най-привлекателен за длъжниците, още повече че при него очевидно ще може да се мине без търсене на съгласие от кредиторите. Но все пак трябва да се има предвид, че в производствата по тези частни фалити ще се назначават синдици, които ще имат пълен поглед върху приходите и разходите на длъжниците. А би трябвало да могат и да развалят сделки, сключвани от тях в ущърб на кредиторите.
На хартия предложенията звучат прекрасно – поне за длъжниците, защото кредиторите винаги ще са против въвеждането на такива "спасителни мерки", които да ограничават възможностите им да си приберат всичко дължимо, при това по най-бързия начин. Стига обаче да не беше "горчивият опит" с производството по стабилизация на търговците, за което напомнихме в началото. Защото и правилата за стабилизация, разписани в Търговския закон, изглеждаха точно толкова справедливи и заредени с оптимизъм. Но се оказа, че не работят в практиката…
Защо се получи така се вижда от малкото образувани съдебни производства по молби за стабилизация на фирми, от които поне досега нито едно не е приключило с откриването на такава "защитна" за търговците процедура.
Причините са няколко. Най-често съдът преценява, че стабилизация на длъжника е на практика невъзможна – той е вече дотолкова далдисал в задължения, че измъкването и "оздравяването" му е невъзможно и трябва просто да бъде обявен за фалирал. Втората причина – длъжниците укриват данни за кредиторите и задълженията си към тях или правят опити да скатаят доходи и имущество. А непредставянето на всички документи, които съдът е длъжен да изиска по закон, е причина молбите за стабилизация да бъдат оставени без движение. Третата възможна причина е кредиторите да не дадат съгласие за разсрочване или "опрощаване" на част от задълженията на длъжника. А се оказва, че има и още един препъникамък в процедурата, на който се натъкнахме в един от малкото съдебни спорове по стабилизационните производства, достигнали до Върховния касационен съд: че министърът на финансите може да се "разсее" и да не издаде с месеци, че и с години разрешение за разсрочване или намаляване на задълженията за неплатени данъци или осигуровки. Защото когато кредитор е държавата, "отстъпките" пред длъжниците в производствата по стабилизация са възможни само с одобрението на министъра. Само че в закона не е предвиден срок, в който той да е длъжен да го даде (или да откаже). Това негово "смълчаване" може да се превърне в непреодолимо препятствие по пътя към стабилизацията на търговеца. А без одобрение от държавата за разсрочване или намаляване на задълженията им към фиска няма да могат да минат и физическите лица…
Дали личният фалит този път ще прескочи парламентарния си Рубикон е въпрос с повишена трудност. Със сигурност идеята за него е твърде рискова – особено в държава, в която 70% от длъжниците признават, че за да покрият един кредит, просто… теглят нов. И споровете около евентуалното приемане на такъв закон ще бъдат страховити.
Но дори и чудото да се случи и идеята най-сетне да се прероди в закон – оптимизмът, че той би дал кой-знае каква възможност за "спасение на длъжниците" от техните кредитори, не е кой знае колко голям. Особено на фона на вече удавената надежда за стабилизация на търговците.
Но пък темата е добра политическа дъвка за преди избори. Особено след като знаем, че у нас "законодателството се прави безотговорно, популистки и непрофесионално", както каза неотдавна професор Огнян Герджиков…
