Европейския съд по правата на човека в Страсбург разгледа жалбата Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок. Още преди седем години наследниците на Фердинанд и Борис ІІІ се жалваха в европейския съд заради наложения мораториума върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти. Миналата година те присъединиха и втора жалба, с която възроптаха срещу съдебните решения, с които държавата си върна собствеността върху "Ситняково" и "Саръгьол".
Съдът реши, че въз основа на наличната преписка по делото не може да се произнесе нито по допустимостта, нито по основателността на тези оплаквания. Магистратите обявиха, че едва сега ще уведомят българското правителство за тези жалби и ще поискат отговори на въпросите, които намират за относими към тези казуси. Правителството трябва да изпрати своето становище по тези въпроси до средата на септември.
Със същото решение съдът обявява за явно недопустими останалите оплаквания в общо трите жалби за т.нар. царски имоти и отказва да ги разглежда. На първо място, за явно недопустима е обявена жалбата на двамата наследници на цар Борис Трети срещу решението на съда, което потвърди отказа на държавата да им върне имението "Кричим". На същото основание – явна недопустимост, от Страсбург отказаха да се занимават и с оплакванията срещу мораториума на петимата братовчеди на Симеон и Мария Луиза – децата на леля им княгиня Надежда, след като констатираха, че те не са посочили с какво точно ги уврежда мораториумът върху разпореждането и експлоатацията на царските имоти, след като те не са влезли във владение на нито един от тях.
Важно за бъдещето развитие на този казус пред европейския съд са мотивите на съда, с които той обявява за явно недопустима жалбата срещу отказа за реституция на имението "Кричим". В тази част съдът дава меродавен отговор на няколко дълго търкаляни аргумента в спора "за" и "против" царската реституция.
На първо място в решението се казва, че има съществена разлика между казуса на бившия гръцки крал Константин и казуса на наследниците на бившите български царе Фердинанд и Борис Трети, тъй като "обстоятелствата са различни". По делото на крал Константин съдът е констатирал, че преди да бъдат отчуждени от гръцката държава, имотите са били собственост на членове на кралското семейство "като частни лица". До това заключение съдът е стигнал, след като е взел предвид начина, по който са придобити отделните имоти, тяхното последващо прехвърляне по правилата на гръцкото гражданско право между членовете на кралското семейство или на трети лица, както и поведението на гръцката държава, която неколкократно със своите действия третира това имуществото като частна собственост.
Съвсем друг е случаят с "царските имоти" в България. Въпросът дали бившите царе Фердинанд I и Борис III са притежавали имението "Кричим" в лично качество е бил разгледан от българските съдилища и тяхното заключение е, че собственик на имота е било Интендантството на Н.В. Царя, което е било държавен орган. Наследниците на Борис не са представили достатъчни и адекватни мотиви, че царят е притежавал имението като частно лице. Цитират се и мотивите в решението на Пловдивския окръжен съд – че по делото пред него по никакъв начин не е било установено, че сградите са били изплатени с лични пари на царя, а всичко сочи, че покупката на терена и строителството са финансирани от държавата.
В защита на претенциите си царските наследници се позовават на един списък на царските имоти, съставен от Интендантството на Н.В. Царя през 1946 –а с оглед предстоящата национализация, станал известен като списъкът на Кимон Георгиев, който тогава е министър-председател. Списъкът е изготвен повече от година преди самата национализация и по никакъв начин не е част от закона. Съдът в Страсбург цитира мотивите на Пловдивския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд, които отхвърлят доводите, че списъкът от 1946-а би могъл да представлява валидно или достатъчно доказателство за правата на собственост на двамата жалбоподатели.
Така съдът е стигнал до заключението, че двамата жалбоподатели не са могли да имат каквито и да е "оправдани правни очаквания" да получат реституция на "Кричим" и да бъдат признати за негови собственици. Следователно не е необходимо да се определя дали това имущество е предмет на реституция въз основа на решението на Конституционния съд от 1998 година.
