Всички банки в България вече са изпълнили изискването на приетия в средата на миналата година Закон за независимия финансов одит и са създали вътрешни одитни комитети. Тази задача произтича както от закона, който е "внедрил" в българското законодателство и съответната директива, така също и от изискванията на регламент №537 на Европейския парламент и Съвета на Европа, който не подлежи на имплементиране, а само на директно спазване.
Одитните комитети имат задачата да бъдат консултанти, а в известна степен и надзорници на външните одитори. За разлика от дисциплинираните банки обаче, предприятията са твърде нехайни и продължават да се ослушват, твърдят одитори. Масово се създавали одитни комитети от един човек, при положение че тези органи са тричленки.
Запитани за ролята и значението на одитните комитети, повечето от ръководителите на предприятия показват почти пълна неосведоменост. Затова с помощта на одитори се опитваме да разясним мисията на тези органи.
Общото разбиране в Европа е за необходимост от качествен финансов одит, който е основен елемент на процеса на финансовото отчитане. Очакванията са за изграждането на добре функциониращи одитни комитети, а не на такива, които само да покриват минималните законови изисквания. Те ще имат много важна роля за качеството на одита, запазвайки независимостта на външния одитор.
Във фирмите, в които одитен комитет съществува, трябва да се обърне внимание на одобряване на неговия статут и мандат, на годишния му план за вътрешен одит, с което да се гарантира че той е съобразен с основните бизнес рискове на фирмата.
Одитните комитети трябва да контролират методологията и областите, върху които ще се концентрира одитът, опитът на одитора в съответния отрасъл; използването на системата му за вътрешен контрол на качеството. Под надзора на одитните комитети са и оценките от контрола на качеството от КПНРО или от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) за дружеството и за всеки отделен одитор/партньор по одитния ангажимент.
Важни са оценките за управление на човешките ресурси, включително и квалификация, опит, продължаващо професионално обучение, приемственост на персонала – списък с текучеството на персонала от предишни години. Няма да може да се мине без застрахователното покритие на одитора, като се оцени дали е в съответствие със законовите изисквания и дали е обосновано за нуждите на отрасъла. Ще се следи също така цената – да бъде спазен принципът на икономически най-изгодна оферта, а не най-ниска цена. Прилагайки този подход, предприятията могат да са по-сигурни, че не правят компромис с качеството на одита.
Одитните комитети следва
да оценяват и да осигуряват независимостта на одитора
Одиторските стандарти изискват одиторът да докладва на одитния комитет в случай на потенциални заплахи относно независимостта му и да обясни какви предпазни мерки са предприети за смекчаване на тези заплахи.
Еврорегламентът включва и специална разпоредба с изискване одиторът да следи за размера на одиторските възнаграждения, получени от едно одитирано дружество спрямо общата сума на получените възнаграждения. Ако съотношението стигне 15 % за всяка от последните три последователни години, това дава основание да се счита, че одиторът е зависим от предприятието, поради което той следва да дискутира това с одитния комитет. Това на свой ред следва да прецени дали това е заплаха за независимостта на одитора и дали е необходимо да се приложат предпазни мерки, които да снижат нивото на заплахата.
Какви мерки могат да се приложат? Ако съотношението надвишава 15%, одитният комитет следва да обмисли дали на одита да не бъде проведен контрол на качеството от друг одитор, преди да бъде публикуван одиторският доклад. Ако таксите продължат да надхвърлят прага от 15%, одитният комитет трябва да реши въз основа на обективни основания дали настоящият одитор да продължи да проверява и заверява отчетите на дружеството и ако да, за какъв период от време, който да не е повече от две години.
При изпълнение на ролята си за осъществяване на постоянно наблюдение на независимостта на външния одитор на одитния комитет е възложена задачата да осъществява преглед и мониторинг на предоставяните на предприятието от одитора услуги извън одита.
Поради това комитетът следва да се увери, че
одиторът да не предоставя услуги, които са забранени по закон
Освен това комитетът трябва да разработи процедури за одобрение за предоставянето на услуги извън одита, въз основа на метода за откриване на заплахи и предоставяне на достатъчни гаранции за предприетите предпазни мерки.
В световен мащаб като добра практика се сочи въвеждането от одитните комитети на механизъм, чрез който те да бъдат уведомявани относно оплаквания, свързани с осчетоводяването, вътрешните контроли или въпроси, свързани с одита (т. нар. гореща линия за сигнали). Такъв механизъм може да бъде използван за мониторинг и на работата на одитора.
Последните европейски изисквания относно надзора над одита съдържат допълнителни изисквания към задължителния финансов одит на предприятията от обществен интерес. Едно от тях е одиторът да изготвя специален
допълнителен доклад до одитния комитет
В него трябва да се съдържа информация за резултата от извършения одит, информация относно комуникацията с одитния комитет, за направените констатации – разкриване или индикация за несъответствие, до степен, до която тези констатации могат да бъдат от значение за възможността одитният комитет да изпълнява задълженията си. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори съвместно с професионалната организация на дипломираните експерт-счетоводители би трябвало да подготви практически указания за одитните комитети относно оценяването качеството на дейността на външните одитори с цел подпомагането им за постигане на по-обективна оценка.
Цялостният преглед на дейността на външния одитор е по-задълбочен и обширен от годишното оценяване.
Годишното оценяване
се фокусира върху отговорния одитор и екипа по ангажимента и тяхната независимост, обективност и качеството на изпълнение на годишния одит. А цялостният преглед се фокусира върху одиторското дружество, неговата независимост и упражняване на професионален скептицизъм.
При цялостния преглед могат да бъдат идентифицирани проблеми, които да не са видими на годишна база. Такъв проблем може да бъде продължителността на одитиране. След дълъг период от време взаимоотношенията между одитора и клиента могат да станат прекалено близки, което е заплаха за независимостта на одитора и способността му да изрази умерен професионален скептицизъм. Поради тази причина в европейското и в българското законодателство беше въведено изискване за ротация на одитора след определен максимален период от време. За България този период от време за одиторите на предприятия от обществен интерес е седем години.
