Краткият отговор е: очевидно да, ще го бъде. Въпреки диаметрално противоположните мнения по въпроса дали задочното обучение е в състояние да "произведе" качествени юристи, или не.
Засега задочната форма на обучение остава и ще се прилага и през следващата 2019/2020 учебна година. Това ще стане възможно след второто поред удължаване на срока, в който то ще може да се прилага с промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионалната квалификация "юрист". Те са внесени за обществено обсъждане в началото на този месец и през май най-вероятно ще бъдат приети от правителството.
Но е твърде вероятно след това второ удължаване да има и трето. А е също толкова възможно идеята да се "забрани", задочното право изобщо да отпадне – особено след като Комисията за защита от дискриминация се произнесе, че това би било дискриминация на учащите, при това по няколко признака наведнъж.
Да припомним, че премахването на "задочното право" стана с промени в специалната правна уредба за изискванията към обучението, приети по времето на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Тогава той беше изключително горд с това решение, за което призна, че е негова отдавнашна мечта.
Само че неговата мечта си остана неосъществена – наредбата така и не заработи. Тя трябваше да влезе в сила още през 2017 година. Но се разбра, че ако това стане, ще се забърка голяма каша. Защото се оказа, че старата уредба бе отменена веднага, а новата трябваше да влезе в сила след повече от година. Но никой не беше се сетил да запише какви правила трябва да се прилагат междувременно, докато трае този "луфт" във времето – за учебните програми, за увеличения хорариум по някои предмети, за държавните изпити на вече приетите задочници и куп още практически въпроси по обучението им.
Заради този гаф се наложи правосъдното и образователното министерства по спешност да внасят корекции, които се изразиха най-общо в следното: срокът за прилагане на старата наредба за образователните изисквания при обучението по право бе удължен и през учебната 2018/2019 година. После сякаш темата със "задочното обучение по право" позатихна.
Допреди няколко седмици, когато Комисията за защита от дискриминацията попари съвсем Герджиковата мечта, КЗД, сезирана от един от своите членове – Орлин Колев, се изказа категорично: идеята за премахването на задочното обучение по право е дискриминационна. И даде задължително предписание към правителството тази форма на обучение да бъде възстановена.
Мотивите: забраната за задочно обучение въвежда непряка дискриминация по признаците "лично положение", "имуществено състояние", "възраст" и "увреждане". А освен това комисията констатира, че промените в наредбата са приети при съществени процесуални нарушения. И подчерта, че не редовната или задочната форма обуславят качеството на обучението – правото не може да бъде сравнявано с медицината.
След това решение Министерството на правосъдието съвсем притихна. До момента, в който все пак се наложи експертите му да обяснят, притиснати от медиите, какво смятат да правят. И те казаха: ще правим работна група, която отново ще събира експерти и ще започне да предъвква всичко отначало. А междувременно бе внесено и предложението срокът за задочното обучение по право да се удължи отново – до учебната 2019/2020 година.
Любопитно е с какви мотиви става това ново поред удължаване. В мотивите към проекта за промяна в наредбата се твърди, че то е необходимо, за да могат "висшите училища да имат достатъчно време да се подготвят и да променят, където е необходимо, учебните си планове и програми, за да извършват обучение в съответствие с новоприетите нормативни изисквания". Преструктурирането на учебния процес не било завършено във всички юридически факултети и това се отнасяло както за отпадането на задочната форма на обучение, така и за въведените допълнителни хорариуми за определени дисциплини и за откриването на специализирани магистърски програми. Освен това Националната агенция за оценяване и акредитация щяла да има достатъчно време и възможност да актуализира критериите за оценяване и акредитация на специалността от регулираните професии "Право", както и да създаде такива за оценка и програмна акредитация на професионално направление. А и Министерството на правосъдието щяло да може да поредната сформира работна група, която да направи преглед и да синхронизира нормативната уредба в сферата на обучението по специалността от регулираните професии "Право".
Всъщност истината е, че "преструктурирането" на учебния процес във ВУЗ-овете във връзка с отпадането на задочната форма на обучение въобще не е започвало никъде. Университетите не искат да се откажат от задочниците, защото те им носят свежи пари, при това веднага, и то в немалки размери. Няма и никакво обяснение как така, след като от поне десет години се говори за това да го бъде ли, или не задочното обучение по право, на Националната агенция по оценяване и акредитация й трябват още две години, за да си изготви критериите за оценка. А от изобилието от "работни групи" и "експерти", които бистрят петилетки наред въпроса в правосъдното министерство, вече изглежда, меко казано, влудяващо.
Очевидно е, че това са кухи клишета, под които се крие пълната неспособност на управляващите да решат какво в крайна сметка искат да правят с юридическото образование. За капак в частичната оценка на въздействието, която придружава предлаганото ново удължаване на "живота" на задочното обучение по право, се сочи и че ако това удължаване се приеме, то ще доведе до безпроблемно провеждане на обучението и до "повишаване качеството на обучението по посочената специалност".
"В случай че се осъществи регулаторна намеса (ако постановлението бъде прието), ще бъдат създадени благоприятни възможности за осъществяване на усилията на българската държава, насочени към подобряване на качеството на висшето образование в конкретика по специалност "Право" и към създаване на устойчива връзка с пазара на труда", пише в частичната оценка на въздействието. И че целта на удължаването на срока е "съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в европейското пространство за висше образование.
Ха сега де – та нали задочното трябваше да се премахне, за да се вдигне качеството на юридическото образование? А сега излиза, че удължаването на срока на съществуването му пак ще доведе до същото?
Бедата е в това, че аргументите "за" и "против" задочното обучение по право и на двете страни в спора "издишат". От една страна, е повече от недоказуемо, че ако остане само редовната форма, тя ще бълва само качествени юристи. От друга страна, е факт, че завършващите "Право" задочно имат проблем заради малкото време за практически занятия, че лекциите им се "претупват", защото и за тях не остава време, и в повечето случаи се разчита най-вече на самоподготовката им. Само че въпросът е дали това е проблем на формата на обучение, или на организацията на преподаването и на учебните програми – точно така, както приема Комисията за защита от дискриминация?
Впрочем, пак в частичната оценка, е посочена и още една любопитна подробност, в която всъщност се крие целият проблем: че само за учебната 2017/2018 г. в деветте правни факултета в страната са записани общо 9058 първокурсници – бъдещи юристи. Очевидно е, че толкова много кадри с правно образование пазарът не може да погълне. Проблем е също и че почти всички от тях ще завършат, ще се дипломират и ще вземат правоспособност, защото държавният контрол за качеството на обучението, който се прави "на изхода" му, е твърде рехав – толкова формален, че по-скоро липсва. И в това е същинският проблем, който премахването на задочната форма сам по себе си не може да реши. Но никой не се наема да бръкне толкова дълбоко, колкото действително е нужно…
