2-3 стр.
Деница Николова: Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да получим максимални възможности в бъдещата кохезионната политика на ЕС
Деница Николова: Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да получим максимални възможности в
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
25 април 2018 | 18:49 сайта им
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството председателства кръгла маса за новото райониране на страната в София
Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да защитим по-добре националната политика и интерес на България по отношение на бъдещото европейско финансиране след 2020 г. и да получим максимални възможности при дебатите за новата кохезионната политика на ЕС. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Тя председателства кръгла маса, на която бяха дискутирани предложенията за новото статистическо райониране. Срещата събра представители на общини, областни администрации, неправителствени организации, академичната общност, политици от различни партии и др., които дебатираха по темата.
Зам.-министър Николова обясни, че европейските фондове след 2020 г. ще осигуряват финансиране на база различни фактори освен Брутния вътрешен продукт на даден регион. „Един сериозен фактор ще е населението, което се възползва от безвъзмездното финансиране и политики на общността, като всеки район за планиране трябва да е с минимум 800 хил. души население. Под внимание ще се взима и потенциала на регионите – изградените транспортни връзки и коридори, възможностите за икономическо развитие на база съществуващите природни дадености и потенциал, обвързаност между областите и др.“, заяви зам.-министър Николова. „Всички тези фактори са отчетени и взети като аргумент на предлаганите варианти за ново райониране. Искаме да се избере най-устойчивия модел за регионална политика и регионално развитие, който да работи минимум 10-15 години напред и да стъпва на устойчиви като жители и брой населени места райони“, подчерта тя.
Николова обърна внимание, че районирането е част от новата визия за регионална политика в страната, която вече няма да стъпва само на европейското финансиране, както в последните 10 години, а ще предлага хоризонтални политики, насочвайки усилия към нуждите на всеки регион, спрямо потенциала му за развитие и ресурсите, с които разполага за сметка на секторните политики, каквато ще е и логиката на ЕС за регионална политика в новия програмен период. „Така ще намалим и регионалните дисбаланси, защото в момента имаме сериозни такива и моноцентричен модел на развитие на територията на страната – основно се развиват София и още няколко по-големи града, в което живее 70% от населението“, каза още Николова. Новата политика цели също така да намали отрицателния демографски прираст, както и да се постигне равномерно разпределение на БВП, който в момента в Югозападния район за планиране достига над 75% от средния БВП за ЕС, а в Северен централен район е далеч и под средното за съюза. „Трябва да търсим възможността да развиваме силни региони, да преобърнем негативните тенденции и да изведем икономическия потенциал на тези региони“, каза още зам.-министър Николова. Тя подчерта, че статистическото районирането на страната не касае териториално-административното устройство, като не променя броя на областите, общините и населените места.
„Все повече посоката в ЕС е да се търси принципа на регионални решения на инвестициите и изпълнение на регионални проекти между области и общини, за да се постига глобален ефект. Когато говорим за райониране на страната и регионална политика, не трябва да коментираме индивидуалния подход, а общото съвместното, близкото, това, което може да ни доведе до по-добри икономически, социални и демографски показатели. Индивидуалният подход и говореното, включително че един град ще води друг град, или ще „дърпа конците“ въобще не стои, посочи на среща още зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че се търси подхода за избор на вариант, от който да се ползваме максимално от всички възможности на бъдещето финансиране, което да допринесе за икономическо развитие на територията. „До този момент не се коментират ръководни центрове, административни функции, или конкретни градове, които да са водещи, защото търсим регионалното измерение, което да даде възможност да избираме проекти на регионално ниво и да се изпълняват като такива, за повече добавена стойност“, изтъкна тя.
Пред журналисти зам.-министър Деница Николова коментира, че до края на 2019 г. на ниво Евростат всички държави-членки на ЕС трябва да определят и дефинират финалните райони на ниво NUTS 2. Това означава, че съгласно изискванията на регламента България трябва да подаде своята апликация за новото райониране до края на месец октомври т.г. „Към настоящия момент ние не отговаряме на изискванията на регламента с два района с население под изискуемия минимум“, каза тя. Според нея хода на логиката показва, че до средата на тази година е много препоръчително да вземем окончателно решение за варианта за ново райониране. „Имаме предложения за различни варианти. Ще вземем предвид всички аргументи и ще отчетем всички фактори, за да вземем най-доброто решение“, коментира зам.-министър Николова.
…………..
Министър Нанков обсъди предложенията за ново райониране на страната с депутати от Бургас
Министър Нанков обсъди предложенията за ново райониране на страната с депутати от Бургас
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
25 април 2018 | 16:05
На среща с народни представители днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков обсъди предложените от експертна група варианти за ново райониране на страната.
Пред депутатите от Бургас и кмета на общината Димитър Николов регионалният министър посочи, че причина за подготвяната промяна е броят на населението в два от районите в Северна България, който не отговаря на изискването на Евростат за минимум 800 000 души във всеки. Затова два от предложените от широка експертна група варианти коментират промени в районите основно в Северна България. Министър Нанков подчерта, че целта на новото деление за статистически цели е районите да бъдат устойчиви и че няма да се прави административна реформа.
По време на срещата беше коментирано, че бъдещото райониране трябва да се съобрази с новите регламенти на Европейския съюз и очакваното предложение на Европейската комисия за многогодишна финансова рамка за следващия програмен период.
Народните представители изтъкнаха, че сега действащата структура на районите в страната е работеща и доказала се във времето. Аргументите на депутатите бяха изключително обективни, посочи от своя страна министър Нанков. Той обърна внимание, че решението няма да бъде взето лично от него или от министерството, поради което се провеждат обществени обсъждания. В последствие ще бъде променен и Законът за регионалното развитие, който трябва да следва логиката на европейското програмиране и да отговаря на изискванията на Евростат.
Министърът коментира още, че темата с центровете на райони не стои на дневен ред, както и че и в момента няма такива. На ротационен принцип областните управители на областите в един район са председатели на регионалните съвети за развитие в тях за по шест месеца, обясни Николай Нанков и подчерта, че този подход ще бъде запазен.
……………
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще се срещне утре с депутатите от 2-ри многомандатен избирателен район Бургас. Той ще им представи вариантите за ново статистическо райониране, по които в момента МРРБ провежда широки обществени обсъждания в цялата страна. Министър Нанков ще се запознае лично с мнението на народните представители от Бургаския регион относно предложението за обособяване на Черноморски район, който е един от трите варианта за ново райониране.
Срещата е по покана на депутата от ГЕРБ Ивелина Василева. На нея ще присъства и кметът на Бургас Димитър Николов. Разговорите ще се проведат от 11,30 ч в Народното събрание.
По-късно същия ден, от 12:15 часа заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова ще открие кръгла маса, на която ще бъдат дискутирани предложенията за новото статистическо райониране. Събитието ще се проведе в зала „Мусала“ на хотел „Хилтън“, гр. София.
Инициираната промяна в териториалния обхват на районите от ниво 2, определен в чл.4, ал.3 от Закона за регионално развитие, е свързана с изискванията на Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) и тенденциите в демографското развитие на българските региони.
Сформираната за целта през 2017 година междуведомствена работна група, включваща заинтересовани страни с широка представителност, предложи за публично обсъждане три варианта на ново статистическо райониране – с 6, 5 и 4 района, като дискусиите и предложенията на работната група са базирани на аналитично проучване на Националния статистически институт. Целта на обществените обсъждания е да се достигне до окончателен вариант, който да бъде поставен в основата на бъдещото регионално планиране, статистическо отчитане и регионално развитие.
…………….
Световната банка ще консултира тол таксите
МБВР ще консултира АПИ при въвеждането на националната система за електронно събиране на пътни такси
Международната банка за възстановяване и развитие, която е дъщерно дружество на Световната банка, ще консултира Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България. Председателят на Управителния съвет на АПИ ще подпише Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за подпомагане на агенцията. То ще даде възможност АПИ да ползва експертизата на банката за успешното изпълнение на проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т (електронна винетка)“.
Консултантските услуги по Споразумението са специално предназначени да подпомогнат агенцията при изпълнението и въвеждането на националната система за електронно събиране на пътни такси в България спрямо представения план и етапи.
Споразумението предвижда определяне на обхвата на таксуваната тол мрежа, както и на тарифата. Включва, също така, преглед на цялата техническа документация на проекта, включително всички аспекти на проекта, планиране и внедряване, проектиране на системата, оперативни процедури, графици за изпитване и изпробване и доклади от изпитвания и изпробвания. Ще бъде направено тестване на системните компоненти и системи (не само в България, но и на местата, където изпълнителят извършва разработки и извършва тестове в своите лаборатории). Предвижда се също подпомагане за структуриране на организация за опериране на системата, както и изграждане на капацитет на оператора и подобряване на капацитета и трансфер на знания, свързани с въвеждането на доставчиците на декларирани данни и националните доставчици на услуги.
Дейностите по споразумението ще се изпълняват в рамките на националния бюджет след ратификация от Народното събрание.
Бизнесът ще е доволен, но дали ще се приеме от населението тежестта на тол системата да се поеме от лекотоварния транспорт.
Ще бъдем първата страна в Европа в която лекотоварния трафик ще плаща повече от тежкотоврания. Но след като сме в челото на какви ли не класации, това няма да е нещо ново за нас…
………….
Московски: Цифровите технологии ще улеснят преминаването през граничните пунктове
25.4.2018 Инвестор, Промените по Пакета за мобилност ще станат известни съвсем скоро, обяви транспортният министър на среща с колегите си от Югоизточна Европа
Съвременните цифрови технологии са ефективен инструмент за подобряване на процедурите за преминаване на граничните пунктове и предпоставка за по-бързи и сигурни услуги.
Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на среща на министрите на транспорта от Югоизточна Европа. Събитието е част от програмата на ежегодната европейска конференция TEN-T Days, която тази година се провежда в столицата на Словения Любляна.
Още по темата
Търсят се 4 млрд. евро за жп свързване на България със Западните Балкани
Сърбия и Хърватия заедно ще реконструират жп линията между двете столици
България и Сърбия търсят заедно еврофинансиране за проектите по Коридор №10
Акцент на форума е подобряването на транспортната свързаност на Западните Балкани, с фокус върху процедурите за граничен контрол на товарните потоци, пише в прессъобщението на транспортното ведомство.
В своето изказване Ивайло Московски изтъкна, че темата за граничния контрол засяга много институции, и транспортното министерство е готово да съдейства за по-добрата координация между тях.
„България е подписала двустранни споразумения в областта на транспорта с всички свои съседи – Сърбия, Македония, Турция, Румъния и Гърция, обясни министърът и допълни: "Към момента най-активно работим по този въпрос с колегите от Гърция и Сърбия“.
Московски напомни, че на 23 февруари тази година е подписан меморандум със Сърбия за подобряване на железопътния транспорт и по-ефективен съвместен контрол на границата.
Още по темата
Български международни превозвачи заплашват с протести през май
Нова директива разделя на два лагера превозвачите в ЕС, смята експерт
„Действащото споразумение с Гърция е от преди повече от 50 години и затова през миналата година изготвихме проект на меморандум, който да съответства на европейското законодателство“, посочи министърът и уточни, че двете страни очакват становището на Европейската комисия по предложения проект на меморандум.
Той обясни, че през България преминават два железопътни товарни коридора – Ориент/Източно-Средиземноморски и новосъздадения Алпийско-Западнобалкански, като основният товарен трафик е от европейските държави към Турция и обратно.
Ивайло Московски смята, че оптимизирането на процедурите за преминаване през граничните пунктове е от ключово значение за стимулиране на транспортните потоци в региона.
От транспортното ведомство информираха, че преди срещата на министрите Ивайло Московски е представил пред европейския комисар по транспорта Виолета Булц българските предложения за промени по Пакета за мобилност, който се разглежда в рамките на българското председателство.
Двамата са на мнение, че това е справедлив и ефективен вариант, който защитава по справедлив начин правата на превозвачите. Промените по документа ще станат известни съвсем скоро.
……..
Премиерът Борисов в Словения: Европейската перспектива е ключова за развитието на страните от Западните Балкани
24.04.2018
Управлението на мигрантската криза и отношенията между държавите на Балканите бяха акцентите в срещата между министър-председателя Бойко Борисов и премиера на Словения Мирослав Церар. Двамата разговаряха преди Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, чийто ротационен председател е Словения.
Мирослав Церар определи като ключова ролята на България в общоевропейските усилия за решаване на бежанския проблем. Той посочи, че страната ни е за пример при овладяването на мигрантския натиск и опазването на външната граница на Европейския съюз. В този контекст Борисов запозна словенския си колега с резултатите от проведената на 26 март лидерска среща между ЕС и Турция и изтъкна, че диалогът е решаващ при справянето с този въпрос. „Турция е наш съсед и винаги се стремим да имаме прагматични отношения. Споразумението с Анкара трябва да се спазва, за да се реши проблемът с миграцията“, допълни Борисов.
Министър-председателят Борисов определи диалога и добросъседството като критично важни условия за укрепването на стабилността, постигането на икономически растеж и успешно развитие на страните в региона. „Без инвестиции, без свързаност, Балканите ще останат изолирани. Убеден съм, че това, от което всички имаме нужда, е изграждането на инфраструктура, дигитална свързаност, икономика. Там, където се инвестира, и то от много и разнообразни източници, няма войни“, подчерта Борисов. Двамата премиери изразиха общо мнение, че реализирането на съвместните проекти може да бъде стимул за подобряване на отношенията между страните на Балканите и на връзките с държавите от ЕС. Словенският премиер даде пълна подкрепа на активността на България за постигане на свързаност в региона и лично благодари на Бойко Борисов за ангажираността му за европейската перспектива на западнобалканските страни. „И аз като теб вярвам, че пътят на тези държави е евроинтеграцията. За нас, за мен, ти си фактор за стабилност на Балканите“, заяви Мирослав Церар.
По време на срещата между двамата беше обсъдено и задълбочаването на икономическите контакти между България и Словения. Като положителна стъпка беше определено откриването на първата директна въздушна линия между Любляна и София. По общото мнение, тази транспортна връзка ще допринесе за активизиране на бизнес контактите и за увеличаване на туристическия поток. Подчертана беше и необходимостта да се търси решение за увеличаване на инвестиционния интерес между двете страни. Като възможности бяха посочени възобновяването на дейността на българо-словенската търговско-промишлена камара, както и организирането на съвместни събития с участието на бизнесмени и браншови организации.
България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите
24.04.2018
България, Румъния, Гърция и Сърбия обсъдиха конкретни проекти за развитието на Балканите по време на Съвета за сътрудничество на високо равнище, който се проведе в Букурещ. Транспортните коридори, енергийната и дигиталната свързаност бяха във фокуса на разговорите между премиерите Бойко Борисов, Виорика Дънчила, Алексис Ципрас и президента Александър Вучич.
Лидерите решиха да се формират работни групи на министрите на транспорта и съобщенията на четирите страни, които да финализират проектите преди срещата от формата 16+1 през юли в София.
„Това, че срещите ни продължават да се провеждат, е една добра новина. Ние нямаме намерение да излизаме с декларации, ние искаме инфраструктура, пристанища, искаме да напреднем“, каза премиерът Борисов, който през есента миналата година домакинства във Варна първия форум в този формат. Той отново призова за разбирателство и диалог на Балканите, подчертавайки, че проблем в която и да е държава става всеобщ за региона.
Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас посочи, че целта на четиристранния съвет е да допринася за мира, стабилността и сигурността в региона. „Балканите имат потенциал и ние сме тук, за да използваме възможностите за развитие според нашите интереси, а не само според дневния ред на трети страни“, каза Ципрас. Той съобщи, че страната му обмисля да се включи в инициативата 16+1.
Гръцкият, както и румънският премиер Виорика Дънчила, оцениха високо постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Те откроиха приоритета Западни Балкани и потвърдиха подкрепата си за процеса на евроинтеграция на страните от региона.
Президентът Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и конкретно към Сърбия и подчерта готовността и на четирите страни от Съвета за ускоряване на реализацията на инфраструктурните проекти.
