Българската държава с половин дума призна, че ще има забавяне в строителството на ключовия газопровод между България и Гърция. Проектът получи европейско финансиране, но въпреки това няма да е готов в срок. А доставките на газ е малко вероятно да започнат преди 2021 година. Това стана ясно от обявената обществената поръчка за проектиране, доставка и изграждане на тръбата между Стара Загора и Комотини. Тя е обявена от ICGB (Interconnector Greece – Bulgaria). Собственик на 50% от дружеството е Българският енергиен холдинг. Другата половина се притежава от гръцко-италианската компания IGI Poseidon.
Поръчката е на стойност 145 млн. евро и чрез нейното изпълнение България ще има реална възможност да диверсифицира доставките си на природен газ. Срокът за изпълнението й е 18 месеца, оферти от кандидатите ще се приемат до 22-ри юни, като одобрените петима ще бъдат допуснати до втори кръг. Плановете са всичко да приключи на 6 август, след което да започне строителството. Това обаче едва ли ще се случи, защото обществените поръчки около газопровода се обжалват непрестанно. А едно обжалване в случая ще отложи старта на проекта с поне още няколко месеца. Но дори и без обжалването изграждането на трасето няма как да завърши преди пролетта на 2020 г., независимо от обещанията на всички политици първите количества газ от Азербайджан да получим в края на 2019-а.
Подадените срокове за участие в поръчката ще спънат и намеренията на премиера Бойко Борисов да направи първа копка на проекта – заедно с европейските лидери, по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
От началото на годината ICGB обяви два търга – за избор на инженер-консултант и за доставка на тръби. И двата бяха спрени заради обжалване на процедурите. За учудване на всички жалбите бяха подадени от винарна и фирма за имоти. В момента търговете са възобновени, но все още няма избран победител в тях.
При всички положения изграждането на газопровода между Стара Загора и Комотини няма да е лека задача. Той е с обща дължина от 182 км, като само 32 от тях са на гръцка територия. По план тръбата трябва да премине под язовир "Студен Кладенец", както и да пресече река Марица. Последните опити на държавата бяха със сондирането на тръба под Дунав и не бяха никак успешни. Именно поради това строителството на газовия интерконектор с Румъния се забави с близо три години.
За изграждането на газовата връзка между с Гърция Българският енергиен холдинг ще отпусне 215 млн. лева. Парите са държавно гарантиран заем, предвиден в бюджета. Отделно холдингът разполага и с грант от 45 млн. евро от Европейската комисия за завършването на начинанието. Тези средства трябва да бъдат изразходвани през 2018-а.
Сметките са газопроводът да струва общо около 220 млн. евро. Съоръжението ще може да пренася по 3 млрд. куб. м природен газ и ще даде възможност на страната да се свърже ефективно с газопреносната мрежа на Гърция и с изграждащия се в момента Трансадриатически газопровод TAP. Последният е приоритетен проект за целия Евросъюз, тъй като ще осигури диверсификация на доставките на синьо гориво от Русия и включването на Азербайджан като вносител на газ за Стария континент.
Газовата диверсификация остава ахилесовата пета на българската енергетика. България продължава да е изцяло зависима от вноса на руски природен газ, и то през трасето през Украйна, което е под голяма въпросителна. Руските компании днес са фокусирали усилията си в изграждането на газопровода "Турски поток". От "Газпром" вече се похвалиха, че са изградили едната тръба на съоръжението до турския бряг. Същевременно усилено върви и подготовката за газопровода "Северен поток 2". Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Берлин ще разреши строителството му, ако Москва остави част от транзита на природен газ през Украйна и след 2020-а, когато изтичат договорите, само че нищо сигурно няма.
След фиаското с "Южен поток" и особено ако бъде спрян транзитът през Украйна, е възможно в близко бъдеще България да се окаже в ситуацията да получава руски природен газ, но от Турция. За цена на доставката в момента не може да се говори, но на всички ни е ясно колко добри търговци могат да бъдат югоизточните ни съседи.
Активи на "Южен поток" отиват в "Булгартрансгаз"
Активи за 13.1 млн. лв. е придобила държавната "Булгартрансгаз" от неработещата компания "Южен поток България". Това е записано във финансовия отчет на газовото дружество за изминалата 2017-а. Става дума за 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет от тях. Идеята е имотите да бъдат използвани за изграждането на бъдещия газов хъб "Балкан" край Варна. Вероятно тази е причината печалбата на газовия оператор да се понижи до 61.4 млн. лева. Година по-рано чистата му печалба бе 66.3 млн. лева.
Печалбата на държавния газов доставчик “Булгаргаз” се е сринала до 9.46 млн. лв., при 36.68 млн. преди година. Това се дължи основно на повишаването на цените на природния газ през последните 12 месеца.
Едно от предприятията в групата на Българския енергиен холдинг е отбелязало забележителен ръст. Става дума за АЕЦ "Козлодуй", която е успяла само за 12 месеца да увеличи печалбата си с 8575% и тя е достигнала 117.8 млн. лева. Заслугата е най-вече на повишаващата се цена на електроенергията на свободния пазар, значителното увеличение на цените за регулирания пазар, както и на увеличеното търсене на ток в региона. За пореден път атомната централа се е съгласила да отсрочи задължения на НЕК за близо 68 млн. лева.
Държавната Национална електрическа компания продължава да изпитва сериозни финансови проблеми. Едва през 2017-а тя е успяла да излезе на малка печалба – 6.87 млн. лв., спрямо загубата от 128.71 млн. лв. през 2016-а.
Тежко е финансовото състояние и на ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя отчита загуба от 182.85 млн. лв. заради повишаващите се разходи за квоти вредни емисии и изпълнението на ремонтната си програма. Докато държавните Мини "Марица-изток" отчитат печалба от 9.8 млн. лева.
Българският енергиен холдинг е намалил печалбата си през миналата година с 15.39% и тя е 105.4 млн. лева. От холдинга планират да рефинансират първата си облигационна емисия, чийто падеж е в края на годината.
Към края на 2017-а компанията майка е раздала заеми на дъщерните си фирми за общо 2.6 млрд. лева.
