Преди десетина година българските политици отредиха на България статута на хазартна държава. Има страни, в които хазартът е абсолютно забранен, има такива, в които е желязно регламентиран, има и България, в която хазартът щеше да се развива свободно, но под зоркото око на закона.
Трябваше да има отстояние на казината и игралните зали от училищата, трябваше да има превенция на хазартната реклама, трябваше да има фонд, в който хазартните фирми да внасят пари, за да спонсорират културата и спорта и един вид да извисяват търкащите билетчета, за да намалява броят им.
Това, разбира се, не стана. В новия Закон за хазарта, приет преди две години, дори беше записано, че деца нямат право да си купуват картончета, но такива могат да им бъдат подарявани. Все едно да се узакони децата да нямат право да купуват цигари и водка, но да можем да им ги подаряваме.
И понеже махалото на хазартна България, в която игрите на късмета бяха издигнати до ниво на туристически сегмент, се отклони крайно вляво, сега е време някой да го побутне обратно.
Хазартът, особено чрез вече твърде грубото си присъствие във всекидневието ни – под формата на реклама в прайм тайма на националните медии, взе да предизвиква обществено негодувание. Протестът все още е пасивен, но като вече го има – нямаше начин някой да не се опита да го "оседлае" и да препусне. Под претекст, че се грижи за психическото здраве на нацията. Вицепремиерът Валери Симеонов, който надзирава ресора туризъм, скочи трупешката и изненадващо съобщи, че законодателните промени за премахването на рекламирането на резултатите от хазартните игри са готови и ще бъдат внесени за обсъждане през следващата седмица.
"Промените са в два закона – за хазарта и за радио и телевизия. И в двата закона ние премахваме тези угодно приети от по-предни състави на Народното събрание законови текстове, съгласно които се разрешава рекламата на наградените на самото награждаване, на печалбите и т. н. Всъщност това е, което създава интерес и зависимост", заяви Симеонов.
Рекламата на резултатите от хазартни игри ще бъде премахната и в интернет сайтовете, като единствено ще остане тегленето на тиражите, за да е ясно, че не става въпрос за нагласени резултати.
"За тази законова промяна "Обединени патриоти" очакват да бъдат подкрепени от ГЕРБ. "Хазартът се е превърнал в болестна епидемия, която е също толкова опасна, колкото и другите зависимости", отбеляза още Симеонов.
Да се сведе всенародната хазартна зависимост от игрите на щастието единствено до човешката наивност или простотия е пренебрежително обобщение. Както е забранена рекламата на твърдия алкохол и цигарите, така трябва да бъде забранена и рекламата на хазарта. Всъщност формално тя е забранена. Но точно за нея има вратичка в закона, която позволява денонощното излъчване по всички канали на информация кой от коя лотария е спечелил. Прикритието е обширното понятие "аудиовизуална услуга". Проникването на хазарта в битието ни вече е толкова сериозно, че не може да бъде спряно само с ограничаването на рекламата му. Както проблемите с алкохола и цигарите не намаляха автоматично, след като бе ограничена рекламата им. Тонове специализирана литература е издадена за зависимостите и как се ограничават и лекуват. Но има и абсурд – фискът и държавната политика го насърчават. Затова е важно да се види ще лъсне ли, че най-стабилното надпартийно мнозинство в парламента е на хазартното лоби? Защото то нищо не рискува, не търка билетчета, не залага на четни или нечетни. То печели винаги.
Защо лотариите плащат само 15% такса, вместо ДДС и данък печалба – общо 30 на сто от приходите, както всички останали фирми, попита вицепремиерът Валери Симеонов. Според него хазартът у нас е бизнес за 3 млрд. лв., и приходите от него – откакто се рекламира неспирно по тв каналите (от 2012 г. насам) са скочили шест пъти – тогава са били само за половин милиард.
Симеонов директно намекна, че тогавашното правителство на ГЕРБ – "Борисов 1", е установило този ред в полза на хазартните олигарси. Той даде пример с факта, че само два месеца след разрешението за неспирна тв реклама на хазарта стартира Националната лотария. "Самият аз съм правил телевизия. Без предварителна подготовка, без лобитата много по-рано да са си уредили нещата, няма как да станат такива реорганизации толкова бързо", заяви Симеонов пред своята тв СКАТ. И открито нарече игрите на щастието "одържавена корупция". Към това прибави изключително скандален факт.
Единствено спортният тотализатор, който е под управлението на хазната, е ограничен как да разпределя приходите си. От тях 50% се дават като премии на играчите, 17% са за покриване на разходите на държавното тото, а 18% веднага се заделят за българския спорт. Останалите 15% се плащат като споменатата вече такса. Частните лотарии според вицепремиера нямат подобен ангажимент – нито към играчите, нито към спорта.
Ако в нещо сме лидери в ЕС – освен по бедност, то е по процента на хазартните приходи в БВП, смята Симеонов. Според него той е 3%, а е 1.02% в Румъния и 2% – в Гърция. В Сърбия е само части от процента. Вицепремиерът ратува да се върне старото положение – без реклама на хазарта, за което го подкрепя и автентичната десница.
Ако промените в Закона за хазарта бъдат приети, познатите ни талончета от т.нар. моментна лотария ще изчезнат от будките за цигари и вестници, от хранителните магазини и бензиностанциите, от търговските обекти изобщо.
Обединението "Демократична България" също предложи промяна в Закона за хазарта, защото сегашният закон стимулира участието в лотарии заради липсата на системна регламентация. Но не търсят единодействие със Симеонов. Демократите са изпратили предложението си до всички парламентарни групи. Според мнението на обединението сега действащият закон създава общи правни положения в режима на организиране на игри на случайността, като задава рестриктивен контрол преимуществено върху казината и игралните зали, без оглед на новите тенденции в лотарийните игри. Същевременно либерализира режима за хазартните игри от ново поколение. Това налага необходимостта на прецизиране текстовете на закона, смятат Демократите. Съгласно позицията им в момента разпространението на лотарийни билети върви безогледно и не се обръща внимание на улеснения им достъп до "беззащитни обществени групи" – например деца. Законът единствено постановява да има определено разстояние от местата, където се предлагат и рекламират такива игри от училища и домове за деца. Затова и Демократите искат изрично да бъде записано, че в хазартните игри могат да участват само пълнолетни дееспособни физически лица. "Недееспособните не могат да получават билети или талони за участие в традиционна лотария, тото игри и томболи по дарение", пише в предложението на Демократите за изменение на чл.2, ал.3 на Закона за хазарта. Освен това "Демократична България" иска организиране на хазартни игри, в това число и продажба или друга форма на разпространение на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томбола – освен онлайн залагания, да се допуска единствено в лицензирани съгласно Закона за хазарта игрални зали и в пунктове за приемане на залози. Предложението е обособено в нов член – 9а, на Закона за хазарта.
Друга част от предложението е насочена към ограничаване на рекламата на хазартни игри, като се цели дейността да се третира наравно с рекламата на тютюневи изделия и спиртни напитки. Изрично се иска чл.10 от закона да добие следния вид: "Забранява се рекламата на хазартни игри, включително и рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра." Демократите са помислили и за изменение на чл.10а, където сега са разписани нормите за т.нар. социално отговорно поведение на организаторите на хазартни игри. Това са пари, които отиват в бюджета на Министерството на младежта и спорта. В момента се предвижда всяка година организатори на онлайн залагания да внасят 50 000 лв. в държавната хазна, организатори на игри в игрално казино – 10 000 лв., а всички останали организатори на хазартни игри – 5000 лв.. Демократите обаче искат увеличения – за организаторите на онлайн залагания да дават 3 на сто от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие от стойността на получените такси и комисиони, но не по-малко от 50 000 лева. За организатори на игри в игрално казино – 3 на сто от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 50 000 лева. За всички останали организатори на хазартни игри с игрални автомати – 3 на сто от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 20 000 лв., обясни Кристина Петкова от ДСБ. Накрая да припомним старата истина, че България е една от най-добре подкованите в законово отношение държави. Ние сме първи и по възприемане на еврозаконодателството. Друг въпрос е, че закони има, но те не се спазват. Затова ги променят непрекъснато. А бизнесът пък е свикнал доста гъвкаво да се извърта и да намира винаги съзнателно и несъзнателно оставените отворени вратички в него.
