Фискалната година започва с рекорден излишък от над 1.1 млрд. лв., който бързо се стопява заради нетипично високия дефицит през февруари и март – около 570 млн. лв. общо за двата месеца. Такъв размер той не е имал от 2010 г. насам. Това пише в анализ на Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според него тази ситуация се дължи на близо двойно по-високото увеличение на консолидираните разходи спрямо приходите. Ръстът на разходите е най-висок при възнагражденията за персонал, а заедно с това се наблюдава и увеличение на капиталовите разходи.
Припомняме, че консолидираните приходи се увеличават с около 380 млн. лв. през първото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предишната година, което в основна степен се дължи на данъчните постъпления. За разлика от минали години, когато основният принос за увеличението на данъчните постъпления е от косвените данъци, тази година той идва от данъка върху доходите на физически лица и от осигурителните вноски.
През първото тримесечие на 2018 г. приходите от двата налога се увеличават съответно с около 140 млн. и 280 млн. лв., при увеличение на данъчно-осигурителните приходи от около 540 млн. лв., докато увеличението при косвените данъци е значително по-малко.
Ръстът на приходите от преки данъци не е изненадващ при бързото развитие на пазара на труда и при увеличението на доходите, отбелязва анализът. Заетите лица в икономиката са над 3.1 млн. души средно за 2017 г. ( по последни данни на НСИ), което е най-високото им равнище от 2009 година насам. Прави впечатление, че за цялата година е предвиден ръст на данъчно-осигурителните приходи от около 1.5 млрд. лв., а само за първите три месеца увеличението им е в размер на 540 млн. лв., или 1/3 от предвиденото увеличение, констатира икономистът.
"Предвид сезонността на икономиката (първото тримесечие на годината е с най-ниска тежест), както и спецификата на данъчния календар може да се очаква преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи", смята той. Според Стайков увеличението на разходите е донякъде очаквано, тъй като е предвидено в Закона за бюджета за тази година, но темпото, с което нарастват, повдига някои въпроси.
"Напълно очаквано увеличение се наблюдава при социалните и капиталовите разходи. За социалните разходи е предвидено увеличение с около 450 млн. лв. – разходи за пенсии и допълнителни 400 млн. лв. разходи за здравеопазване. При капиталовите разходи отново е заложена твърде висока цел – увеличение от 2.4 млрд. лв., но, за разлика от 2017-а, когато те намаляват на годишна база, тя изглежда една идея по-малко нереалистична", коментират от ИПИ.
Това, което буди най-силно притеснение, са увеличените разходи за заплати. В консолидирания бюджет за 2018 г. е планиран ръст от около 390 млн. лв., а само за първите три месеца на годината те нарастват с 200 млн. лева. Ако този темп се запази, което изглежда напълно реалистично, може да се очаква поредното преизпълнение на разходите за заплати за последните няколко години, пише в анализа.
"Това е традиционен способ, при който бюджетът за годината подценява текущите разходи (заплати, издръжка, социални плащания) и надценява капиталовите разходи, а в течение на годината се правят прехвърляния от вторите към първите", обяснява Стайков. Според него към този "подход" на водене на политика се прибавят и неочаквани разходи в рамките на годината, каквото беше увеличението на заплатите в МВР от началото на април – допълнителен годишен разход от около 100 млн. лева. Заедно с това са обещани и допълнителни 15 млн. лв. за увеличение на заплатите в дирекциите "Охрана" и "Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство. По този начин очакваното увеличение на разходите за възнаграждения достига 500 млн. лв., като през първото тримесечие на годината (25% от годината) е постигнато изпълнение на 40 процента.
Въпреки че изпълнението на бюджета за едно тримесечие не е достатъчно, за да се правят заключения за цялата година, то запазването на някои бюджетни практики определено помага за формиране на очаквания, завършва Стайков.
