Загл.: Добрият мениджър трябва да е и добър човек Стремежът ни е да задържим младите в България
Визитка
Емил Ангелов е роден през 1969 г. в гр. София. Завършва Университета за национално и световно стопанство (УНСС), София, с магистърска степен по "Финанси".
Професионалният му път започва през 1991 г. в ТБ "Биохим" АД като счетоводител, преминава през позициите: експерт, ръководител на Отдел "Ликвидност и Капиталови пазари" и началник управление "Ликвидност" в ТБ "Биохим" АД, изпълнителен директор и член на борда на директорите на "Инвестбанк" АД, а по-късно и председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ТБ "Евробанк" АД. След покупката на ТБ "Евробанк" АД от "Банка Пиреос" Емил Ангелов поема поста заместник главен изпълнителен директор и член на борда на директорите на "Банка Пиреос България" АД. От октомври 2016 заема позициите на главен изпълнителен директор, заместник-председател на борда на директорите и заместник-председател на Изпълнителния комитет на "Банка Пиреос България".
Господин Ангелов, как преминава всекидневието на един главен изпълнителен директор на голяма банка?
– В общи линии – в работа. Работната ми седмица обикновено е между 50-60 часа, като почти нямам уикенд (ако съм в София), в който да не мина през кабинета си. Невинаги се получава, но се опитвам да ставам към 6.30 часа и малко да спортувам, особено след април месец, когато вече е светло сутрин. Първите ми срещи започват към 9.00 ч. и завършват към 17.00 ч., след което оставам, за да прегледам документацията и имейлите. Опитвам се да си освободя един ден седмично, за да пътувам и да се срещам с клиенти.
Повече от 25 години сте в банковото дело, кои са повратните моменти в кариерата Ви?
– Първият повратен момент за мен бе през далечната 1991 г., когато започнах работа в "Биохим". Дължа кариерата и развитието си на няколко души, сред които заместник-председателят на банката тогава Ани Събева. Одобри ме след интервю за стаж и три месеца бях на половин работен ден в "Биохим". Когато стажът свърши, бях завършил първата година от следването си в специалност "Финанси и кредит". През лятото продължих да работя, бях на гише и обслужвах клиенти. През септември отидох в личен състав и там ми казаха да избирам дали да работя, или да следвам. Останах в банката, а в университета се прехвърлих на индивидуална форма на обучение. Така успях и да работя на пълен работен ден, и да завършва редовно, при това с доста добър успех.
Вторият повратен момент бе решението ми да напусна "Биохим" и да приема предложението на една малка банка – "Свети Никола", която впоследствие стана Инвестбанк. Поканиха ме част от акционерите, които вече бяха мои клиенти. Така попаднах в частния банков сектор и това бе много правилен избор. Преболедувахме банковите кризи и преминахме през проблемите с достойнство и чест.
Третият важен момент бе, когато предложих на акционерите да придобием Евробанк, и те ми се довериха. Така направихме една от първите М&А сделки (по сливане и придобиване) в сектора. Беше планирано да се слеем с Инвестбанк, но в последния момент стратегията се промени и двете банки поеха по различни пътища. Започнахме да развиваме самостоятелно Евробанк, а и вече беше станало ясно, че България ще влезе в Европейския съюз, и целта стана разрастване и последваща продажба на международна финансова група. Така през 2005 г. се стигна до сделката с " Банка Пиреос" и сливането с Евробанк. Така попаднах в международна банкова институция. Започнах да работя за голяма европейска структура и продължих развитието си в "Банка Пиреос". Смятам, че винаги съм вземал правилните решения за кариерата си.
Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един топ банков мениджър?
– На първо място, добрият мениджър трябва да е професионалист. След това смятам, че за нашата индустрия е задължително да бъде чист човек, тъй като парите могат да те развалят и накрая трябва и да си добър човек, да знаеш къде са границите и никога да не ги прекрачваш.
Кои са основните стратегически цели, които в момента следва "Банка Пиреос"?
– Стратегическите ни цели в дългосрочен план са да създаваме допълнителен доход и принадена стойност за акционерите ни чрез добри решения и продукти за клиентите. Без това да става за сметка на служителите ни. Това е било винаги мотото на Финансова Група Пиреос и смятам, че го постигаме. Един мой колега казва, че банката ни е строител на капитализма. Откакто "Банка Пиреос" е стъпила на българския пазар, е инвестирала в икономиката над 4 млрд. евро. Финансирали сме всевъзможни проекти и с повечето от тях сме много горди. Спомням си, че между 2005-а и 2008-а кредитите ни нараснаха от 1 млрд. до 3.5 млрд. евро – повече от три пъти. После дойде кризата, клиентите трудно плащаха, но го преодоляхме. След изчистването на баланса през 2017-а вече сме на добра печалба, сменихме бизнес модела си и също се насочихме към банкирането на дребно, защото генетично "Пиреос" е банка на бизнеса. В момента подкрепяме проекти в транспорта, IT-иновации, земеделие, търговия…, изобщо всички сфери, в които се предлагат устойчиви проекти, които са в състояние да възстановят първоначалната инвестиция.
В същото време имаме широка клонова мрежа, която "оживихме" и запълнихме и с физически лица.
Излязоха насоки на Европейския банков орган за по-строгото и всеобхватно регулаторно третиране и отчетност на кредитите за свързани лица. Как ще се отрази прилагането им върху развитието на кредитирането и финансовите резултати на банките?
– Не смятам, че ще се отразят съществено. Чуждестранните банки у нас са много застъпени, което прави въпроса със свързаните лица не толкова остър.
"Банка Пиреос" празнува 25 години от стъпването си на българския пазар. Как виждате развитието й в следващия ядесетгодишен период?
– Виждам след десет години банката като част от голяма европейска банкова структура. Дотогава пазарът ще се е консолидирал значително. А Евросъюзът или ще е минал в друга фаза на интеграция, или ще се е разпаднал. Аз залагам на първото, защото ЕС се бори за каузата си достатъчно упорито. Очаквам да видим една европейска федерация с общ пазар, валута, фискална и бюджетна консолидация. Технологиите ще играят ключова роля за развитието ни.
Как се отнасяте към онлайн банкирането, което заема все по-голям дял от банковите операции?
– Онлайн банкирането е като дрехите – трябва да ги обличаш, дори да не ги харесваш. "Пиреос" е една от банките със значително над средното проникване в обема транзакции, извършени чрез онлайн банкиране. Над 60% от плащанията на фирми и физически лица са онлайн. Искаме да прехвърлим дребните транзакции изцяло към машините, включително и вноските по кредити и лизинги. Преди година започнахме да инсталираме банкомати, от които клиентите могат и да теглят и да внасят. По-удобно е, пести се време и човешки ресурс, дори услугата е по-евтина. Но не вярвам, че ще достигнем до пълна дигитализация и виртуални клонове, защото българите искат да контактуват с банкерите си, искат да познават хората, на които доверяват спестяванията си или ги консултират при решението им за кредит за покупка на жилище.
Напоследък популярна стана телевизионната реклама на "Пиреос" с посланието: "Всеки наш човек е ваш човек". Толкова дълбоко ли е залегнало в съзнанието на българина разбирането, че за да свършиш бързо и качествено работа, трябва да имаш свой човек?
– Да, дори и сега, когато нашата индустрия е толкова конкурентна, ми се обаждат познати, които искат и ме молят да се обадя в клон, за да ги обслужат или консултират. Аз всеки път ги питам: имате ли проблем, и отговорът е: не, нямаме. Обяснявам им, отивайте, колегите ще ви се зарадват, нов клиент си, те имат цели за такива като теб и получават и бонуси при реализирани продажби, но отговорът от тях – ти се обади все пак, знаеш как е с твой човек. А младите хора изобщо не искат да влизат в банка.
Така че рекламата ни е закачка както към младите ни клиенти, така и към тези с "твоя човек".
Банка "Пиреос България" организира инициативи за повишаване финансовата култура на младите хора и ранното им кариерно ориентиране. Бихте ли ни разказали малко повече за тях?
– Присъединихме се към инициативата на Европейската банкова федерация и организираме "ден на отворените врати". Каним ученици, за да им покажем как функционира банката. Интересът е голям – едни разучават банкоматите, други искат да видят трезора, трети – документацията… Едно момче дори отбеляза, че "напоследък трудно се копаят биткойни". Имаме различни инициативи за стаж и кариерно развитие, партньорства с висши учебни заведения, като най-успешното ни такова е със Стопанската академия в Свищов, където даваме стипендии на бъдещи финансисти. Стремежът ни е да задържим младите и качествени кадри в България.
Обръщаме специално внимание и на социално отговорните програми, партньорството ни с УНИЦЕФ в подкрепа на постоянното дарителство е чест за нас. Вече седем години работим заедно за развитието на дарителската култура в България. Започнахме и основно подпомагаме "Програма Благодетел", но клиентите могат да избират за коя кауза да отиват даренията им. Създадохме дарителските карти, чрез които на всяка транзакция клиентът дарява 10 стотинки, а ние добавяме още 20 стотинки от нас. Важното е дарителството да е постоянно, независимо какви са сумите.
Как съчетавате професионалния и семейния живот? Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?
– Това се съчетава трудно и винаги е за сметка на семейния и най-вече на личния живот на жена ми. Тя го разбира и винаги ме е подкрепяла в това отношение. Неслучайно и не на шега винаги казвам, че тя е моето момиче. Ако не беше така, нямаше да имам това спокойствие и комфорт вкъщи и се съмнявам, че щях да се развия кариерно по същия начин. Имаме две дъщери и те се казват Александра и Анджела, кръстени са на двамата си дядовци. Може да обобщим, че в живота си имам три момичета, които са мнозинство в къщи. По отношение на двете по-малки смятам, че те трябва сами да изберат своя път и това, с което искат да се занимават, защото истинският успех е да си щастлив от това, което правиш и работиш. То да ти доставя удоволствие, защото в края на краищата ще го работиш цял живот и ако го правиш само за да се изхранваш, животът ти ще е каторга. Успехът също е да си щастлив, когато се прибираш вечер вкъщи. Да си в хармония със себе си – независимо на какво равнище си се реализирал.
Кои са любимите ви дестинации за ваканция или приятен уикенд?
– Много обичам да пътувам и когато имам възможност, винаги го правя. Прекарваме лятото на Южното Черноморие, близо до Синеморец. Семейството ми остава там, а аз ходя при тях през уикендите, което ми създава усещането, че постоянно съм на море. В чужбина любимата ми дестинация е Лондон и въпреки че там времето не е най-доброто, атмосферата много ми допада.
Имате ли хобита?
– Нищо, което да Ви учуди или да е по-особено – винаги се радвам, когато имам възможност да опитам чаша хубаво вино, добра храна и хаванска пура в компанията, в която мога да се отпусна и да бъда себе си. Също обичам да чета, на нощното си шкафче имам поне 20 книги, които започвам да чета според настроението си. Слушам музика, предимно джаз, но в никакъв случай не съм запален меломан, по-скоро музиката е като фон. Обичам да ходя на кино, предпочитам да гледам екшъни, но това почти никога не се получава, защото когато ходим семейно на кино, се съобразявам с момичетата и екшъните ги гледам най-вече на таблета си.
Няколко пъти в годината успявам да отида на лов.
Успяхте ли да отидете на сафари?
– Така и не успявах да намеря десет свободни дни, задоволявам се с лова у нас. Ходя на лов заради приятната компания, заради смеха и веселбата. Това ме отпуска по невероятен начин. През зимата, когато стоиш на пусия и наблюдаваш падащите снежинки, напълно прочистваш главата си. Поне така се получава при мен.
Един топ мениджър винаги трябва да е елегантен и стилен. Имате ли предпочитани дизайнери и марки, на които се доверявате?
– Кой е казал, че такъв трябва да е един топ мениджър. Всеки възприема различно тези неща и мога да ви дам най-различни примери, които няма да потвърдят горното. Лично аз смятам, че имам вътрешно усещане за елегантност и стил и не робувам на марки. Предпочитам също да съм различен в стила си и държа най-вече на качеството.
Имате ли нереализирани мечти, или нещо, което искате да постигнете?
– Когато приключа с професионалната си кариера искам да отворя собствен бар. По възможност един градски и един на брега на морето.
Може би пак ще ви кажа нещо, което няма да ви учуди и няма да е нищо особено, но мечтата ми е да имам достатъчно време и свобода да правя любимите си неща с хората, които обичам и харесвам.












