Днес е модерно да се говори за fintech, въпреки че няма общоприета дефиниция и единно разбиране какво стои зад това понятие. Това заяви подуправителят на Българската народна банка и ръководещ управление "Емисионно" Калин Христов по време на Първата годишна fintech среща, проведена в сряда (30 май) в София.
"Новите технологии няма да изменят природата и същината на финансите. Например банките ще продължат да изпълняват функцията на финансово посредничество между спестявания и инвестиции. Те събират публично депозити и трансформират съответния ресурс в инвестиции и кредити за получатели, които сами не разполагат със съответните средства. По време на този процес банките поемат определени рискове", напомни Калин Христов. Според него навлизането на новите технологии е свързано с ефекти върху някои от тези рискове, които са в основата на финансовото посредничество.
Подуправителят се спря на две области, където е възможно fintech да се окаже свързан с нарастване на рискове вместо оптимизирането им или по-доброто им управление.
"Първо, предоставянето на платежни услуги е типична и традиционно печеливша банкова дейност. Своеобразният монопол на банките, свързан с обстоятелството, че платежните услуги се базират на сметки при банките, предизвиква интерес от други институции да получат достъп до банковите сметки. Новата Директива за платежните услуги (PSD2) вече регламентира такъв достъп на "небанки" до информация за сметките и до платежната инфраструктура на банките. Освен темата за конкурентния натиск банките трябва да фокусират вниманието си върху новите рискове, свързани с описания процес, например сигурността и защитата на личните данни", посочи Калин Христов. Според него, ако външният достъп до сметките се стандартизира и автоматизира, е възможно да се стига до ситуации, при които на клиентите ще се предлага лесно депозитен (лихвен) арбитраж. От гледна точка на банките това ще предполага повече волатилност и несигурност в пасивната страна на техните баланси, отбеляза той.
Другата област, в която според него се крият рискове, са големите очаквания по отношение на оценяването на кредитния риск с помощта на новите технологии и особено с приложения, базирани на изкуствен интелект.
"По дефиниция изкуственият интелект работи с минали наблюдения и с вече реализиран опит. Това означава, че независимо от процеса на "учене" от собствения опит няма как да бъдат предвидени бъдещи ситуации на реализиран кредитен риск, породен от обстоятелства, които не са се случвали в миналото. С други думи, кредитните оценки, базирани на изкуствен интелект, ще бъдат проциклични – когато досегашната среда е благоприятна, оценките ще бъдат благоприятни, и обратното. Това ще подценява кредитния риск и ще води до негативни последици в случай на структурни промени или обръщане на цикъла", обясни Калин Хритов.
Той добави, че изложените примери не трябва да служат като аргумент срещу прилагането на новите технологии във финансите и че съществуват области, където fintech е възможно да повиши ефективността на финансовите институции. Пример за това е, че днес банките са принудени да поемат нарастваща регулаторна тежест, част от която е свързана с повишени изисквания за отчетност и предоставяне на данни. А това направление новите технологии могат да допринесат за оптимизация.
Технологиите могат да дадат положителен принос и в променящата се среда на предлагане и разпространение на продукти и услуги.
Друга област, в която технологиите могат да се отразят ползотворно, според Калин Христов е онлайн банкирането. Очакванията са то да отнеме по-голям дял от физическото присъствие на банките и техните клонове, когато се доразвият и разпространят формите на електронна идентификация и оттам каналите за дистанционен достъп до крайните клиенти, включително и за директното предоставяне на кредити.
Банкерът обясни и защо според него "криптовалутите" всъщност нямат потенциала реално да се превърнат във валута. "Онова, което е обект на внимание, следва да се определи по-скоро като "криптоактиви". Има три общоприети характеристики на парите, на които трябва да отговаря всяка една валута. Криптоактивите не покриват нито едно от съответните определения", изтъкна Калин Христов. Например парите трябва да служат като средство за размяна – но криптоактивите се приемат като средство за размяна от много ограничен кръг ползватели, напомни той. От друга страна, една от основните функции на парите е да служат за запазване на стойност – но силната волатилност в цената на криптоактивите ги прави крайно непривлекателни като начин за съхранение на стойност. Друга важна характеристика на парите е, че служат за отчетност – "но кой бизнес би водил счетоводството си в криптоактиви, които не са приети за универсално платежно средство и тяхната цена е силно променлива?", запита риторично подуправителят.
"За разлика от други активи, криптоактивите освен това нямат вътрешноприсъща стойност. Те не са покрити с очакване за генериране на бъдещ доход на основата на бизнес или бизнес модел, който може да генерира постоянен паричен поток", каза Христов. Ето защо според банкера криптоактивите са привлекателни предимно за две групи потребители – спекулантите, които купуват този актив единствено с очакването за покачване на неговата цена, и онези, които разчитат с тяхна помощ да запазват анонимност при осъществяване на определени транзакции, което им позволява да заобикалят законови ограничения.
