Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков: Осигуряването на подходяща работна сила в условията на негативни демографски тенденции, нарастващите изисквания към знанията и уменията на наетите, намаляващата безработица и нарастващите възможности за свободно движение на работници в рамките на ЕС са част от предизвикателствата, пред които пазарът на труда е изправен през последните години. Министър Петков допълни при откриването на заседанието на управителния съвет на Мрежата на обществените служби по заетост, че процесите на дигитализация и автоматизация ще допринесат за създаването на нови работни места и за повишаване на привлекателността на труда.
–
Финансистът Кольо Парамов: Сегашната пенсионна система, която се използва повече от 20 години, вече е неизгодна – и за държавата, и за пенсионерите. Моделът й е много тежък, държавата трябва да доплаща доста пари. По думите му пенсионната система се е запазила заради финансовата стабилност на държавата, но тази стратегия вече започва да губи своя смисъл. Той препоръча да се преразгледат предложенията за поставяне на таван при получаването на пенсии, както и да се преразгледат оценките за пенсиите.
–
Професор Гарабед Минасян, член на екипа от Института за икономически анализи на БАН: За деветте години, откакто действа, плоският данък не изпълни това, за което бе въведен. Първо, практиката не подкрепя хипотезата за позитивна връзка на плоския данък с инвестиционната активност, обясни той. БВП и потреблението успяха да възстановят и дори да превишат с повече от една десета предкризисните си равнища в реални измерения от 2008-а, докато инвестициите остават устойчиво на равнище от около две трети от последната некризисна година, обясни професорът. Според него това е една драматична констатация, която продължава във времето и не е ясно колко време още ще продължи в една икономика, която се нуждае от революционни технологични промени. На второ място, очакванията за по-високи постъпления в консолидирания държавен бюджет и за т.нар. осветляване на икономиката също не се оправдаха. Относителните постъпления спрямо БВП в последната година с неплосък данък все още остават непостигнати, припомни той. На трето място – плоският данък съдейства за увеличаване на социално-икономическото неравенство и социалното разслоение в обществото, добави Минасян. Припомни също, че социалното разслоение в нашата страна е най-високо от всички останали страни в ЕС.
