Почти всеки трети българин е имал повече или по-малко неуредени сметки в края на миналата година. Или е бил с просрочена ипотека, с неплатен наем или с друго някакво финансово задължение, като например със сметки за комунални услуги или плащания на лизинг, които обикновено са под формата на месечни вноски. Това показват данни от анализ на Евростат за просрочените плащания на европейците. По този показател страната ни е на предпоследна, 27-а позиция в ЕС, а зад нас са само жителите на Гърция.
Според данни на финансови експерти средният дълг на човек у нас през 2017 г. е бил над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. – ще рече, че в рамките на две години задълженията на българите са скочили двойно.
Общият обем на вземанията през въпросната година е бил 1.8 млрд. лв., като кредитополучателите у нас са били над 1.8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лв. към края на миналата година, но към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лв. необслужвани ипотеки.
Според експертите бързите кредити са били бумерангът, който се завръща при хората като основен фактор за трупане на нови кредити и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи кредити през 2017 г. са били за мобилен телефон, за компютър, за таблет, аудиосистеми и телевизори.
През 2017 г. е имало три типа лош дълг, които са създавали финансови проблеми на българите – към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от лошия дълг на българите е бил към банките, а около 30% – към телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. бързи кредити, които акумулират 20 на сто от възложения за събиране дълг.
Според европейската статистика около 10% от жителите на ЕС, или един на всеки десет души в Евросъюза, е имал неизплатени дългове и забавени плащания през 2017 година.
Почти половината от жителите на Гърция (48%) са имали просрочена ипотека, неплатен наем, комунални сметки или плащания по договори за покупка през 2016 г., отчита анализът на Евростат. На втора позиция са били българите (34%), следват над една четвърт от хората в Кипър и Хърватска – по 26 на сто във всяка.
Най-малко са хората с финансови задължения, регистрирани в Чехия и Германия – по 4%, в Холандия – 5%. Швеция, Дания и Австрия също са били сред страните, в които е отчетен много нисък праг на хора с финансови задължения – малко над 5 процента.
От последния доклад на Европейската комисия, посветен също на темата "лоши кредити", става ясно, че макар и да е намалял за година, общият обем на необслужваните кредити към средата на 2017 г. остава внушителен – 950 млрд. евро. Според данните на ЕК в средата на 2017-а необслужваните кредити в ЕС са били 4.6% от всички отпуснати заеми, като това съотношение е намаляло с 1% в сравнение със средата на 2016 година.
Според анализа, за да се справят с необслужваните кредити в ЕС, Европейският банков орган и Европейската комисия смятат да предприемат редица мерки относно въвеждането на общи правила за справяне с лошите кредити, както и развитие на вторичния пазар за лошите кредити. Правят се стъпки за подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, като предстои ЕК да направи общ преглед по тази тема, отчита Евростат.
