Почнем ли да се хвалим за дреболии, значи не са добре нещата. Премиерът Бойко Борисов например беше изключително горд тази седмица, че служителите на "Гранична полиция" след десетдневно дебнене успели да хванат двама каналджии, които превозвали 26 бежанци. Случката се развила на българо-сръбската граница, което иде да рече, че мигрантите първо са преминали през българо-турската.
По му прилича на премиера да се похвали, ако граничните полицаи бяха хванали каналджии на южната граница, защото там е напливът. А така излиза, че са влезли, без никой да забележи.
Това, разбира се, би могло да е така, ако само тия двамцата бяха каналджиите. Но яко ми се не верва. Десетки са мераклиите да изкарат някое и друго евро от прекарване на бежанци. И още повече ще стават. Особено след като им изтепаха животните заради чумата, която също като бежанците напира откъм Турско.
Компенсациите за избитите животни обаче са малко и не могат да се сравняват с хонорарите, които дават мигрантите. На тях разчитат граничните полицаи, че иначе не могат да си купят свестни обувки за работа, разчитат също и стотици люде по Странджанско, а и от вътрешността на страната, та чак до Видин. Както се казва, свежи пари за българската икономика.
Интересно е обаче какво ли щеше да се случи с тези хора, ако ситуацията по българо-турската граница беше бетон и пиле не можеше да прехвръкне? Но стига с черните краски – да мислим позитивно, както казваше царят. Важното е, че имаме ограда, имаме бдителна охрана и макар да е в противоречие с твърденията на премиера, че няма бежански натиск към страната ни, слава Богу имаме и мигранти. Значи всичко ни е наред – и място за закономерна гордост има.
