Преди кризата в системата банките са поддържали главно задължителните резерви, което е регулация, свързана с техните пасиви, които е трябвало да заделят в някакъв вид буфер. Това са много малка част от техните пасиви и ФЕД не е давал лихва, ако някоя от банките поддържа повече резерви. Това карало банките да търсят различни начини да ги прехвърлят в сметки, които не съдържат такава регулация за резервите. Това каза Петър Петров, Асоциация на трейдърите в България пред телевизия "Блумбърг". „Ако някоя банка има повече резерви, тя търгува с банка, която в края на деня има по-малко резерви. На този принцип работи пазарът. ФЕД вече таргетира тези лихвени проценти, ако в самият пазар има недостиг на резерви. Ако има много резерв в системата – той ги намалява, като продава“.
Петров поясни, че това е било до около 2007 г., когато започва кризата. Той разказа, че за да създаде ликвидност на пазара, ФЕД създава много голям резерв в системата. „През 2014 г. бяха стигнали до два трилиона и 400 милиарда. Това стана, защото ФЕД купува държавни ценни книжа и ипотечни ценни книжа от частния сектор, които вкарват в банковата система и създават резерви“. Специалистът каза още, че свръхрезервите в системата не са балансирани. По думите му има банки, които имат много резерви, но има други банки, които държат по-малко и за да се финансират, те прибягват до пазара „банка към банка“, който е над процента на свръхрезервите. Петров поясни, че по този начин се покачва ефективният лихвен процент, който ФЕД иска да е в средата на 2% и 2,75%.
Най-важното решение, което трябва от ФЕД да вземат, е относно оперативната рамка – дали ще се върнат в коридора на тази система. „Там вече има сериозни дебати. Ако решат да намалят балансът, докато лихвите по свръхрезервите се изравнят с ефективният лихвен процент, ако искат да затегнат политиката, въпреки че държат по-голям баланс, може да продадат дългосрочен дълг от техният баланс и с предплащанията от тях да купят краткосрочен“, уточни Петър Петров.
