Идеята на депутата от ДПС Хамид Хамид да внесе предложение за промяна на закона, която да даде възможност да се присъжда плащане на разноски и в производствата по обжалване на наказателни постановления и на фишове, разбуни допълнително страстите – и без това нажежени покрай промените в Административно-процесуалния кодекс. Всички са наясно, че това би било много оспорвано предложение – най-малкото защото то неминуемо ще се отрази на бюджета, а това се очаква да предизвика твърд отпор от страна на финансовото министерство.
Освен това предложението очевидно ще бъде не само хонорарите за юридическа помощ, а всички разноски по обжалването да се възлагат на загубилата спора страна. А вероятност едно дело да бъда загубено от гражданина – дори и да е прав, винаги съществува – по ред причини. Така пред страха да бъдат принудени да платят неколкократно повече от наложените им глоби, мнозина биха се отказали да спорят с администрацията – дори и тя очевидно да греши. Което пък ще стимулира чиновниците да вършат още безобразия.
Благовидната на вид идея на Хамид даде повод да избуят и други страхове: дали пък покрай заплащането на разноските няма да бъде възродено и предложението да се въведат съдебни такси и при обжалването на глобите? Още повече че сегашният парламент вече доказа нееднократно тежкия си уклон към орязване на достъпа на гражданите до правосъдие…
Каква е ситуацията в момента?
Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не предвижда възстановяване на разноските, направени по обжалването от спечелилата делото страна – независимо дали става дума за гражданин, или за държавния орган, чиято санкция е потвърдена.
Ако гражданинът "събори" в съда наложената му глоба и тя се окаже незаконосъобразна, той трябва да води второ дело – по Закона за отговорността на държавата, с което да си възстанови разходите, направени за адвокат. Само че в този случай държавата плаща двойно: разноските по първото дело за обжалване на наказателното постановление, плюс разноските по второто дело – по ЗОДОВ. Плюс лихвите за забава, разбира се.
Тези производства обаче отнемат години – първо, едното дело да се изтъркули по инстанциите, а после и второто. Чак след това започва да се чака плащането от осъдения държавен орган – което почти никога не се случва веднага след влизане в сила на осъдителното решение срещу него…
Редно е да припомним и че до този, макар и твърде тромав, но все пак съществуващ начин, по който гражданите могат да си възстановят средствата, инвестирани в битките с държавната администрация, се стигна много трудно и след години съпротива – включително и от страна на съдилищата. Голяма част от съдебните състави приемаха, че, видите ли, адвокатската защита при обжалването на глобите не била задължителна и затова разноските по нея били едва ли не личен избор и прищявка на потърпевшия гражданин, за която държавата не трябва да плаща. Стигна се дотам, че дори съдии от един и същ съд излизаха с различни решения: едните признаваха правото на гражданите да си получат разноските за адвокат, а другите – не. Така правосъдието се превърна в игра на руска рулетка. Едва след като съдиите от Върховния административен съд през 2017 г. излязоха с нарочно тълкувателно решение, с което признаха този разход за пряка последица от незаконните действия на администрацията и постановиха, че тя е длъжна да го възстановява на потърпевшите граждани, практиката на съдилищата да отхвърлят исковете за вреди срещу държавните органи бе прекратена.
В резултат от това обаче съдите бяха затрупани с искове по ЗОДОВ. Няма административен съд в държавата, в който на седмица да не влизат поне две-три такива иска за разглеждане.
Колко пари губи държавата годишно заради незаконните си актове и глоби не се знае – просто такава обобщена статистика никой не води (напълно умишлено, разбира се). Не е известно и дали са налагани каквито и да било наказания на "калинките" във властта, допуснали тези щети за бюджета.
Държавата – на плюс или на минус?
В момента няма законодателно предложение, така че никой не може да каже какво точно ще представлява то. Знае се само основната идея, изложена от Хамид Хамид пред медиите: в производството по обжалване по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) да се присъждат разноски.
Ако е вярно обаче, че новата разпоредба ще гласи приблизително следното: че в производствата по ЗАНН ще се присъждат разноските, така както са направени от страните, въпросът става твърде сложен. Защото в този случай "разноските" няма да включват само разходите по адвокатска защита или явяването на юрисконсулт. А и заплащането на експертизите, когато те са необходими (има случаи, в които за тях са нужни хиляди левове). Освен експертизите обаче има и други "разноски": за преводачи, когато санкционираният гражданин не владее български език – а законът задължава наказващите органи и съда да му назначават такъв, и куп още други. Така страхът, че ще трябва да платят всичко това, ако загубят делата си (а тази вероятност винаги съществува – дори и когато хората са в правото си, но пък законът е калпав, съдиите имат противоречиви мнения или просто защото не са успели да докажат тезите си), би отказал мнозина от идеята да водят съдебни битки с администрацията.
Големият спорен момент обаче е дали държавата ще е на плюс, или на минус от въвеждането на една такава промяна в ЗАНН. Публична тайна е, че отменените наказателни постановления и фишове са в пъти повече от делата за възстановяване на направените разноски по тях – просто защото не всеки гражданин е склонен да води второ дело и да "похарчи" още пари и поне две години време, за да бъде някой ден възмезден за направените разходи. Затова "автоматичното" присъждане на разноските за адвокат във всички случаи, в които хората са "съборили" незаконните си глоби, ще вдигне рязко бюджетните разходи. Това значи, че Министерството на финансите трудно би подкрепило такова предложение. А интересът на фиска винаги се е третирал от депутатите като по-важен от този на гражданите – поне у нас…
Веднъж вече идеята катастрофира в НС
Малцина вероятно помнят, че идеята да се въведе в ЗАНН задължение за държавните органи да плащат вредите на пострадалите от техните действия веднъж вече беше поставена на вниманието на нашите депутати. През 2015 г. трима депутати от 43-ото Народно събрание: Петър Славов, Мартин Димитров и Атанас Атанасов, внесоха такъв законопроект. Само че с него освен възстановяването на направените разноски беше предвидено и въвеждането на такси за обжалване на наказателните постановления.
"При сегашната уредба на ЗАНН производствата по обжалване пред съд са освободени от заплащане на държавна такса и за тях по отношение на разноските се прилагат правилата на НПК. Съгласно практиката по последния във връзка със ЗАНН, на спечелилата делото страна разноски не се присъждат и те остават за нейна сметка. Разноските по производството пък остават за сметка на държавата. Считаме, че тази уредба е несправедлива, в тежест е на държавния бюджет и данъкоплатеца и следва да се промени, като за административно-наказателните производства се прилагат общите правила по отношение на разноските и държавните такси, уредени в Административно-процесуалния кодекс. А именно: загубилата делото страна следва да заплати разноските по делото на спечелилата, като по тези дела се събират и държавни такси. Последното очакваме да има както положителен финансов ефект (редица разноски няма вече да са за сметка на бюджета и ще се събират държавни такси за производствата), така и дисциплиниращ ефект за държавните органи, налагащи административни санкции, които ще бъдат по-стриктни и прецизни в налагането им. Не на последно място може да се очаква дисциплиниращ ефект и върху евентуалните жалбоподатели, които – под страх от понасяне на разноските по производството, би следвало да преценят добре дали да подават бланкетни жалби и така освен данъкоплатеца допълнително да затормозяват дейността и на съдебната система", написаха тогава депутатите в мотивите към проекта си.
Предложението им обаче бе отхвърлено от парламента още на първо четене. Тук е мястото да кажем, че според много юристи идеята да се въведат съдебни такси и за обжалването на глобите би довела до откровено противоречие с принципни положения в правото. Проблемът идва оттам, че административно-наказателните санкции се явяват един вид "наказателни обвинения", които държавата отправя срещу гражданите, а производството по налагането им е наказателно по своето естество. Така казва Европейският съд по правата на човека, такава е и практиката на нашия Конституционен съд (пише го например в мотивите на решението, с което през 2012 г. КС се обяви против налаганите от КАТ "необжалваеми глоби" с фишове). А когато става дума за защита в наказателно производство и срещу наказателно обвинение, е немислимо да се поставя ограничение пред обжалването, включително и чрез въвеждането на такси за достъп до съд.
Но не това се оказа решаващият мотив за депутатите, които гласуваха срещу предложението за промяна в ЗАНН тогава, а едно становище от Министерството на финансите, което депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов прочете в пленарната зала. Според което тези "принципни и съществени изменения" в закона щели да "натоварят в значителна степен държавата като разноски".
Дали историята ще се повтори и в каква степен – ще видим наесен. Евентуално…
