Скъпичко може да ни дойде евентуалното влизане на България в Европейския банков съюз. И тук не говорим за парите, които банките ще трябва да похарчат за поредния предстоящ преглед на качеството на активите им, който ще е под диктовката на ЕЦБ. Оказва се, че средствата, натрупани в българския фонд за преструктуриране на кредитните институции – а те са 411.1 млн. лв., може да бъдат прехвърлени извън страната – по сметките на Единния фонд за преструктуриране. Ако, разбира се, за това се създадат съответните предпоставки. И не само. Извърши ли се един път тази операция, всяка следваща година българските банки ще трябва да правят вноски в същия този единен европейски фонд. А как той ще разполага с тези пари и дали в случай на нужда България ще има достъп до тях е неизвестно.Знае е само, че гласът на страната ни по тези важни въпроси няма да звучи с голяма тежест. И нищо чудно да се окаже, че в един момент ще участваме в плащането на нечии други европейски сметки. За какво всъщност става въпрос?
Едно от важните изисквания, които българската държава трябва да изпълни, за да бъде приета от ЕЦБ в Европейския банков съюз и респ. в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото – ERM ІІ, е да се присъедини към Единния фонд за преструктуриране, който работи от 1 януари 2016-а. Това е структурата, в която вече две години банките от Европейския банков съюз събират пари, а те по решение на Европейския банков надзор на ЕЦБ и на Европейския банков орган могат да бъдат използвани за преструктурирането на дадена проблемна банка.
Според последното съобщение на въпросния европейския фонд през 2018 г. 3315 европейски банки са внесли в него 7.5 млрд. евро и така в сметките му са се натрупали 24.9 млрд. евро.
За да се присъедини България към Единия фонд за преструктуриране, Народното събрание трябва да ратифицира Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски. Проектозаконът за тази ратификация вече е внесен от българското правителство за гласуване от парламента. Ако той го одобри, присъединяването на страната към споразумението би трябвало да означава, че всички средства, събрани от вноските на банките в нашия фонд за преструктуриране ще бъдат прехвърлени към Европейския фонд. Става дума за 411.1 млн. лева. Сумата е нищожна по отношение на парите, събрани в Европейския фонд, но е доста сериозна за българската банкова система.
Добре е да уточним, че българският Фонд за преструктуриране на банките е създаден през 2015-а и е различен от Фонда за гарантиране на влоговете. Активите на Фонда за гарантиране на влоговете в момента са 678.78 млн. лв. и тези пари засега си остават в България. Казваме засега, защото ако в ЕС се постигне споразумение за създаване на общоевропейски фонд за гарантиране на влоговете, част от натрупаните в нашия български фонд пари, а може би и всичките, вероятно също ще излязат от страната ни и ще попълнят поредната общоевропейска сметка.
Важно е да се знае, че след подписването на въпросното споразумение и влизането на България в Европейския банков съюз крайната преценка за това дали една банка може да бъде подкрепена със средства за преструктуриране е в правомощията на Европейския банков надзор и на ЕЦБ. А те не са доброжелателно настроени към проблемните банки с активи под 50 млрд. евро. Показателен в това отношение е случаят с третата по големина банка в Латвия – "Ей Би Ел Ви" (ABLV) – през февруари 2018-а ЕЦБ я остави да фалира, без да изпитва каквито и да било колебания.
Не бива да се заблуждаваме и за друго – че събираните във фондовете за преструктуриране средства могат да служат за ликвидна подкрепа. Това е изрично забранено и в европейската директива, и в регламента, уреждащ преструктурирането на банки, а също в българския закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
При преструктурирането на банки акционерите губят напълно своите права, ръководството на институцията се отстранява и дейността й се поема от назначен от органа по преструктуриране представител – нещо като квестор. След акционерите идва ред и на големите необезпечени кредитори, които трябва да редуцират своите вземания с размер, който да позволи банката да бъде оздравена. Единствените защитени лица при подобна процедура са собствениците на гарантирани влогове и обезпечените кредитори. Проблемната банка може да бъде преструктурирана с пари от фонда само след предприемането на описаните мерки и ако при прилагането им се окаже, че има възможност да бъде оздравена.
След ратифицирането на споразумението, за което става дума – за прехвърлянето и взаимното използване на вноски,и след евентуалното влизане на страната ни в Европейския банков съюз, преструктурирането на която и да е кредитна институция у нас ще става след благословията на Европейския банков надзор. С други думи, страната ни ще предаде парите, събирани от българските банки, в разпореждане на външна за страната ни институция, без да има каквато и да е гаранция, че при необходимост ще може да ползва тези средства. Единственият успокояващ факт е, че тази институция ще е европейска. Решението за това, дали базирана у нас банка ще получи достъп до тези пари, ще вземат "началниците" извън страната.
