Една от причините някогашните романи като представители на нисшите жанрове да са така обемисти, е неписаното правило да отговорят на бавното придвижване в пространството. Звучи парадоксално за ухото на съвременника, но е факт!
И много други неща в съвремието изглеждат парадоксални, но, уви, също са факти.
Една такава парадоксална история в съвременна България е нейната административна карта, която по никакъв начин не кореспондира с обективните потребности и възможности на народонаселението и на бюджета. Освен, разбира се, ако не е решено това население да го сведем до бройката, необходима да обслужва административно територията…
Всичко дотук написано е провокирано от статията, публикувана преди седмица във в. "БАНКЕРЪ" под заглавие "Половината общини имат пари, ами останалите?".
Веднага човек би се запитал: а какво общо имат романите от едни отминали времена с нерадостното състояние на българските общини и разположението им върху административната карта на републиката?
Ще му отговоря – скоростта във времето и логиката на развитие !
Разбира се, далеч съм от мисълта, че на партийните централи им липсва логика. Напротив, но тя – някак си, е насочена да решава вътрешноконюнктурни въпроси, които по никакъв начин не кореспондират с развитието на гражданството и държавата!
Защото в противен случай едва ли биха стояли на картата 300 общини (с вътрешноградските), и то разделени на четири категории, вместо да са 90, да речем, равнопоставени по финансов и човешки потенциал и представени в една парламентарна камара, за да са активни творци на бюджета, а не само нетни ползватели на средствата му ?!
А двадесет и деветте области и над шестстотинте държавно-общински администрации, в рамките на има-няма шест милиона народонаселение, колкото, кажи-речи, една четвърт от Ню Йорк, които не администрират и една десета от брутния продукт…?
В крайна сметка, в тези времена, когато тече вече шести научно-технически стадий на развитие в света, да твърдиш, че си адекватен на него, в своя втори, защото третият си го изгубил по пътя през последните тридесетина години, и да не предприемаш необходимите мерки навреме, които да гарантират развитието на държавата и нацията, а само на партийната котерия, е форма на геноцид над тази държава и нация !
И, ако констатацията от едни отдавнашни години, че в Англия "овцете изядоха хората" звучи страшно, то не по-малко страшно е, че сега и тук – у нас, в последните тридесетина години роящата се и нископлатена администрация изяде образованието и здравеопазването!
Като не споменаваме за вътрешно присъщата й тенденция, описана в "Принципа на Питър"!
Йордан Кръстев
