От осем месеца собствениците на "Ватия Холдинг" АД не могат да припарят до находището за кварцов пясък "Побит камък", въпреки че разполагат със законна концесия от 11 години насам и имат "висящи" договори за над 1 млн. лева. Всичките техни опити да решат проблема по мирен път се увенчават с неуспех, така че единствената светлина в тунела (им) остава гражданско дело за претърпени вреди и пропуснати ползи.
От гледна точка на конституцията и действащата нормативна уредба
историята е повече от банална
В землището на община Елин Пелин се намира находище за добив на кварцов пясък "Побит камък". Активната му експлоатация започва през 1965 година. До 1998 г. стопанисването на находището е възложено на държавното предприятие "Ватия" ЕАД, а след приватизацията му – на неговия правоприемник – "Ватия Холдинг" АД.
Според историческите справки, в навечерието на раздържавяването му, държавното дружество "Ватия" ЕАД притежава концесии за разработването на девет находища на нерудни полезни изкопаеми: "Подгумер" , "Стрелча-Мерата", "Малък Гайтановец", "Крайчинец", "Побит камък", Гърмище", "Сакар планина" – участък "Богомил", "Овчарово" и "Бистрица". Съгласно действащото законодателство държавата – в лицето на правителството, трябва да реши дали новите собственици на "Ватия" – Георги Симеонов и Люба Кожухарова, имат капацитета да разработват находищата и в бъдеще, или да си намери нови концесионери.
Процедурата отнема петилетка и половина. Редът на находище "Побит камък" идва през ноември 2005 година. На основание чл.58, ал.1 и ал.6 от действащия по онова време Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е проведена съгласувателна процедура, която приключва на 9 януари 2007 г., когато в бр. 2 на "Държавен вестник" е обнародвано Решение № 847 от 7 декември 2006 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на полезни изкопаеми – индустриални минерали – кварцови пясъци за филтрационни цели – подземни богатства по чл.2, т.2 от Закона за подземните богатства, от находище "Побит камък", с. Нови хан, община Елин Пелин, Софийска област, на "Ватия Холдинг" АД, София.
В съгласувателната процедура участват двете ресорни министерства – на околната среда и водите (МОСВ) и на икономиката и енергетиката (МИЕ). Възражения срещу предоставянето на концесията няма.
Нова процедура за за оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) не е стартирана, защото до онзи момент – 2005-2006 г., находището е експлоатирано в продължение на четири десетилетия. А в плановете на "Ватия Холдинг" не влиза нито отварянето на нова кариера, нито разширяване на концесионната територия, нито строителство на нови пътища и производствени сгради.
Решението на Министерския съвет също не е атакувано по съдебен път – нито от кмета на общината, нито от жителите на Елин Пелин. Както след обнародването му в "Държавен вестник", така и по-късно.
Срокът на концесията е 20-годишен – от прехвърлянето на собствеността през декември 1998 г. до декември 2018 година.
По чисто икономически причини обаче – световна финансова криза, свиване на пазара и липса на клиенти – през 2007 г. собствениците на "Ватия Холдинг" АД затварят временно кариерата, но продължават да изпълняват задължения си като концесионер: плащат концесионната си такса, всяка година актуализират работните проекти и т.н.
"Сушата" приключва
към края на 2017 г., когато Кожухарова и Симеонов подписват няколко предварителни договори за доставка на кварцов пясък на обща стойност… над 1 млн. лева.
На 9 януари тази година сутринта един багер и два камиона на "Ватия Холдинг" влизат в находище "Побит камък" и подготвителната работа за реанимирането на кариерата започва. Уж…
"Всъщност, спомнят си Люба Кожухарова и Георги Симеонов, тогава нямахме намерение да правим абсолютно нищо. Изпращането на хората и техниката беше лабораторен опит. Знаехме за настроенията срещу нас и кой ги подклажда. Нямахме обаче никаква представа с какви възможности разполагат, докъде са готови да стигнат и колко хора са в състояние да заблудят…
Резултатите от експеримента надхвърлят и най-мрачните им прогнози.
На 10 януари кметът на с. Нови хан Петко Костов, заместник-кметът на Елин Пелин – Стоян Стоянов, омбудсманът на общината Румяна Младенова, директорът на Държавното горско стопанство Николай Гаджанов и още няколко общински служители се "изсипват" на обекта и… констатират куп нередности. В сайта на общината "инспекцията" е отразена подобаващо, но… придружена с една доста унила констатация (цитат): "Законовите правомощия на Общинска администрация не позволяват да се спре разработването на находището."
На 19 януари в салона на местното читалище е организирана среща, на която всички заинтересувани страни – общинското ръководство, "Ватия Холдинг" и елинпелинската общественост, да си кажат думата очи в очи.
На сгледата Люба Кожухарова и Георги Симеонов пристигат в компанията на своя юрисконсулт Даниела Колева, а срещу тях се изправя… кой ли не: кметът на общината Ивайло Симеонов и двамата му заместници – Радослав Орловски и Стоян Стоянов, председателят на Общинския съвет Николай Плещов, кметът на Нови хан Петър Костов, Румяна Младенова – омбудсман на Елин Пелин, председателят на "Екогласност" Емил Георгиев, депутатът от БСП Иван Ченчев, Венцислав Тоцев – водещ в телевизия "СКАТ" и неуспешен кандидат за народен представител от листите на НФСБ…
Срещата продължава повече от час и половина. Разговор няма, защото всички присъстващи отдавна са убедени, че община Елин Пелин има само един зъл враг – собствениците на "Ватия Холдинг", които:
– ще изтровят населението – защото при добива на кварцов пясък се отделял отровен прахоляк;
– ще осекат до голо Лесопарк "Побит камък", където се намира кариерата, т.е. ще оставят общината без единствения й бял дроб;
– ще изнесат милионите зад граница, защото истинският собственик на фирмата концесионер е офшорка, а самата концесия е взета при много съмнителни обстоятелства.
На 21 януари народният представител от ГЕРБ – Васил Цветков, вкарва скандала в пленарната зала по изпитана схема – чрез въпрос за парламентарен контрол.
На 30 януари Общинският съвет приема специална декларация, с която
поставя на държавата ултиматум:
или находището "Побит камък" се запечатва завинаги от принципала, или населението на общината ще го забранят с местен референдум!
Всичко звучи бомбастично, но е тежко кахърно от законова гледна точка. Добиването на кварцов пясък не е опасно, в противен случай днес в Елин Пелин щяха да живеят само мутанти. Или да не живее никой!
Второ – Лесопарк "Побит камък" е разположен на територия от 200-300 хектара (поне). Докато концесията покрива находище от 50 декара, а "окото" на самата кариера е поне с десетина декара по-малко.
Трето – "Ватия Холдинг" никога не е била собственост на офшорка. Има си Търговски регистър, който може и иска – чете, преди да говори!
И накрая – ултиматумът. Според Закона за прякото участие на гражданите във властта, с местен референдум може да се реши проблем, който е от компетентността на кмета и общинския съвет. Докато тук става дума за изключителна държавна собственост, за държавна концесия и за правомощия на министри…
На 8 февруари отговорът на ресорния министър Теменужка Петкова пристига в Народното събрание, но от това нито на Васил Цветков, нито на останалите "поборници" им става по-ведро на душите.
Вкратце, съдържанието на четирите страници, подготвени по питането на депутата, могат да бъдат обобщени така: концесията е напълно законна, нужда от ОВОС няма – нито по Закона за опазване на околната среда, нито по Закона за биоразнообразието, а концесионерът изпълнява договора си стриктно. С други думи – нито някой може да му прекрати концесията, нито има право да му забрани да добива кварцов пясък.
В края на февруари собствениците на "Ватия Холдинг" АД правят последен опит да решат проблема по мирен път. Инициират нова среща с кмета на Елин Пелин, този път на неутрална територия – в Министерството на енергетиката. Резултатът е повече от очакван: градоначалникът Ивайло Симеонов си намира по-важна работа, а в присъствието на заместник-министър Красимир Първанов, заместник-кметът на Елин Пелин Стоян Стоянов отново изпява старата песен: кариерата остава затворена, а машини на "Ватия Холдинг" няма да припарват до находището. В противен случай пътят до кариерата ще бъде блокиран от жива верига и бариери, поставени от общината.
Отстрани погледнато, поведението на заместник-кмета изглежда героично, с леки баладични нюанси. На практика обаче той окачва градоначалника на въжето (образно казано) и най-любезно кани собствениците на фирмата концесионер да… ритнат столчето!
На 8 март те изпращат писмо до кмета на Елин Пелин, с което го уведомяват, че на 26 март започват да изпълняват концесионния си договор с държавата. А той – като глава на изпълнителната власт в общината – е длъжен да им окаже пълно съдействие. Не за друго, а защото е представител на същата тази държава.
Съвсем естествено, кметът Ивайло Симеонов не прави нищо по въпроса. Сякаш е изпаднал в управленски ступор.
В шахмата подобна ситуация се нарича цугцванг: всеки ход е грешен!
Ако беше отговорил положително на искането, отправено от "Ватия Холдинг", градоначалникът Симеонов днес сигурно нямаше да е кмет. Или щеше да бъде заклеймен като продажник и предател.
Ако беше отговорил отрицателно, т.е. откаже да осигури достъп до кариерата, щеше да бъде пратен на съд по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За умишлено бездействие…
А така – пей, сърце! Той си мълчи, ресорното министерство си мълчи, прокуратурата също не желае да се задейства…
Няма такова нещо. На 15 март собствениците на "Ватия Холдинг" изпращат писмо до министър Теменужка Петкова, с което я уведомяват, че засега няма да добиват пясък в "Побит камък" и ще търсят правата си по съдебен път. За нанесени щети и пропуснати ползи, за разпространяване на клевети, за уронване на доброто име…
А дали делата ще са две, пет или само едно – няма никакво значение
По-важното е, че вероятността община Елин Пелин да ги загуби всички е огромна. Даже… бодро "марширува" към 100-те процента.
Засега единственото неизвестно е кога собствениците на "Ватия Холдинг" АД ще внесат исковата си молба – преди ваканцията по случай Деня на независимостта (22 септември), или в началото на октомври.
Е, и цената на иска също е под въпрос: 1 лев, защото са благородни по принцип, или 500 000 лв. – с оглед на размера на щетите, които са претърпели заради своеволията на общинарите…
Иван Николов
