Министерството на околната среда и водите ще похарчи близо милион за "Разработване на стратегия и план за действие за преход към кръговата икономика на Република България за периода 2021- 2027 година".
Това става ясно от огласената от Агенцията за обществени поръчки покана към бъдещите участници в състезанията за тези европари. Поръчката се обявява в контекста на пакета от мерки на Европейската комисия, насочени към стимулиране на прехода към кръгова икономика като двигател за глобална конкурентоспособност и устойчив икономически растеж, пояснява заданието.
Служителите на ековедомството аргументират този харч с обяснението, че за да може кръговата икономика да стане реалност, са необходими дългосрочни действия на всички равнища – от държавите членки, регионите и градовете до бизнеса и гражданите. Тази поръчка е част от мерките от пакета за преход към кръгова икономика на национално ниво. Планът за действие, който кандидатите трябва да разработят, предвижда действия в няколко области. Едната е производство, в това число и пакетиране на продуктите и производствени процеси и потребление. Освен това мераклиите да спечелят надпреварата ще трябва да разработят стратегията за управление на отпадъците, която заема централно място в кръговата икономика чрез прилагане на практика на йерархията на Евросъюза за отпадъците. Трябва да бъде начертан пътят за прехода от отпадъци към ресурси, като се насърчава пазарът на вторични суровини и повторно използване на отпадъчните води.
Залегнало е и условието да се предвидят действията в областта на приоритетни области като рециклиране на пластмаси, управление на хранителните отпадъци, основни суровини, отпадъци от строителство и събаряне, биомаса и продукти на биологична основа, иновации, инвестиции и други хоризонтални мерки.
Съществена част на концепцията
за кръгова икономика е създаването на ефективна рамка за мониторинг на ниво Европейски съюз, съдържаща набор от десет ключови показатели, които отразяват основните й елементи, поясняват от екоминистерството. В този контекст разработената на национално ниво стратегия следва да съдържа национална рамка със съответстващи показатели и методика за измерването им, която да гарантира предоставянето на достоверни и надеждни национални данни към Евростат. Изпълнението на поръчката трябва да е съобразено с европейското и с националното законодателство в областта на управлението на отпадъците. Прогнозната стойност на това задание е 750 хил. лв. без ДДС. Стратегията и планът трябва да бъдат разработени за една година.
Към участниците в конкурса е поставено изискването да имат реализиран минимален общ оборот за последните три приключили финансови години в размер минимум на 800 хил. лева. Най-малко 400 хил. лв. от тях трябва да са получени от дейности с идентичната на поръчката сфера. Казано накратко, кандидатите задължително трябва да докажат опит по изготвянето на планови, стратегически и аналитични документи в областта на околната среда или на социално-икономическото развитие, ресурсната ефективност и дейности по изготвяне и управление на проекти, извършване на оценки в областта на околната среда. Фигурира и изискването всеки от кандидатите да е изпълнил минимум две поръчки с идентичен или сходен предмет като този на сегашната поръчка. Това условие само по себе си поставя бариера пред навлизането на нови играчи на територията за разработване на стратегии и планове. От една страна, в това няма нищо лошо, защото министерството "си връзва гащите" по отношение на доказания опит на участниците. От друга обаче, реално не дава шанс на млади хора, които имат необходимата квалификация, да участват в състезанието. Подобни рестриктивни мерки в условията на този вид задания не допускат нови играчи в тази област, тъй като те няма как да прескочат заложените в условията административни препятствия.
Очевидно
европейските изисквания за затягане на контрола
при възлагането на обществените поръчки са наложили да бъде предвидена възможността възложителят да НЕ приеме представените доказателства за технически и професионални способности на кандидатите, когато те "произтичат от лице, което има интерес, който може да води до облага по смисъла на чл.54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". А този текст едва ли е записан случайно в заданието.
Офертите на участниците в надпреварата ще бъдат отворени на 18 октомври и тогава ще стане ясно кое предложение са харесали хората на Нено Димов.
От години се говори за това, че тенденцията за устойчиво развитие налага да се възприеме концепцията за кръгова икономика, която преди повече от две години се превърна в един от основните приоритети на Европейския съюз. Основите на устойчивото развитие се полагат през 60-те години на миналия век, като акцентът се поставя върху връзката между околната среда и оползотворяването на ресурсите, както и върху икономиката и общественото благосъстояние. Мисленето за устойчиво развитие достига до общото съзнание през 90-те години и оттогава се окачествява по различни начини. Към края на първото десетилетие на новия век се въвежда нов икономически модел, познат като “Зелена икономика”. В него се наблюдават различни процеси, свързани с устойчиво потребление и производство, “зелен растеж”, нисковъглеродна икономика и ефективност при потреблението на ресурси.
Концепцията за кръгова икономика, която е основополагащ елемент на зелената икономика, започва да се развива през 70-те години като алтернативен икономически модел, поставяйки под съмнение традиционната линейна икономика. Дотогава акцентът е по-скоро върху висока производителност и ниски разходи за производство, разчитайки на изобилието от суровини на сравнително ниска цена.
Типичният модел на процесите включва няколко етапа – добив на суровини, производство, потребление и обезвреждане на продуктите в края на техния жизнен цикъл.
От друга страна, кръговият процес се стреми към ниско въздействие върху околната среда чрез ограничаване на количеството отпадъци и прекомерната употреба на ресурси, като превръща стоките след тяхната употреба в ресурси за други цели чрез повторна употреба, вторично производство, рециклиране, намаляване на отпадъчните материали и други практики. С други думи, кръговата икономика се стреми към възобновяване.
През второто десетилетие на ХХ в. интересът към кръговата икономика сред природозащитниците и изработващите политиките за опазване на околната среда постепенно се увеличава по различни причини. Като по-важни екологични фактори за това се открояват недостигът на ресурси (особено на стратегически ресурси като редкоземните елементи например) и отрицателното влияние върху околната среда от неустойчиво производство и потребление. Основните икономически причини са непостоянството на цените на стоките и потенциалът за икономически изгоди на стойност милиарди евро от внедряването на концепцията за кръгова икономика на нови пазари.
През декември 2015-а Европейската комисия публикува План за действие за налагане на кръгова икономика, поставяйки я на централно място при въвеждането на политика за устойчиво развитие. Тогава комисията предложи Европейският съюз да преосмисли подходите си и да предприеме въвеждане на промени в етапите на жизнения цикъл на продуктите: дизайн; производство; потребление; управление на отпадъците и повторно третиране на вторичните материали. В споменатия план също така са
дефинирани приоритетни области
които пък се изправят пред специфични предизвикателства. Според документа към тези предизвикателства трябва да се подходи чрез изменение на съответните закони и внедряване на законодателни инициативи между 2015 и 2019 година. Този процес вече е започнал с въведените директиви за депонирането на отпадъци и увеличаване на използването на органични и базирани на отпадъчни материали торове.
Преходът към кръгова икономика ще бъде един от основните приоритети на политиките на ЕС, целящ да помогне на Европа да постигне задълженията си по “Целите за устойчиво развитие” на ООН. Той се основава на три стълба: ползи за околната среда, особено по отношение на ограничаване на въздействието върху нея и намаляване използването на ресурси; спестяване на разходи от понижените нужди от природни ресурси; създаване на нови пазари, предоставящи допълнителни икономически ползи от кръгови практики, например по отношение на създаването на работни места или подобряване на благосъстоянието.
Ползи от кръговата икономика са безспорни – доказват ги политиките на Еврозъюза за отпадъците, които вече допринасят за развитието на кръговата икономика, най-вече чрез мерки, които благоприятстват рециклирането. Открояват се четири области, в които се наблюдават най-съществени ползи от прехода към кръгова икономика – използването на ресурси, околната среда, икономическите и социалните аспекти – като създаването на нови работни места например.
Известно е, че между 6 и 12% от потреблението на всички материали, включително и изкопаемите горива, към момента е намаляло в резултат от рециклиране, намаляване на отпадъците и политиките за екодизайн. Максимумът, който може да се постигне със съществуващите технологии, е 10-17%, а чрез използване на иновативни технологии и подобряване ефективността на ресурсите входните суровини, които се използват в ЕС, показателят може да се намали с 24% до 2030 година.
Европейската комисия смята, че различните комбинации от по-амбициозни подходи за рециклиране на битови отпадъци и такива от опаковки, както и редуциране на депата за отпадъци може да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове с около 424-617 млн. т еквивалент на въглероден диоксид през периода 2015-2035-а – в допълнение на пониженията, резултат на въведените съществуващи цели.
Много са положителните страни на кръговата икономика. Дали обаче разработването на нашата стратегия и планове ще подпомогнат нейното развитие, или просто ще останат документ на книга, все още не е съвсем ясно.
