Финансовите резултати на банковата ни система като цяло изглеждат блестящо. Печалбата й за седемте месеца на годината е 950 млн. лв. или със около 160 млн. лв. повече, отколкото в края на юли 2017-а. Ликвидното покритие на сектора е 325.9%, а адекватността на различните видове капитал варира между 19.31% и 20.82 процента. На всичко отгоре вече има ясно изразена тенденция за ръст на фирмените кредити. За една година те са се увеличили с близо 1.8 млрд. лв., а само за последния месец – с 390 млн. лева. Този ръст напълно компенсира замрялото жилищно кредитиране – поне това сочат данните от последните банкови отчети. Впрочем добре е, че движението на жилищните кредити се успокои, защото то навеждаше на мисълта, че може да започне да набъбва поредният имотен балон. БНБ дори започна да обмисля мерки за тяхното озаптяване. Така обрисувана, картината на банковия сектор изобилства от оптимизъм. Преди обаче да викаме "Ура" и "Да живей" е добре да се вгледаме в някои детайли на балансите и отчетите от банковия сектор.
На първо място отчетеният висок ръст на печалбата не се дължи на традиционните за банковия ни бизнес приходи от такси и комисионни. При тях общото увеличение е около 53 млн. лв., а останалите пари – до 160 млн. лв., колкото е ръстът на печалбата на банковия сектор, идват от приходи от дивиденти. Поне така пише в публикуваните от БНБ счетоводни отчети. Много интересно е кои са тези високодоходоносни дъщерни банкови дружества, които им носят такива високи дивиденти. Дали пък не става дума за дъщерни фирми за бързи кредити? Впрочем точно за такива дружества банковото финансиране само за един месец се е увеличило с 390 млн. лева.
В момента обаче по-важното е друго. Ако пренебрегнем приходите от дивиденти, ще се окаже че дори едно по-сериозно увеличаване на кредитите за корпоративни клиенти, както и на потребителските заеми, поне засега не води до чувствително увеличение на нетните приходи от лихви. Разходите за лихви почти не влияят върху този резултат, защото те отдавна са паднали на почти нулево дъно. Всъщност ако трябва да сме коректни е редно да кажем, че от няколко месеца някои от големите банки не само изяждат дохода по депозитите на своите клиенти чрез таксите и комисионните, но и начисляват отрицателни лихви по сметките на големи клиенти – тези по които те държат по над 1 млн. лева. С други думи за милионерите вече е скъпо платено удоволствие да си държат парите по банкови сметки.
Населението явно сериозно е усетило на гърба си тежестта на подобна политика, защото ръстът на депозитите на домакинствата е доста по-нисък от този на фирмите. За периода юни-юли 2018-а спестяванията на гражданите в банки са се увеличили с 0.8% докато тези на фирми – с 1.4 процента. Явно компаниите не виждат сериозни инвестиционни алтернативи за влагане на свободните си средства и ги държат в банките независимо, че това не им носи приходи, а ги товари с разходи.
Още една интересна тенденция се наблюдава в банковия ни сектор. Тя засяга управлението на ликвидните активи. Банките продължават да държат по-голямата част от паричните си средства по сметки в БНБ, но за една година има ясно изразена тенденция този актив да не расте. За сметка на това сериозно – близо двойно – нарастват активите на банките в други кредитни институции. Става въпрос най-вече за депозитите и сметките в евро, които за дванадесет месеца са набъбнали с около 2 млрд. евро. Това движение дава основание да се смята, че българските банки изнасят значителна част от своята ликвидност в чужбина. С други думи чуждестранните майки отново управляват голяма част от свободните средства на българските кредитни институции. В това по принцип няма нищо лошо, стига въпросните майки да са стабилни и висококапитализирани. Иначе подобна политика е един вид концентрация на финансов ресурс за българските банки, които я прилагат. А всяка концентрация е свързана с риск. И този риск е следният – при евентуален проблем с чуждестранната майка, ресурсът, който тя управлява може от високоликвиден да се превърне в чиста загуба за българската й дъщеря.
