Най-сериозният проблем за българските предприятия е междуфирмената задлъжнялост. Това е един от изводите в последното проучване на колекторската агенция EOS на навиците за плащане в Европа през 2018-а. Тази година то се провежда за 11-и пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхва 3400 компании с годишен оборот над 5 млн. евро в 17 европейски държави.
Причина за забавянето на разплащанията при фирмите най-често е това, че длъжникът също не може да събере вземанията си. При гражданите обаче борчовете най-често възникват поради слаба финансова грамотност и трудности при управлението на личния бюджет.
Изпълнителният директор на ЕОС България Райна Миткова уточни, че ако вземанията не бъдат събрани в рамките на първите девет месеца от датата на падежа, след това е много трудно и почти невъзможно това да се случи. "Близо 60% от компаниите отчитат, че заради просрочени плащания намалява тяхната печалбата", посочи Миткова.
Оказва се, че всяка четвърта компания у нас се страхува от фалит. За да компенсират загубите от несъбраните вземания, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% от компаниите съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
Компаниите намират решение на проблема със забавените и отписани вземания в лицето на специализирани колекторски агенции. За година делът на българския бизнес, ползващ услугите на външен експерт се увеличава с 2 пункта, достигайки 44 процента.
"Това е и причината България да се нареди на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании – 11,1% от оборота на фирмите е бил възстановен благодарение на външни доставчици на услуги за управление на вземания. По този показател в цяла Европа ни изпреварва единствено Германия, където има дългогодишни традиции в тази насока", обясни Райна Миткова.
Констатацията е, че България следва европейските тенденции за редовност на плащанията при издадените фактури – 76% се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.).
Друга положителна тенденция в навиците за плащане на българските компании през годината е, че те са най-редовни в плащанията си за последните пет години. Проучването отчита забава под средните нива за Европа (общо за бизнес и граждани) – българският бизнес получава парите си със закъснение от средно 18 дни след падежа, докато забавата средно за Европа е 20 дни.
Въпреки този положителен резултат обаче българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина – една четвърт от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно ниво за Европа от 22 на сто.
