Суровият петрол от сорт "Брент" "флиртува" с цената от 85 щ. долара за барел, а някои анализатори предупреждават, че стоте долара дебнат зад ъгъла. Все пак експертите ни успокояват, че светът е далеч от максималните 147.50 щ. долара за барел гориво, достигнати през юли 2008-а.
С такава теза не е съгласен Дейвид Фиклинг – коментатор на процесите в сектора на суровините и на индустриални и потребителски компании в агенция "Блумбърг", а преди това – в "Уолстрийт джърнъл", "Файненшъл таймс" и "Гардиън". Фиклинг твърди, че за по-голямата част от населението в света цените на горивото вече са на най-високите или близки до тях стойности от върховите през 2008-а.
Става въпрос за котировките на петрола от сорт "Брент" във валутите на развиващите се стопанства, които буквално се сринаха под напора на щатския долар. Например в бразилски реали горивото е преодоляло още през март рекордно високите цени, постигнати през 2008-а, и вече е с почти 50% по-скъпо. В мексиканско песо сортът "Брент" се е изкачил още през май над върховата си котировка от 2008-а, полските и южноафриканските цени са се изравнили, надхвърлили са стойностите отпреди десетилетие през миналия месец, а Индия и Индонезия почти са се доближили до тях.
Всъщност именно препускащият нагоре долар, в комбинация с растящите петролни котировки, вгорчават живота на потребителите в по-бедните държави. Тази динамика помага да се обясни стачката на шофьорите на камиони в Бразилия през май и хвърля светлина върху възхода на крайнодесния популист Жаир Болсонаро, който е сред водещите кандидати за президентския пост в Бразилия на изборите в неделя (7 октомври).
В Мексико подобна тенденция върна в политиката Андреас Мануел Лопес Обрадор, който спечели президентските избори на 1 юли с обещанието да задържи за три години цените на горивото в реално изражение, като построи повече рафинерии и увеличи субсидиите за сектора.
Същите вълнения на електората заплашват и Индия. Заради дерегулацията на цените и набора от допълнителни данъци върху горивата на дребно по време на ценовия срив от 2014-а разходите за зареждане на колите са рекордно високи – в близост до 100 рупии (13.7 щ. долара) за литър. Галон бензин струва над три четвърти от средния дневен доход на хората и е сред най-скъпите горива в света.
В Манила литър от най-широко употребявания бензин (RON 95) е почти 60 филип. песо (1.10 щ. долара) – почти с 25% повече, отколкото в началото на 2018-а.
Някои държави прилагат механизми за смекчаване на шока, които в общия случай се свеждат до субсидиране на горивото. По данни на Международната енергийна агенция правителствата по света са похарчили 105 млрд. щ. долара за петролни субсидии през 2016-а. Но това число вероятно е нараснало чувствително оттогава насам с поскъпването на черното злато. Най-много – почти 19 млрд. долара, е дала Саудитска Арабия, следвана от Иран (16 млрд. долара) и Китай (почти 13 млрд. долара).
Тези мерки би трябвало да успокоят потребителите, но са придружени и с отрицателни странични ефекти. Във Венецуела например бензинът все още струва един цент за литър, но огромната диспропорция спрямо съседните държави води до епидемия от контрабанда и организирана престъпност по границите. Да не говорим за удара върху бюджета, особено когато местната валута се обезценява главоломно.
Този риск дебне и президента на Индонезия – Джоко Видодо, който с встъпването си в длъжност през 2014-а премахна субсидиите на бензина, но може скоро да се види принуден да ги въведе отново. Подобен акт предприе премиера на Малайзия – Махатхир Мохамад, който върна петролните субсидии веднага след като пое управлението през 1018-а. А хунтата в Тайланд изпразва методично петролния фонд за стабилизиране на цените, след като скокът на дизела провокира социално напрежение.
Най-доброто, на което могат да се надяват потребителите и правителствата на развиващите се държави, според Фиклинг, е, че страданията им започват да забавят затягането на пазара на черно злато въпреки санкциите срещу Иран и спада на доставките от Венецуела. Според експерти на "Бритиш петролиъм" потреблението в развития свят вече е достигнало върховите си нива, така че търсенето в бъдеще ще зависи изключително от развиващите се икономики. А когато те кихнат, световният пазар на петрол може да заболее от простуда.
