По традиция у нас винаги се обяснява, че "преговорите с руснаците се водят трудно и продължително“. Бихме добавили: "и потайно понякога". Че с руския гигант "Газпром" се преговаря трудно, спор няма. Особено ако това е и единственият ти доставчик на природен газ, ако не знаеш какво и как да си поискаш или не ти стиска.
След решението по антимонополното дело между Европейската комисия и "Газпром" стана ясно, че България има възможност да поиска възстановяване на надплатени суми за минал период. Това може да е основание и за значително намаляване на цената на синьото гориво в бъдеще. Досега обаче нашата страна не е поискала подобна компенсация за надплатени суми, при все че говорим за разходи в шестцифрени числа.
Малко преди зимния сезон "Булгаргаз" обяви, че с руснаците са подписани анекси към Договора за доставка на природен газ. И една от промените ни позволявала на всеки две години да искаме преразглеждане и предоговаряне на цената на горивото, ако има значителна промяна на европейските газови пазари. Такъв документ бе подписан на 28 септември в Санкт Петербург, когато и започнаха техническите преговори за условията за доставка на газ от Русия към България. Следващият кръг ще е през ноември.
Така е, подобни преговори се водят бавно и продължително. Сегашният договор с "Газпром" изтича през 2020 г., но eдва ли има човек, който смята, че след две години руската страна вече няма да е основният ни доставчик. Почти сигурно е, че контрактът ще бъде подновен. Въпросът е при какви цени?
В интерес на истината – сегашните договорки все пак дават известна гъвкавост на "Булгаргаз" при доставките. Вече всяка от двете страни ще може да задейства клаузата за преразглеждане на цената. Както стана дума, това ще е възможно само ако има значителна промяна на икономическите обстоятелства на европейските газови пазари. Другият вариант е – ако цената не отразява промяната на цените на границата на Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове (газовите хъбове TTF, NCG и т.н.) в континентална Европа, обясняват от нашата фирма.
"Булгаргаз" е постигнала споразумение и за промяна на точката на доставка. В момента тя е на румънска територия – Негру Вода, но занапред България ще може да поиска всички или част от договорените обеми газ да бъдат доставяни в станция Берегово, Украйна, или Велке Капушани, Словакия. Такава промяна може да се поиска, ако нашата държава не е в състояние самостоятелно да организира преноса на горивото. Технически обаче е почти невъзможно сега "Булгаргаз" да го получава от Словакия просто защото няма изградени газови връзки. Така че основната точка за внос си остава през Украйна и Румъния.
Интересното е, че докато нашият газов доставчик преговаряше в Санкт Петербург, същия ден в София пристигна вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев. Придружаваше го генералният директор на дъщерната фирма "Газпром експорт" Елена Бурмистрова. По неизвестни причини обаче визитата остана скрита за широката публика и чак след няколко дни от енергийното министерство признаха за височайшето посещение.
Руската делегация е разговаряла официално с ръководството на газовия оператор "Булгартрансгаз", енергийния министър Теменужка Петкова и вицепремиера Томислав Дончев. На тези срещи били обсъждани варианти "Газпром" да се възползва от проекта за газовия хъб "Балкан", включително и чрез дялово участие в него. А също втората тръба на газопровода "Турски поток" да тръгне към България. Още в края на май, при визитата на Бойко Борисов при руския президент Владимир Путин, стана ясно, че е възможно въпросната тръба да "свие" към нашата територия. Тогава Путин дори потвърди, че "Газпром" ще направи съответните проучвания.
Александър Йорданов, който е газов експерт в Комисията за енергийно и водно регулиране, е на мнение, че "Булгаргаз" има възможност да постигне по-добри цени и условия за доставките на синьо гориво. "Смятам, че вследствие на две обстоятелства това е възможно теоретично. Едното е ясната позиция на Европейската комисия – тръстовото дело срещу "Газпром", от друга страна, ползвателите в региона – визирам България, Сърбия, Македония, Гърция, също в голяма степен получават доставките си от "Газпром". Ако имат обединена позиция, тя би подпомогнала при преговорите и на "Булгаргаз" и съответно на всеки един търговски оператор в тези държави…", казва Йорданов пред БНР.
На обратното мнение обаче е енергийният експерт Богомил Манчев. Според него е малко наивно да очакваме, че ще има голяма промяна в цената на природния газ. Чрез преговори България може да получи по-добри условия като по-дълъг гратисен период за плащане, по-малки наказателни лихви, но не и драстично намаляване на цената. Манчев припомни, че при нас стойността се вдига и заради таксата за транспорт, която плащаме на всеки 1000 куб. м газ.
Всъщност на всички е ясно, че "Булгаргаз“ не обича да е инициатор на преговори с "Газпром" за промяна на цените. Не иска, защото държавата не е пожелала да се търсят по-активно алтернативни начини за доставка. Вече десет години се строят интерконектори със съседните страни, а всичко е още на хартия. Само връзката с Румъния е завършена, но тя е еднопосочна и оттам газ не можем да чакаме.
С две думи, няма как да ти е лесно при воденето на преговори, като си със свалени гащи.
Пламен Симеонов
