Българите обичат да притежават недвижими имоти. И статистиката е показателна за това. Осем от десет българи обитават свое собствено жилище при среден показател за ЕС от седем на десет европейци, сочи анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Евросъюза. Според числата около 54.5 на сто от населението у нас живее в къщи, а 45.5 на сто обитава апартаменти в блокове.
Но, от друга страна, това собственическо чувство показва и обратната си страна. От общо 4 млн. жилища, които притежават българите, 31% са необитаеми, алармираха от новоучредената Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост. Причините за това са много. Често става дума за наследствени имоти и съществуват спорове, които дълго не се уреждат, а междувременно апартаментите стоят празни. Другата причина е, че има много хора, които са заминали за чужбина и нито отдават под наем, нито продават жилищата си. Има още една група празни жилища – купени за наследниците, за да си имат дом, когато пораснат. Част от апартаментите пустеят, защото не се поддържат и не могат да привлекат купувачи или пък са в кофти райони. Това прави управлението и поддръжката на сградата през целия й жизнен цикъл много необходими.
Около 80% от имотите в България са частни, а през последните години се наблюдава бурно разрастване на строителството. Голяма част от сградния фонд у нас обаче е натрупана в годините на индустриалното строителство – панелните жилища се строяха основно след 60-те години на ХХ век.
Пазарът за управление на етажна собственост не е малък, а браншът се развива динамично в една слабо регулирана среда. По неофициални данни годишно той генерира приходи за над 50 млн. лева. Около 100 компании за професионално управление на етажна собственост работят в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Велико Търново и обслужват около 7000-8000 (15%) от многофамилните жилищни сгради в тези градове. А в момента 15 000 са сградите с неясно управление и затова асоциацията настоява за паспортизация на старите сгради. Дружествата за управление на етажна собственост наистина имат нужда от нормативно регулиране на дейността им, което пък би спомогнало за "изчистване" на техния имидж, както и този на професията "домоуправител". До момента няма никакви изисквания към фирмите от бранша за лиценз или регистрация и това се възприема като възможност всеки да работи, както си иска.
Сред големите предстоящи проблеми експертите отбелязват изтичащия срок на експлоатация на 21 718 панелни сгради, част от които са с липсваща или изгубена документация, нямат технически паспорти, лошо са поддържани общите им части. А това означава, че ще е трудно да се пристъпи към обновяването и ремонта им. Сред причините за това е и липсата на ангажираност на собствениците на жилищата, както и на отговорните служители в общинската администрация. При 5000 подадени заявления общо за саниране едва 760 са одобрени, а остават още 15 000 сгради, чиято съдба не е ясна.
Голяма част от бранша за управление на етажната собственост обаче все още е в сивия сектор, което пречи на устойчивото му развитие, отбелязаха от асоциацията. Ако на пазара има некоректни търговски практики, прилагани от някои играчи, това винаги рефлектира върху имиджа на професията. Всички проблеми се явяват поради липсата на нормативна регламентация и стандартни изисквания, които дружествата би следвало да поемат и следват. От Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост, настояват за въвеждането на единен регистър на юридическите лица и лицензионен режим на дружествата.
Според експертите от асоциацията са необходими и промени в Закона за управление на етажната собственост, защото в момента той е повече с доброволен и пожелателен характер, което е един от големите проблеми за бранша. Контролът е косвен и е поверен на общинската администрация, която пък на повечето места не разполага с необходимия капацитет – нито кадрови, нито експертен, за това. За конкретни предложения за промени в закона АДУЕС ще организира в началото на март следващата година кръгла маса с участието на държавни институции, НПО, фирми и други заинтересовани страни.
