"Мемориалът в памет на жертвите в Хирошима – осквернен от българи, осъмнал с надпис "Локо София"". Тази новина бе произведена и масово възпроизведена в последните дни. Така представена, тя предизвика вълна от разнопосочни реакции и стана повод отново сами да си направим обществен линч. Е, в крайна сметка се оказа, че самият мемориал не бил осквернен, а и не за първи път се случвало посетители на японския град да се "изразяват" на чистите и приветливи обществени пространства.
Ясно е, че всяка просташка проява извън граница нагарча и винаги ще ни напомня за Алековия герой, особено когато е извършена от служители на институция като Софийската опера. Но да се отива в крайност и медийна истерия – че отново се слага петно върху имиджа на България, бе, меко казано, пресилено.
Всъщност простакът си е простак, независимо дали е от България, или не. Като пример могат да ни послужат многобройните пияни, дрогирани и агресивни чуждестранни туристи, вилнеещи зиме и лете по нашите курорти – от Великобритания, Швеция, Германия и т.н.. И все пак с равнището на доходите, жизнения си стандарт, архитектура, култура и обществен ред тези държави си остават топ дестинации за работа и туризъм. Тоест е очевидно, че индивидуалната проява на простотия не е определяща за имиджа на една държава. Факторите са съвсем различни и донякъде ги изброихме.
Далеч по-важна е темата за разбиранията на вандализма у нас и в Страната на изгряващото слънце. Бившите служители на операта дръзват да се разпишат върху бялата ограда просто защото в България след подобен акт най-вероятно няма да последва никаква санкция. Затова големите ни градове, а вече и по-малките приличат досущ на стените на обществена тоалетна. Нещо повече – когато в България определени паметници биват драскани, това вече не се приема като оскверняване, а като акт на героизъм. И явно някои българи отиват в чужбина с това мислене – че могат да имат присъщото за нашите географски ширини поведение и че това ще им се размине безнаказано.
Затова казваме, че отново реакциите отидоха в доста неправилна посока. По принцип със същата енергия трябва да изискваме от управниците ни да създадат закони и да ги прилагат, така че фасадите и паметниците в България да са чисти и спретнати, като тези в Япония.
Но нека да се върнем към темите за доходите и жизнения стандарт, тъй като, както казва Международният валутен фонд, в България те са наполовина спрямо средноевропейските. Препоръките на МВФ са за повече инвестиции в здравеопазване и образование, повече усилия в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. Би било добре обществото да гледа именно в тази посока. Че простакът си е простак и най-вероятно ще си остане такъв, е ясно. В същото време обаче джобовете на обикновения човек продължават да дрънчат "на кухо".
