Загадъчното изчезване на саудитския разследващ журналист- дисидент Джамал Кашоги, в консулството на кралството в Истанбул на 2 октомври предизвика маса главоболия и куп неприятности. От една страна, то вероятно ще навреди на грижливо градения и лъскан имидж на престолонаследника на Саудитска Арабия – принц Мохамед бен Салман, като борец за прогреса на страната. От друга страна, то буквално изтощи неизчерпаемото въображение на американския президент Доналд Тръмп, който запознаваше редовно широката общественост с предполагаемите сценарии, по които се развива случаят. Особено и след като турските власти заявиха, че имат сериозни доказателства, че журналистът е бил измъчван, убит и разчленен по поръчка на Риад след разпита в консулството, където отишъл, за да получи документи за сключване на брак с приятелката си. Тръмп обаче обяви, че е по-склонен да вярва, че става дума за нещастен случай, за самоволна акция на превишили правата си агенти или за фатален край вследствие на заболяване на жертвата. Както вървят нещата, няма да е чудно накрая да се окаже, че Кашоги е нападнал чиновниците по време на разпита и те са го убили при самозащита. С казуса се зае дори държавният секретар Майк Помпео, който отлетя по спешност в Рияд по заръка на Тръмп, за да разнищи неприятния инцидент, а впоследствие посети и Анкара.
С други думи – нищо общо с криминалното деяние срещу българската журналистка Виктория Маринова, чието убийство бе коментирано обилно от западния свят, а държавата ни бе заклеймена за пореден път като корумпирана и ограничаваща свободата на словото.
Всъщност за съществуването и прилагането на въпросния двоен аршин има сериозни причини. Най-важните са, че българите не помпат петрол в дворовете на къщите си и не купуват американски оръжия за милиарди долари. Президентът Тръмп – в присъщия си директен стил, също подчерта, че няма да предприема каквито и да било наказателни мерки срещу Рияд, защото не е склонен да рискува оръжейна сделка с кралството за 110 млрд. щ. долара, която би струвала работните места на 900 хил. американци. Или – в резюме, нито един журналист (пък макар и американски гражданин като Кашоги) не струва толкова пари.
Управляващите в Саудитска Арабия също побързаха да минат в настъпление. Те заплашиха на 14 октомври, че ще отвърнат на всякакви наказателни мерки, свързани с изчезването на коментатора на "Вашингтон пост" Кашоги, та "дори с още по-силни". В официалното им изявление бе отбелязано още, че саудитската икономика "има влиятелна и важна роля в световното стопанство" – прозрачна отпратка към петролните богатства на кралството и първата от 1973-а насам заплаха за нарушаване на табуто за използване на черното злато като оръжие. Като добри ученици на Белия дом саудитците решиха да прехвърлят вината на трети лица. И понеже не искат да влошават връзките си с Москва, те не обвиниха за покушението обичайния заподозрян Владимир Путин, а Турция и Катар.
Техеран също се включи в дебата. Министърът на петрола на страната Биджан Занганех заяви на 17 октомври, че Тръмп не може да сваля нефтените цени, като "тероризира" другите държави – намек за влизащите в сила на 4 ноември американски санкции срещу износа на суровината от Иран. Занганех посочи, че "пазарът на петрол страда от недостатъчно предлагане и този проблем не може да се разреши с думи".
На фона на този словесен разгул петролните котировки се качваха и слизаха в зависимост от промяната на тона и на излизащите пазарни новини. В крайна сметка на 18 октомври цените на петролните контракти на сорт "Брент" с доставка през декември паднаха докъм 79 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI с доставка през ноември – до 69 долара за барел. Причината бе официалната информация на щатската енергийна агенция, че през миналата седмица щатските нефтени складови запаси са се увеличили с 6.49 млн. барела – двойно повече от прогнозите на анализаторите. Което вдъхва надежди, че увеличеният добив от шистово гориво в Щатите ще може да компенсира отрязаните доставки от Иран. От друга страна, петролните експерти не вярват, че Рияд ще използва черното злато като политическо оръжие, защото ограничения износ ще удари грижливо градения имидж на страната като надежден доставчик.
