Американският президент Доналд Тръмп обяви на 20 октомври, че смята да оттегли страната си от подписания през Студената война договор между Съединените щати и СССР за елиминиране на техните ракети със среден и малък обсег. Това ще е третото значимо оръжейно споразумение, от което Вашингтон се отказва през последните години след подписания през 1987-а Договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, анулиран през 2002-ра, и подписаната през 2015-а сделка с Иран за ограничаване на ядрената му програма, от която Тръмп се отказа през май.
Документът, подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1987-а, забраняваше на Вашингтон и Москва да притежават, произвеждат и тестват базирани на сушата ракети с обсег между 500 и 5500 километра. Освен това бяха договорени такива методи за проверка, които гарантираха спазването му. Сега обаче американският президент реши да се откаже от него, защото Русия вече го нарушава. Другият му аргумент е, че Китай, който притежава собствени наземно базирани ракети с малък и среден обсег, също трябва да бъде включен в ограниченията, засягащи Русия и Съединените щати.
Според американската страна руските наземно базирани ракети "Новатор" 9М729 – по класификацията на НАТО SSC-X-8, нарушават споразумението от 1987-а, защото обсегът им надвишава 500 километра. Руснаците твърдят, че това не е така, без да предоставят доказателства, но аргументирайки се, че не те, а американците са тези, които трябва да докажат твърденията си.
Верни или измислени, руските нарушения не легитимират решението на Тръмп. В договора са предвидени много детайлни процедури за проверка на спазването му и макар че са стартирани, досега те не са изчерпани. Администрацията на Тръмп би могла да използва както тях, така и средствата на дипломацията, за да накара Русия да спазва задълженията си.
Москва смята, че не тя, а Съединените щати първи са нарушили договора, разполагайки противоракетни системи в Европа. По този начин са накърнили баланса на силите на Стария континент и са принудили Русия да разработи нови системи, способни да проникнат през противоракетния щит, каквито са въпросните ракети "Новатор", гласят руските аргументи.
Независимо от това кой е виновен за края на споразумението е ясно, че след изявлението на Тръмп от 20 октомври руско-американските отношения навлизат в нов етап. Първото следствие от решението на Тръмп ще е, че и сега съществуващата оръжейна надпревара ще се ускори. Военните конструкторски бюра и в двете страни неминуемо ще се възползват от широките възможности, които се отварят пред тях вследствие на отпадането на ограниченията от договора.
Второто следствие ще е, че след като бъде разработено новото поколение ракети с малък и среден обсег или бъдат модифицирани съществуващите системи с морско и въздушно базиране, те ще бъдат разгърнати в Европа. Русия ще разположи арсеналите си по западните си граници, а американските системи отново ще се върнат по източните граници на НАТО, както беше през Студената война. Така ще се повтори ситуацията от 80-те години, когато европейските градове се превърнаха в мишена в евентуалния дуел между двете световни свръхсили.
Неслучайно Германия определи като "катастрофално" решението на Тръмп. Държавният секретар в министерството на външните работи Нилс Анен посочи в Туитър, че страната му ще продължи да работи за ядреното разоръжаване, допълвайки, че Русия също иска да продължи да изпълнява задълженията си. Френският президент Еманюел Макрон също разговаря с Тръмп по темата. "Държавният глава подчерта важността на този договор, особено по отношение на европейската сигурност и нашата стратегическа стабилност", се посочва в изявление на кабинета на Макрон. Европейската комисия вече призова САЩ и Русия да останат в договора, който е допринесъл за края на Студената война и е в основата на европейската сигурност.
И третото следствие ще е, че ще бъде поставено под въпрос запазването на допълнителните споразумения за ограничаване на конвенционалните оръжия, подписани след 1987-а с цел съкращаване на въоръженията, прозрачност и контрол. Смисълът от спазването на подписания през 2010-а Договор за ограничаване на стратегическите оръжия "Нов СТАРТ", който определя бройките на ракетите с далечен обсег и платформите за изстрелването им, също ще бъде под въпрос. Американският президент вече се е изказвал негативно за изтичащото през 2021-ва споразумение – дори и само затова, че е изготвено по времето на предшественика му Барак Обама.
Единият от вариантите пред Тръмп за решаването на проблема и предотвратяването на нова оръжейна гонка е да бъде подписан нов договор с Русия, който да включва и Китай. Въпросът е доколко той ще успее да склони Пекин към сътрудничество, при положение че между двете държави се води търговска война, а споровете за Южнокитайско море не са разрешени. "Никога няма да приемем каквато и да било форма на изнудване", заяви говорителката на китайското външно министерство Хуа Чунин по повод заканите на Тръмп, че докато Русия и Китай не се вразумят, Съединените щати ще разработват нови системи.
Не по-малко интригуващ ще е развоят на разговорите между Вашингтон и Москва. Макар че Русия официално изрази неодобрението си от решението на американския президент, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че сега съществуващият договор "не е съвършен". Посещението на президентският съветник по националната сигурност Джон Болтън в руската столица два дни след изказването на Тръмп бе знаково, че Белият дом търси разбирателство с Кремъл. РИА "Новости" не пропусна да информира, че в разговорите си с руските представители Болтън е изразил недоволство от политиката на Китай в икономическата и военната сфери. Поканата на руския президент Владимир Путин за среща с американския му колега на 11 ноември, която той предаде по неговия съветник, също говори, че зад решението на Тръмп стоят по-сложни стратегически планове.
