Краткосрочната бизнес статистика отчете по-слабо представяне през август, като оборотът и производството в промишлеността се забавиха, а строителната продукция се понижи спрямо същия месец на предходната година. Tова сочи последният Месечен обзор на българската икономика на Министерството на финансите.
Данните, показват, че същевременно, растежът при търговията на дребно се е ускорил. Индикаторът за бизнес климата се понижи през септември, поради влошаване в очакванията за търсенето в строителството и услугите, но остана над дългосрочната средна. През септември регистрираната безработица запази нивото си от предходния месец от 5.6%, отразявайки почти еднаквия брой на входящия и изходящия поток безработни. През септември потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се понижиха с 0.3% спрямо август, водени основно от по-ниските цени на пазарните услуги. Годишният темп на инфлация се забави до 3.6%, в резултат от по-ниския принос на пазарните услуги. Базисната инфлация също се понижи до 2.6% на годишна база. Излишъкът по текущата сметка за периода от януари до юли достигна 933.7 млн. евро (1.7% от прогнозния БВП).
Търговският дефицит продължи да надвишава стойностите от 2017-а, а излишъкът по услуги също се повиши. Към края на юли отношението на брутния външен дълг към БВП достигна 60.9%. Кредитът към частния сектор продължи да се ускорява и достигна темп от 7.6% на годишна база през август. Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия се понижи с 82 б.т., докато цената на потребителските и жилищните кредити се повиши спрямо предходния месец. Среднопретегленият лихвен процент по депозитите също се понижи. През първите осем месеца на 2018 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма бе положително, като достигна 2.4 млрд. лв. (2.2% от прогнозния БВП). Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет.
ПАЗАР НА ТРУДА
През септември регистрираната безработица се запази на нивото си от предходния месец от 5.6%, в резултат от почти еднаквия брой на входящия и изходящия поток безработни, Изходящият поток бе с едва 116 души по-висок и така допринесе за аналогичния спад в броя на безработните спрямо август до 183.8 хил. души. Нарастването на входящия поток безработни бе обичайно за месец септември и бе свързано със затихване на сезонните дейности в туризма, търговията, преработващата промишленост, селското стопанство и строителството. Независимо че търсенето на труд, представено с броя на заявените в бюрата по труда свободни работни места, отбеляза известно отслабване в сравнение с август, броят на заетите места се увеличи, основно по линия на наблюдаваното нарастване в сектор образование, свързано с началото на новата учебна година. Общият брой на постъпилите на работа през септември се повиши до 18.3 хил. души, в резултат основно на устроените на работа на първичния трудов пазар 12.6 хил. души, но постъпилите на работа без посредничеството на бюрата по труда също допринесоха положително.
ИНФЛАЦИЯ
Потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се понижиха с 0.3% през септември спрямо предходния месец, изцяло благодарение на цените на пазарните услуги, които намаляха средно с 3.1%. Цените на услугите по настаняване и на пакетните туристически услуги се понижиха съответно със 17.1% и 14% и имаха общ отрицателен принос от 0.68 пр.п. за изменението на основния индекс. Пресните зеленчуци поскъпнаха сезонно със 7.7% и до известна степен компенсираха отрицателния принос на цените на услугите. Цените на транспортните горива отбелязаха месечно повишение от 1.4% и бяха другият компонент на ХИПЦ с по-забележимо положително изменение. Поскъпването им може да се свърже с възобновилата се възходяща тенденция на цените на суровия нефт. Те се повишиха рязко през август и септември в отражение на създалата се несигурност по отношение на световното предлагане, след като САЩ обяви нови санкции срещу износа на Иран, влизащи в сила през ноември. Годишният темп на инфлация се забави леко през септември до 3.6%, при 3.7% месец по-рано. Пазарните услуги бяха с основен принос за понижението на ХИПЦ след като месечното понижение на средната им цена спомогна за спад на темпа им на поскъпване на годишна база от 7.1% през август до 6.3% през септември. Последното, от своя страна, доведе до понижение на базисната инфлация до 2.6% през септември от 2.8% през предходния месец. Въпреки че отбеляза забавяне спрямо най-високата си стойност през юни, цената на суровия петрол тип Брент продължи да нараства на годишна база и през септември достигна растеж от 46.1 процента. Цените на хранителните стоки на международните пазари бяха без съществено изменение спрямо нивото си от същия месец на предходната година, а при металите бе отбелязано понижение от 4.3 процента.
ВЪНШЕН СЕКТОР
През юли текущата сметка достигна излишък от 947.8 млн. евро, регистрирайки най-високата месечна стойност през текущата година, но в сравнение със същия месец на 2017 г. балансът се понижи. Продължи тенденцията, наблюдавана от ноември 2017 г., на изпреварващо нарастване на вноса на стоки спрямо износа, като темповете на растеж спрямо същия месец на предходната година достигнаха съответно 22.2% и 4.9%. През месеца търговският баланс бе отрицателен в сравнение с излишък година по-рано. По отношение на услугите, водещи за износа продължиха да са приходите от пътуванията на чужденци в страната, които нараснаха с 5.3%. Въпреки отчетеното покачване, растежът на износа на услуги (4.2%) бе изпреварен от този на вноса на услуги (5.1%). Разходите при пътувания на българи в чужбина и плащанията за други услуги (технически, свързани с търговията и други бизнес услуги) бяха с основен принос за повишението на вноса на услуги. Същевременно, излишъкът по доходните статии се повиши с 30.7% спрямо юли 2017 г. По-ниски плащания на инвестиционен доход към нерезиденти, нарастване на получените възнаграждения от краткосрочно заети в чужбина и увеличение на входящи трансфери свързани с фондове на ЕС бяха факторите за растежа. За периода януари-юли балансът на текущата сметка бе положителен в размер на 933.7 млн. евро или 1.7% от прогнозния БВП, като излишъкът се понижи спрямо осеммесечието на предходната година.
Към края на юли Брутният външен дълг достигна 60.9% от прогнозния БВП, като отношението се понижи спрямо предходната година, но се увеличи спрямо края на юни. Всички институционални сектори допринесоха за подобрението спрямо юли 2017 г., докато леко покачване на краткосрочната банкова задлъжнялост и дългосрочния дълг на фирмите беше причината за повишението спрямо предходния месец. Нивото на нетния външен дълг продължи да показва превишение на външните активи над пасивите.
ФИНАНСОВ СЕКТОР
Международните валутни резерви нараснаха до 24.5 млрд. евро през септември, повишавайки се с 2.4% спрямо месец по-рано. Всички компоненти от пасивите на управление „Емисионно“ на БНБ имаха положителен принос за месечното изменение, с изключение на остатъчната статия „депозит на управление Банково“, която намаля с 1.1%. В сравнение с края на септември миналата година, равнището минимално се понижи. Депозитът на правителството и банковите резерви намаляха съответно с 4% и 9.4%, докато парите в обращение нараснаха с 10.4% спрямо септември 2017-а. Темпът на растеж на кредита за частния сектор продължи да се ускорява през август и достигна 7.6% на годишна база, при 7.1% в края на предходния месец. Ускорение имаше както при кредитите за нефинансови предприятия, така и при тези за домакинствата, съответно до 4.2% и 10.2%. При кредитите за фирми, редовните кредити нараснаха с 5.1% спрямо същия месец на предходната година. В същото време тенденцията на понижение при лошите и преструктурирани кредити се запази и те отчетоха годишно намаление от 2%. Жилищните и потребителски кредити отбелязаха по-високо годишно нарастване спрямо юли, от съответно 9.6% и 15.4%. Позицията „други кредити“ продължи да отчита спад, като намаля с 10.4% спрямо август 2017 г.
Претегленият лихвен процент по новоотпуснати кредити за нефинансови предприятия се понижи с 82 б.т. през август, което се дължеше на тези деноминирани в евро и лева, докато за новите сделки в щатска валута, среднопретеглената цена бе със 72 б.т. по-висока спрямо предходния месец. Общият обем нови кредити за нефинансови предприятия през август беше с 21.3% повече спрямо юли и с 33.5% спрямо година по-рано. Средната цена по потребителски и жилищни кредити се повиши съответно с 11 и 7 б.т. спрямо края на юли. Претегленият лихвен процент по нови срочни депозити през август се понижи с 6 б.т. спрямо предходния месец, с принос от всички валутни сегменти. Цената по новите срочни депозити на нефинансовите предприятия и домакинствата се понижи, съответно с 1 и 3 б.т. спрямо края на юли. Общият обем нови срочни депозити беше 1.16 млрд. лв. през август, което е с 6.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година.
БЮДЖЕТЕН СЕКТОР
По предварителни месечни данни за касовото изпълнение на бюджета, салдото по консолидираната фискална програма за първите осем месеца на 2018 г. бе положително в размер на 2.4 млрд. лв. (2.2% от прогнозния БВП, при 2.1% от БВП година порано). Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, докато при европейските средства бе отчетен минимален дефицит. Общите бюджетни постъпления (приходи и помощи) възлязоха на 26 млрд. лв., като нивото им се повиши с 11.6% в сравнение с август 2017 г. Нарастването се дължи най-вече на по-високите с 10% данъчни приходи, включващи постъпленията от социално- и здравноосигурителни вноски (с ръст от 13.7%), както и тези от косвени данъци (по-високи със 7.3%). По компоненти на последните, приходите от ДДС, акцизи и мита нараснаха съответно с 8%, 5.3% и 26.5%, спрямо постъпленията за осемте месеца на 2017 г. При преките данъци отчетеното повишение за същия период бе в размер на 11.9%. При неданъчните постъпления и помощите също бяха отчетени значително по-високи нива, с нарастване от съответно 15.8% и 29.5%. Общите бюджетни разходи останаха по-ниски от приходите, като към август възлязоха на 23.6 млрд. лв. (растеж от 11.6% спрямо същия период на 2017 г.). Най-съществен принос за нарастването им имаха нелихвените разходи, които включват плащанията за персонал (с растеж от 11.5%), текуща издръжка (8.5%) и субсидии (16.3%). Значителен принос имаха и капиталовите разходи, по-високи с 53.6%, и социалните разходи, с ръст от 6.6 на сто. Фискалният резерв достигна 10.9 млрд. лв. към края на август (10% от прогнозния БВП), в т.ч. 10.2 млрд. лв. средства по депозити и 0.3 млрд. лв. – вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Спрямо същия период на миналата година, резервът намаля с 6.6%. В края на август държавният дълг (вкл. държавногарантираният) възлезе на 24.2 млрд. лв. (22.4% от прогнозния БВП, при 25.8% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намаля до 5.2% от прогнозния БВП при 6.4% за осемте месеца на предходната година. Съотношението на външния дълг към БВП се понижи до 15.4% от 16.8% през август 2017 г. Размерът на държавногарантирания дълг бе 1.8% от прогнозния БВП, при 2% от БВП година по-рано.
