Между всички други скандали, които без почивка тресат държавата в последната година, някак незабелязано за широката аудитория прошумоля предисторията на това, което вече навлиза във финалната си фаза: разправата с "непослушния" председател на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Цялата история започна с една декларация за доходи и имущество, която през 2017 г. той не подаде до Сметната палата.
Точно тогава стана промяната в законодателството, която разшири правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и му прехвърли отговорността да проверява имуществените декларации на магистратите.
Калпавото законотворчество и разнобоят между новоприетия антикорупционен закон и този за съдебната власт, доведе до различни тълкувания за това къде трябва да подават декларациите си членовете на ВСС и по-специално тримата "големи" в съдебната власт – председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор, които са едновременно членове на ВСС, но запазват и статута си и на магистрати: пред Сметната палата или в ИВСС.
Така се стигна дотам, че Лозан Панов избра ИВСС и подаде декларацията си там, а главният прокурор пък предпочете да подаде декларацията си пред Сметната палата. После и двамата бяха глобени, защото се оказа, че и двамата са се объркали. И че единствени в държавата "тримата големи" трябва да се отчитат не пред един, а пред два органа: и пред Инспектората на съдебната власт, и пред Сметната палата, чиито функции впоследствие бяха поети от антикорупционната комисия…
Заради това, че не си е подал декларацията в Сметната палата обаче, Лозан Панов бе предаден за проверки на данъчните. Първоначално, през януари т.г., НАП обяви информацията, че неговите проверяващи не са открили несъответствия между доходите и имуществото му. Три месеца по-късно обаче започна нова ревизия на Панов и семейството му. Тя приключи през септември с данъчно-ревизионен акт, според който Панов дължи около 16 000 лв. данък върху доходите си. Защото, според НАП, той не бил декларирал надлежно всички хонорари, които е получил като лектор, както и реалната стойност на купеното от него бунгало край морето. Според данъчните власти, разминаването между декларираното и реално полученото от Панов възлиза на над 100 000 лева.
С тези констатации, актът на данъчните бе изпратен на мегакомисията за борба с корупцията (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество или КПКОНПИ).
Последва второ действие: от КПКОНПИ изпратиха призовка до Панов да даде обяснение за имуществото си, за което очевидно започва някаква нова проверка – вече по антикорупционния закон. В понеделник (12 ноември) обаче стана ясно, че Панов е отказал да се яви пред комисията с мотива, че той не е редови гражданин, а ръководител на съдебна институция и като такъв не може да бъде призоваван от изпълнителната власт, защото така се нарушава разделението на властите, установено в конституцията.
На този етап никой не може да каже какво предстои. Освен КПКОНПИ. А че там се готви нещо, е ясно за всички.
Всъщност от КПКОНПИ заявиха, че "Лозан Панов е поканен да даде обяснения във връзка с ревизионен акт от Националната агенция за приходите (НАП) на базата на законовите правомощия на Комисията да прави проверка за потенциални корупционни действия на лица, заемащи висши държавни длъжности. В правомощията на КПКОНПИ е да взема обяснения от граждани във връзка с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество" и уточниха, че законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите и че точно КПКОНПИ е органът, който разследва потенциално корупционно поведение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, включително и на магистратите.
Изявлението от КПКОНПИ обаче поставя най-малкото два ключови въпроса: първият е въз основа на какво тече проверката за "потенциални корупционни действия" срещу Лозан Панов? Защото е доста спорно дали един невлязъл в сила ревизионен акт, който при това съдържа само непроверени от съд твърдения за укриване на данъци, е равносилен на сигнал за корупция.
Проблемът идва оттам, че под "корупция" законът разбира такова поведение, с което "в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица".
Очевидно е, че дори да се докаже, че в декларациите на Панов е била спестена част от доходите му, това трудно може да мине за поведение, свързано със злоупотреба с власт или с нарушение на служебни задължения. То някак изобщо не съвпада с определението за "корупция", записано в закона.
Но пък ако няма "корупция" – няма да има и основание КПКОНПИ да се занимава с Панов, защото всички други нарушения на магистратите, извън корупцията, подлежат на проверка от ИВСС – поне според тълкуването, което КПКОНПИ прави на чл. 47 ал.7 от антикорупционния закон, според който "подадени до Комисията сигнали за конфликт на интереси или за корупция по смисъла на този закон срещу съдия, прокурор или следовател, съдържащи данни за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, се изпращат за проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на правомощията му".
Вторият въпрос е дали вече се извършват "оперативно-издирвателни мероприятия" срещу Панов – което по правило би следвало да включва и намеса на прокуратурата, а и "екстри" като подслушване и следене, защото те са най-масово ползваното оръжие в "разследването" на корупционни сделки? За това от КПКОНПИ мълчат. А на този етап контролът върху действията им е практически невъзможен.
А има и още един щекотлив въпрос: дали от КПКОНПИ могат да започнат производство за евентуално отнемане на "незаконното" имущество на Панов? Това значи на първо време пълна проверка на приходите и разходите на семейството му за 10 години назад, евентуални запори и възбрани на всичко, което има, дълги и протяжни съдебни процеси, както и кофи с мастило, изписано за обяснения.
Принципът в закона за така наречената "гражданска конфискация" е, че проверките на имуществото започват след повдигане на наказателно обвинение. А в случая такова няма. В закона обаче са записани и няколко изключения от този принцип, при които проверка на произхода на имуществото на висшите кадри във властта може да стане и без да е налице наказателно обвинение, с решение на комисията. Но само в няколко изрично посочени случаи.
Първият от тях е, когато декларациите се подават пред КПКОНПИ и когато тя е установила, че данните са недостоверни, дала е срок за отстраняване на несъответствията и той не е спазен – тогава, ако несъответствията са на стойност по-голяма от 20 000 лв., тя може да започне проверка за незаконно придобито имущество. В случая обаче Панов въобще не е подавал декларация пред Сметната палата (или КПКОНПИ).
Другата възможност: проверка на имуществото на магистрат може да започне, когато Инспекторатът към Висшия съдебен съвет констатира несъответствия в декларацията му за повече от 20 000 лв. и уведоми КПКОНПИ за това. Само че тук Инспекторатът въобще не се е намесвал.
Има и още варианти: ако е налице влязъл в сила акт, установил конфликт на интереси. Или влязъл в сила акт за административно нарушение. Но и такива актове няма.
И накрая идва отново ред на корупцията: когато в КПКОНПИ е постъпил такъв сигнал, по него е проведена "оперативно-издирвателна дейност", събирани са и са проверявани сведения за "корупционна дейност" и проверката е приключила с доклад, че такава е налице. Ключовата дума тук отново е "корупция" и по всичко изглежда, че именно по тази хипотеза се работи в момента.
Проверката на КПКОНПИ обаче едва сега започва. И тепърва ще видим какво очаква Панов.
На този етап той вече има два фронта пред себе си – на първия ще се защитава срещу ревизионния акт, а на втория – срещу КПКОНПИ.
Окончателните отговори обаче не се очакват нито тази година, нито в близките следващи. Още повече, че последната дума няма да е на КПКОНПИ, а на съда (включително и на Конституционния съд, защото казусът "Панов" вече поставя множество въпроси, които очевидно ще изискват неговата намеса).
Но по всичко изглежда, че докато чака тези отговори, на председателя на ВКС съвсем няма да му бъде леко…
