TEMA: Политика на Европейския съюз срещу изменението на климата
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Въведение – Позиция и политики на Европейския съюз в борбата срещу изменението на климата.
2. Кратка история на борбата с изменението на климата:
– Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата
– Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата
– Протоколът от Киото към РКОНИК
– Парижко споразумение
3. Основни документи, които създават политиката и значението им.
4. Основни цели на политиката.
6. Заинтересовани страни от прилагането на политиката.
7. Източници на финансиране на политиката.
8. Заключение.
Източници:
Министерство на околната среда и водите: http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=5
Изпълнителна агенция по околна среда: http://eea.government.bg/
Европейска комисия, генерална дирекция „Околна среда“ http://ec.europa.eu/dgs/environment/index_en.htm
Кампания на Европейската комисия по въпросите на изменението на климата: http://ec.europa.eu/environment/climat/campaign/index_bg.htm
Сайт на Европейската комисия за дейности по отношение на изменението на климата: http://ec.europa.eu/climateaction/ http://ec.europa.eu/clima/publications/docs
Европейска агенция за околна среда www.eea.europa.eu/themes/climate http://climate-adapt.eea.europa.eu/
Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата и Протокол от Киото www.unfccc.int/
Междуправителствен комитет по изменението на климата www.ipcc.ch/
Програма на Организацията на обединените нации за околната среда www.unep.org/themes/climatechange/
1. Въведение:
В световен мащаб Европейският съюз заема водеща позиция с политиките си в борбата срещу изменението на климата. Като икономическа сила ЕС има задължението да служи за пример. ЕС има редица политики за намаляване на емисиите, насърчаване на чистата енергия и енергийната ефективност и за стимулиране на преминаването на Европа към нисковъглеродна икономика. Най-важният инструмент е Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС), с която бе създаден най-големият в света пазар на въглеродни емисии. ЕС пръв започна търговия с квоти за емисии на парникови газове и това сега се прави и на други места. Схемата на ЕС за търговия с емисии спомогна за привличане на вниманието на бизнеса към последиците от изменението на климата, като постави цена на въглеродните емисии.
В този контекст Европейският Съвет постигна дългоочаквано споразумение за „климата и енергетиката – пакет 2030". Заключенията на тази важна среща са реакция на призива на Европейската комисия да се осигури рамка за политиката за климата на ЕС за следващите години.
Заключенията на Съвета проправят пътя за серия от законодателни процедури, които ще трябва да бъдат приети от държавите-членки в резултат на това споразумение.
2. Кратка история:
През осемдесетте години на ХХ век доказателствата за изменението на климата се натрупаха и въпросът беше повдигнат на редица международни конференции по света. Правителствата осъзнаха каква огромна заплаха представлява изменението на климата, както и необходимостта от действия в тази област. Те също така си дадоха сметка, че за да постигнат успех трябва да работят съвместно.
Изменението на климата е глобален проблем, тъй като, от една страна, нито една страна няма да остане незасегната от него, а от друга — всички генерират повече или по-малко парникови газове. Следователно нито една държава не е в състояние да реши проблема самостоятелно.
Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата
През 1988 г. Организацията на обединените нации създаде Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), който обединява хиляди учени от цял свят. Задачата им е да оценят състоянието на научните изследвания и знания по отношение на изменението на климата и неговото въздействие, като изготвят периодично подробни доклади. За изготвянето на един доклад са необходими няколко години работа. Последният от тях, известен като Петият доклад за оценка, бе публикуван през 2014 г. Заключенията в него сочат, че е извън всякакво съмнение увеличеното съдържание на парникови газове в атмосферата, главно в резултат на човешката дейност. В същия доклад бе направено и предупреждение за евентуалните последствия, ако нищо не бъде направено.
През 2007 г. МКИК, заедно с бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, беше удостоен с Нобелова награда за повишаването на обществената осведоменост за изменението на климата. Присъждането на Нобеловата награда за мир подчертава доколко изменението на климата се оценява като заплаха за сигурността на хората.
Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата
През 1992 г., на Световната среща на високо равнище по проблемите на Земята в Рио де Жанейро държавите от цял свят се ангажираха да намалят емисиите на парникови газове до ниво, „което няма да доведе до опасно изменение на климата“. Това глобално решение е в основата на приетата Рамкова конвенция на ООН за измененията на климата (РКОНИК), очертаваща общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от изменението на климата. Конвенцията зачита, че климатичната система е споделен ресурс, чиято стабилност може да бъде повлияна от прекомерното наличие на въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата. Понастоящем РКОНИК е ратифицирана от 194 държави (на практика – всички международно признати суверенни страни).
Конвенцията влиза в сила на 21 март 1994 г. Според нейните разпоредби правителствата на страните-членки:
- събират и обменят информация за емисиите парникови газове, националните си политики и най-добри практики – чрез т.нар. Национални съобщения и годишни Национални инвентаризации на парникови газове;
изготвят национални стратегии за смекчаване на и адаптиране към очакваните последствия от изменението на климата;
– си сътрудничат в подготовката за адаптиране към последствията от изменението на климата, включително чрез предоставянето на финансова и технологична помощ за развиващите се страни.
РКОНИК приема принципа за „общи, но диференцирани отговорности“, според който най-голям дял от историческите и настоящите глобални емисии на парникови газове имат развитите страни и, съответно, те следва да поемат обвързващи ангажименти за намаляването им. Делът в световните емисии с произход от развиващите се страни се очаква да нараства предвид нуждите им, свързани с икономическия растеж и социалното развитие, за което следва да бъдат подпомагани от развитите държави чрез предоставяне на технологии и изграждане на капацитет.
Протоколът от Киото към РКОНИК
На принципа за „общи, но диференцирани отговорности“ се базира и Протоколът от Киото, приет през декември 1997 г. Той е първият правно обвързващ глобален инструмент, ангажиращ развитите държави с конкретно количествено намаляване на техните емисии парникови газове. Съгласно Протокола индустриализираните държави като цяло трябва да намалят емисиите си на шест парникови газа (въглероден диоксид (CO2); метан (CH4); диазотен оксид (N2O); хидрофлуоровъглероди (HFC); перфлуорвъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6)) ˗ с около 5% спрямо нивата от 1990 г. през т.нар. „първи период“.
Протоколът влиза в сила на 16 февруари 2005 г., след като е ратифициран от страните, емитиращи 55% от парниковите газове в атмосферата. Понастоящем е ратифициран от 192 държави. България ратифицира Протокола от Киото със закон, приет от Народното събрание на 17 юли 2002 г.
Целите на отделните страни за намаляване на емисиите са записани в Анекс Б на Протокола и се отнасят до държавите, включени в Приложение І на Конвенцията (т.нар. „страни по Приложение І“). Те варират в зависимост от дела в глобалното ниво на емисии, прогнозите за растеж на икономиките, потенциала за намаляване на емисиите и възможностите за поемане на разходите.
През Първия период на Протокола от Киото (2005 – 2012 г.) ангажиментът на Европейския съюз е за намаляване на емисиите спрямо 1990 г. е с 8%, на САЩ – със 7%, на Япония – с 6%, докато за Русия е 0%, а на Австралия и Исландия се позволява нарастване на емисиите съответно с 8% и 10%. САЩ е единствената страна от включените в Приложение І на Конвенцията (с конкретни ангажименти за намаляване на емисиите), която не ратифицира Протокола.
Протоколът предвижда намаленията да се постигнат както чрез редуциране на емисиите в самите държави, така и посредством инвестиции в пречистващи или поекологосъобразни технологии в други страни (т.нар гъвкави механизми по Протокола от Киото). Механизмът за „Чисто развитие“ например дава възможност на индустриализираните страни да постигнат целевите си равнища, като частично инвестират в проекти за намаляване на емисиите в развиващите се страни. Това на свой ред подпомага трансфера на нови технологии към по-бедните страни, като им позволява да се развиват по екологичносъобразен начин. Този механизъм е първата по рода си система от световен мащаб за инвестиции и кредити във връзка с околната среда. Успоредно действа механизмът за „Съвместно изпълнение“, който дава възможност на развитите страни да инвестират в такива проекти на територията на други развити страни.
На 17-та Конференция на страните по РКОНИК в Дърбан, Южна Африка, през 2011 г. с цел да се предотврати “празен период” преди влизане в сила на ново глобално правнообвързващо споразумение на страните по Протокола от Киото (първият период на който изтече в края на 2012 г.) държавите членки на Европейския съюз се споразумяха да продължат периода на задълженията си по него за още пет или осем години (от 1 януари 2013 г. до края на 2017 г., или до края на 2020 г. в зависимост от напредъка по новото споразумение).
Европейският съюз и неговите държави членки се ангажираха с колективна цел от 20% намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. в сравнение с 1990 г. Норвегия, Нова Зеландия, Швейцария, Исландия, Австралия, Украйна, Монако и Лихтенщайн също участват във Втория период на Протокола.
Съгласно годишния доклад за националната инвентаризация на емисиите на парникови газове в края на Първия период на Протокола от Киото България е постигнала 49,9 % намаление на емисиите на парникови газове спрямо базовата си година (1988 г.), многократно повече от поетия ангажимент.
За целия ЕС-28 намалението на емисиите на парникови газове в края на 2012 г. е 19,2 % в сравнение с базовата 1990 г.
Парижко споразумение
Парижкото споразумение е глобално споразумение относно изменението на климата, което беше постигнато на 12 декември 2015 г. в Париж. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C. То обхваща периода от 2020 г. нататък. На 4 ноември 2016 г. Парижкото споразумение влезе в сила. Това се случи 30 дни, след като на 4 октомври бяха изпълнени нужните условия — ратифициране от поне 55 страни, които са отговорни за най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове.
Необходимостта от ново глобално споразумение за климата
Протоколът от Киото е ключова първа стъпка към намаляването на емисиите на парникови газове. Все пак, предвид прогнозите на учените за това, че глобалното затопляне през нашия век ще се ускори, ако не бъдат предприети допълнителни действия, ще бъдат необходими много по-амбициозни мерки в периода до 2020 г.
През декември 2007 г., след двегодишни неофициални преговори, всички подписали РКОНИК държави решиха да започнат официални преговори за постигане на международно споразумение за периода след 2012 г. Споразумението трябва да бъде сключено до края на 2015 г. — на Конференцията на ООН по въпросите на климата в Париж, и да влезе в сила до 2020 г.
За Европейския съюз е от ключово значение това ново споразумение да ангажира действия от страна на всички страни с високи нива на емисии, в това число и САЩ, както и развиващите се икономически гиганти като Китай и Индия. До 2020 г. се очаква емисиите на парникови газове от всички развиващи се страни взети заедно да надвишат тези от индустриализираните страни.
Освен това Европа е решена да постигне чрез споразумението гаранция, че глобалното затопляне ще бъде с по-малко от 2 °C спрямо равнището преди индустриализацията. По-голямо увеличение би довело до много по-съществен риск от природни бедствия и намалени запаси от вода и храна. За предотвратяването на подобни опасни размери на изменението на климата до 2050 г. световните емисии трябва да бъдат намалени с повече от половината от стойностите им през 1990 г.
3. Основни документи, които създават политиката и значението им.
Директива 2009/29/ЕО, изменяща Директива 2003/87/ЕО за подобряване и разширяване схемата на Общността за търговия с квоти на емисии на парникови газове; • Решение 406/2009/ЕО относно индивидуалните ангажименти на държавите-членки за намаляване емисиите на парникови газове с цел изпълнение на ангажиментите за намаляване на емисиите на парникови газове в Общността до 2020 година; • Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници; • Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно улавянето и съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации.
Допълнителни актове
Два законодателни акта, които да стимулират мерки в транспортния сектор: • Директива 2009/30/ЕО за изменение на Директивата за качеството на горивата и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на емисиите парникови газове от горивата; • Регламент (ЕО)443/2009 за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили.
4. Основни цели на политиката.
Предотвратяването на опасно изменение на климата е основен приоритет на Европейския съюз. Европа работи усилено за значително намаляване на емисиите си на парникови газове и насърчава други страни и региони да правят същото.
Основни цели на ЕС за 2020 г.
– намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г.
– 20 % от общото потребление на енергия да е от възобновяема енергия
– увеличение с 20 % на енергийната ефективност
Основни цели на ЕС за 2030 г.
– намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г.
– най-малко 27 % от общото потребление на енергия да е от възобновяема енергия
– повишаване с поне 27 % на енергийната ефективност
Дългосрочна цел
– ЕС си е поставил за цел до 2050 г. да намали значително своите емисии — с 80-95 % в сравнение с равнищата през 1990 г. — като част от усилията, които развитите страни като цяло трябва да направят.
– Изграждането на високо ефективна и нисковъглеродна европейска икономика ще доведе до създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на Европа.
5. Планирани инструменти и мерки на политиката.
На Октомврийския съвет през 2014 г., лидерите на 28-те държави-членки на ЕС, между които и България, постигнаха споразумение и приеха заключенията на Европейския съвет по Рамката на политиките по климат и енергетика в периода 2020 – 2030 г. Приетите заключения от Европейския съвет гарантират честно и справедливо споделяне на усилията и солидарност между държавите членки, плавен преход към нисковъглеродна икономика по разходо-ефективен начин, ясен стимул за индустрията, запазване на конкурентоспособността и амбициозно послание към международните партньори.
Основните акценти на заключенията в областта на политиката по изменение на климата, могат да се обобщят, както следва:
1) На ниво ЕС се приема задължителна цел от 40% намаление на емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.. Приема се и обвързваща цел от 27% възобновяеми енергийни източници и индикативна цел от 27% енергийна ефективност. С това ЕС запазва лидерската си позиция в борбата с изменение на климата преди решаващата за сключване на ново глобално споразумение по климата конференция в Париж (декември 2015 г.);
2) Европейската схема за търговия с емисии ще продължи да бъде укрепвана и реструктурирана; Специално внимание е отделено на секторите в икономиката, които са застрашени от „изтичане на въглерод" (изнасяне на производството в трети страни извън ЕС, където не са в сила строги ограничения). Разпределението на безплатни квоти за тези сектори ще продължи, като правилата ще бъдат преразгледани и усъвършенствани, с оглед запазване на конкурентоспособността на европейската икономика; На държави членки с брутен вътрешен продукт (БВП) по-малък от 60% от средния за ЕС е дадена възможност да разпределят безплатни квоти за модернизация на енергийния сектор до 2030 г., в размер не повече от 40% от общото количество квоти, които ще се предоставят на търг. Така за тези държави се цели избягване на шоково увеличение на цената на електроенергията;
3) Предвидени са механизми за солидарност и за компенсиране на разходите, които ще възникнат за някои държави членки в изпълнение на политиките от Рамката:
Нов резерв от 2% от общото количество квоти за държави членки с БВП по-малък от 60% от средния за ЕС ще бъдат заделени във фонд за реализация на проекти за енергийна ефективност за модернизация на енергийния им сектор. До 2030 г. се предвиждат гарантирани дялове за съответните държави членки, сред които и България, като разпределението на средствата от фонда ще се осъществява въз основа на комбиниран критерий между БВП и верифицирани емисии;
10% от общото количество тръжни квоти ще бъдат разпределени на държавите-членки с БВП под 90% под средния за ЕС (в това число България), в допълнение към полагащите им се квоти, с цел постигане солидарност, растеж и междусистемни връзки в енергийния сектор;
Обхватът на действащата програма за финансиране на нисковъглеродни демонстрационни енергийни проекти (NER300) ще бъде разширен и върху нисковъглеродни иновации в индустрията с мобилизация на приходите от продажбата на 400 млн. квоти;
Основна цел на Рамката до 2030 г. е постигане на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика на ЕС, енергийна сигурност и завършване на вътрешния енергиен пазар, мобилизиране на инвестиции и установяване на амбициозни цели на ЕС до 2030 г. за намаление на емисиите на парникови газове, с оглед постигане на международно споразумение по климата на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) в Париж през 2015 г. След международната конференция на страните по РКООНИК в Париж през декември 2015 г., Европейският съвет ще разгледа отново елементите в Рамковия пакет до 2030 г. с оглед да се отчете постигнатото в международните преговори.
6. Заинтересовани страни от прилагането на политиката.
Институции и органи на ЕС
1. Европейски парламент
– Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
2. Съвет на Европейския съюз
– Околна среда
– Икономически и финансови въпроси
3. Европейска комисия
– Действия по климата
4. Европейски икономически и социален комитет
– Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
5. Комитет на регионите
– Комисия по околна среда, изменение на климата и енергетика (ENVE)
6. Агенции на ЕС
– Европейска агенция за околната среда (EEA)
7. Други организации
– Съвместно предприятие „Чисто небе 2“
7. Източници на финансиране на политиката.
Поне 20 % от бюджета за 2014 — 2020 г. на ЕС — около 180 млрд. евро — трябва да бъдат изразходвани за опазване на климата. Към това ще се добавя и финансирането от отделните страни от ЕС.
ЕС финансира демонстрационни проекти в областта на нисковъглеродната енергия чрез продажбата на сертификати за емисии. Това включва технологии за улавяне на въглероден диоксид от електрически централи и други промишлени инсталации и съхраняването му в земята — така нареченото улавяне и съхранение на въглерод.
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всъщност около мнението, че климатичните промени ще се окажат пречка пред развитието на човека съществува пълно единомислие. Има голяма разлика обаче в подхода на икономистите към проблема. Едни считат, че активната политика за борба с климатичните промени, главно чрез съкращаване на емисиите от CO2, ще предпази човечеството и ще гарантира постигането на едно устойчиво развитие. Други виждат заплахата точно в провеждането и налагането на подобни политики в борба с недоказани и неясни проблеми. Доказано е, че тези политики сериозно ограничават възможностите за развитие в по-бедните райони.
Климатичните промени по принцип винаги са съществували. Достатъчно е да споменем, че в момента Земята е с третата си атмосфера и сме преминали през няколко ледникови епохи. Въпреки това хората не само че са оцелели, но и са се развили до ниво, което им позволява да водят живот, надхвърлящ далеч ценностите по осигуряването на прехрана и подслон.
Въпросните климатични промени обаче, от които трябва да се страхуваме според мен са промените, предизвикани от човешката дейност или нашумялото "глобално затопляне".
