Блокирани пътища, подпалени гуми, барикади, сблъсъци с полицията – и всичко това заради цените на горивата. Такава е картината във Франция в резултат на протеста на т.нар. Жълти жилетки, продължаващ близо две седмици. След като на 18 ноември по пътищата излязоха 280 000 души, във Фейсбук започна организацията на още по-мащабен протест, насрочен за 24 ноември. Досега при сблъсъците с полицията са ранени стотици, а има и една жертва – протестиращ, прегазен от паникьосан шофьор.
Не само яростта на протеста и географското му разпространение изненадаха Франция – според местните медии той е имал повече от 2000 огнища из цялата страна, появил се е като от нищото, без да издига по-широки социални искания и без да се свързва със съществуващи политически групи.
Движението, което, както изглежда, им поддръжници от различни сектори на политическия спектър, е най-силно в провинцията, където автомобилът има малко алтернативи. Съперничещи помежду си опозиционни партии маневрират предпазливо, за да не накърнят народния облик на движението, като същевременно демонстрират подкрепата си. "Наш дълг е да сме на тяхна страна", заяви Лоран Вокиез, лидерът на дясноцентристката партия "Републиканците", който отиде на протест, но не облече превърналата се вече в униформа на недоволните светлоотразителна жилетка.
Лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен пък призова местните групи на партията да се включат във вълненията. Тя определи демонстрациите като "голям успех за френския народ".
Подкрепа за движението изрази и лидерът на крайнолявата партия "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон.
Междувременно няколко шокиращи инцидента с участието на Жълти жилетки привлякоха вниманието. Гей двойка беше бита, мюсюлманка бе принудена насила да свали покривалото си за глава, на чернокожа жена й бе казано "да си ходи в страната си". В медиите се появиха информации за по-ранни хомофобски и антисемитски прояви на местни лидери на протестиращите.
След няколко дни пасивност управляващите започнаха медийна контраофанзива.
"В момента наблюдаваме радикализация, с непоследователни искания във всички посоки", заяви вътрешният министър Кристоф Кастанер. "Все повече се усеща, че целта (на протеста) е да бъде блокирана Франция", допълни той.
Изглежда че властта във Франция се надява движението да се самоизтощи, но не могат да скрият тревогата, което то предизвиква у тях шест месеца преди изборите за Европейски парламент.
