Тъкмо виждах как Ева Грийн тича към мен, разперила ръце като криле, и с пламък в очите, обещаващ разтърсващи познания под надвисналите клони на райската ябълка.
Бях готов, когато чух силен трясък и тропот на тичащи крака. Ай да му се не види, кога успя Господи, та ме прочете като книга, и прати архангелите да ме накажат за предстоящото грехопадение?!
Не е Господ, жена ми ще да е, рекох си аз и скочих от съня си, готов за обяснение. Жена ми вече беше седнала в съпружеското легло и с ококорени от ужас очи гледаше към вратата.
А там вместо Ева Грийн с насочени към нас дула на късите си автомати – в позиция "за стрелба", клечаха три барети. Ръцете на тила – изкрещяха те и застрашително прищракаха с оръжието.
Вдигнахме ръце и застинахме.
Апартамент 160, вход В, блок 15-16, Зона Б-19 ли е вашият адрес, запита единият от баретите, полагайки таран върху откъртената от пантите врата под краката си. Апартамент 160, вход В, блок 11-12, Зона Б-19, машинално отговорих аз.
Търсим Жоро Вещицата, скръцна със заби вторият. Аз съм Пешо, вещица тука няма – рекох и понечих да посоча жена ми. Стой, не мърдай, креснаха пак те и насочиха автоматите.
Ще те питам за последно: апартамент 160, вход В, блок 15-16, Зона Б-19 ли е адресът, рече третият. Всичко е така, само блокът е 11-12, окопитих се аз, 15-16 е през един блок от нашия, допълних.
Писна ми, каза първият, махна с ръка и тримата изчезнаха в тъмнината като нинджи.
Абе не им е леко на момчета, помислих си. Как да се оправят, като Зона-Б19 е до Зона Б-5, а Зона Б-18 е в друг квартал?! Ако ще американски тюлени да са, пак ще се объркат при тая номерация.
Станах, облякох се и отидох да търся дърводелец за вратата. Не го намерих, защото вече имал три адреса. Някакви барети провели акция…
